Религията и астрономията през вековете
Науката и религията през Средновековието
С упадъка на древногръцката и римската просвета се вижда прочут застой в развиването на научната мисъл. През Средновековието този застой става още по-голям заради реакционната реоля на църквата, изключително католическата, която по всевъзможен метод се стреми да наложи религиозните канони. В съществени линии те се състоят в следните възгледи за Вселената:
- Земята е център на Вселената и човек по божие снизхождение е сътворен, с цел да я населява.
- Животът на Земята е неверен, посредствен, а животът отвън Земята е идеален, съразмерен, неизменим.
Ето за какво религията възприела геоцентричната система, която била в поддръжка на тези канони. Горните възгледи не се опират на опита, а на цитати от свещеното писание и на ученията на старогръцките философи-идеалисти (Аристотел и други). Те са в поддръжка и на светската власт, тъй като внушават на необятните национални масо да живеят в смирение и бедност, в очакване на благополучие на оня свят. В устрема си да наложи своите канони църквата си служела по всевъзможен начин: възбрана и заличаване на прогресивната литература, гонене и отделяне от църквата. Органът на международната католическа черква – светата инквизиция, си служел с всевъзможен тип физически санкции, даже с изгаряне на клада.
Значение на хелиоцентричната система
Но човешкият разум, жаден за познания, не може да се помири с религиозните канони. Ежедневната процедура и развиването на обособените науки натрупали от ден на ден обстоятелства, които са в несъгласие с религията. Така назрели изискванията за една сурова, безкомпромисна битка на науката с религията. Сигнал за започване на тази битка било гениалното обучение на Николай Коперник – хелиоцентричната система. Учението на Коперник е изложена в труда му „ За въртенето на небесните сфери “, отпечатан през 1543 година в Нюрнберг, Германия. В същата година Коперник умира. Този труд е цялостно отричане на концепцията за божествения генезис на Вселената и за изключителното място на Земята и индивида в нея. Учението на Коперник става основа за по-нататъшни проучвания върху придвижването на телата в Слънчевата система и начало на актуалното развиване на астрономията. Значението на хелиоцентричната система на Коперник не е единствено в това, че тя съставлява стабилен пиедестал, върху който е построена актуалната астрономия. Учението на Коперник сложи начало на актуалното развиване на естествените науки въобще. Защото първо революционността, с която Коперник отхвърли догмите на религията и схоластичната просвета, послужи като инфекциозен образец за преразглеждане на признати до тогава съществени положения в другите науки и те да се освободят от остарелите схоластични обичаи. Освен това методът за доказване с математически средства на връзки и закономерности, който се употребява в системата на Коперник, стана образец за всички останали науки.
Коперниковото обучение има и голямо значение за създаване на верен мироглед. В продължение на доста епохи преди него Земята се е считала за централно място в света. Земята е била обсъждана и като само неподвижно небесно тяло. По подобен метод на нашата планета се е отреждало изключително място като най-важно тяло във Вселената. На останалите небесни тела всички религии отреждат подчинено по отношение на Земята и нейния жител – индивида, състояние. Излиза, според този светоглед, че всичко по света е основано, с цел да служи на земята и индивида.
Като отхвърля централното място на Земята във вселената и нейното привилегировано състояние по отношение на останалите небесни тела, Коперник унищожава визията също по този начин и за разликата сред „ земно “ и „ небесно “.
По подобен метод учението на великия полски академик бележи нов революционен стадий в развиването освен на астрономията, само че и на всички естествени науки, един нов революционен стадий в развиването на светогледа на човечеството.
Учението на Коперник заволювало своите права в яростна битка с религиозните фанатици и реакционни учени. Учениците и почитателите на Коперник били подложени на жестоки гонения. Първият почитател и разгорещен пропагандист на това обучение, Джордано Бруно, бил изгорял в Рим в 1600 година В 1633 година Галилео Галилей бил съден и принуждаван да се откаже от своите съчинения, в които признава системата на Коперник.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
В книгата си „ Диалектика на природата “ Фр. Енгелс дава висока оценка на „ великото създание на Коперник, в което той, въпреки и боязливо, след 36-годишно съмнение и по този начин да се каже на смъртния си одър, хвърли ръкавица на църковното поверие. Оттогава развиването на науката потегля с великански стъпки “. Не инцидентно инквизицията преследваше по този начин яростно това обучение и неговите почитатели и разпространители. Отношението на хората към хелиоцентричната система стана мерило за това по какъв начин те гледат на Вселената – материалистически или идеалистически.
Закони за придвижването на планетите
Голямо значение за одобряване и обогатяване на хелиоцентричната система имат откритията на немския астроном Йохан Кеплер, направени въз основа на наблюденията на датския астроном Тихо Брахе. Изчисленията на Кеплер за ситуациите на небесните тела, осъществени по Коперниковата система, не съвпадали задоволително тъкмо с наблюденията. Резултатите от своите проучвания той оформя в популярните три закона на Кеплер, които дават прецизен отговор на въпроса за траекториите и скоростите на придвижване на планетите.
- Всяка планета се движи по елипса, в единия от фокусите на която се намира Слънцето.
- При придвижването си на планетите имат променлива линейна и ъглова скорост, само че непрекъсната площна скорост, т.е. за равни шпации от време t радиус-векторът r на една планета разказва равни площи S.
- Квадратите от интервалите на обиколките T1 и T2 на две планети към Слънцето се отнасят както кубовете на огромните полуоси a1 и a2 на орбитите на тези планети.
От втория закон на Кеплер следва, че планетата ще изминава пътищата s1 и s2 за едно и също време, т.е. когато е по-близо до Слънцето, ще се движи с по-голяма скорост, а когато е по-далеч – с по-малка. Най-близката до Слънцето точка от орбитата се назовава перихелий, а най-далечната – афелий.
Третият закон удостоверява концепцията на Коперник, че по-отдалечените планети (които разказват елипси с по-големи полуоси) имат и по-големи интервали на обиколка към Слънцето.
Така с помощта на труда на доста смели учени хелиоцентричната система последователно се трансформира в стройна доктрина:
- Коперник потвърди, че всички планети дружно със Земята се движат към Слънцето;
- Джордано Бруно разви концепцията за безкрайността във Вселената;
- Галилей откри, че няма основна разлика сред Земята и другите галактически тела, няма разлика сред „ земно “ и „ небесно “;
- Кеплер откри законите, по които се движат планетите;
- Нютон посредством своите закони сподели повода за тези придвижвания
източник: razberi.info
