&format=webp)
Фалшивите научни статии се увеличават
Научните списания съществуват с една цел – да дават точни, рецензирани от научни колективи отчети за нови проучвания на заинтригуваната публика. Но съгласно публикацията, оповестена тази седмица в PNAS – формалното издание на Националната академия на науките на Съединени американски щати, тази цел е съществено застрашена. Научната машинация, заключават създателите, се случва в огромни размери и се разраства бързо. Всъщност, макар че броят на научните публикации се удвоява на всеки 15 години, броят на тези, считани за подправени, се удвоява на всеки 1,5 години, написа Economist.
Това е извънредно нездравословно за науката, твърди Луис Нунес Амарал, физик от Северозападния университет в Чикаго и старши създател на изследването. Без по-строги ограничения ще стане невероятно за откривателите да разчитат на научната литература, а и могат да изгубят време и средства в опит да повторят подправени опити. Ако не се предприеме нищо, „ научната активност в настоящия ѝ тип ще бъде унищожена “, акцентира той.
Отдавна е ясно, че измамите в изявленията рядко са дело на едно лице. Обикновено компании, известни като „ заводи за публикации “, приготвят некачествени научни материали, цялостни с измислени опити и подправени данни. Това постоянно се случва благодарение на изкуствен интелект. Авторските права за готовите публикации се продават на университетски лица, които желаят да усилят броя на изявленията си.
Анализът, извършен от доктор Амарал и сътрудниците му, демонстрира, че някои редактори на научни списания може би умишлено позволяват сходни материали. Колективът допуска, че част от редакторите на списания са виновни за по-голямата част от съмнителните публикации, оповестени в изданията им.
За да стигнат до това умозаключение, създателите са разгледали публикации, оповестени в PLOS ONE – развито и като цяло добре оценено списание, което показва кой от 18 329 редактори е виновен за всяка публикация. (Повечето редактори са университетски лица, които са се съгласили да следят рецензирането на публикации паралелно с научната си активност.) От 2006 година насам списанието е разгласило 276 956 публикации, 702 от които са оттеглени, а 2241 са получили мнения в PubPeer – уебсайт, който разрешава на други университетски лица и онлайн консуматори да показват мнението си.
Когато екипът проучва данните, открива 45 редактора, които доста по-често са допускали публикуването на оттеглени или маркирани публикации. Въпреки че въпросните лица са рецензирали единствено 1,3% от публикациите в PLOS ONE, те са отговаряли за 30,2% от оттеглените такива.
Данните демонстрират и други тревожни трендове. На първо място, повече от половината от тези редактори са в действителност създатели на самите изявления, които след това са отстранени от PLOS ONE. Освен това, когато са изпращали материалите си в списанието, те постоянно са се препоръчвали един различен. Въпреки че публикациите могат да бъдат оттеглени по доста аргументи, доктор Амарал смята, че тези трендове сочат за съществуването на мрежа от редактори, които си сътрудничат, с цел да заобикалят нормалните стандарти на списанието.
Авторът на изследването не разкрива имената на редакторите, само че научното списание Nature след това употребява разбора му, с цел да наблюдава пет от съответните лица. PLOS ONE твърди, че и петимата са били разследвани и уволнени сред 2020 и 2022 година Тези, които дават отговор на запитванията на Nature, отхвърлят да са направили нарушавания.
Разбира се, анализът на доктор Амарал, въпреки и безапелационен, не е дефинитивно доказателство за непочтено държание. Все отново констатациите се прибавят към възходящия брой сведения за дейната роля на някои редактори в публикуването на некачествени проучвания.
Разследване от 2024 година на RetractionWatch – организация, която следи оттеглени публикации, и списание Science откри, че заводи за публикации са подкупвали редактори в предишното. Самите редактори могат да употребяват и властта си, с цел да напредват в академичната си кариера. Следователите от PubPeer са алармирали за публикации в няколко списания, които наподобява са написани взаимно с редактора, отговарящ за рецензирането, или от един от неговите близки сътрудници – очевиден спор на ползи.
Разкриването на мрежи от редактори по метода, по който го прави екипът на доктор Амарал, „ е изцяло ново “, разяснява Алберто Руано Равина от Университета в Сантяго де Компостела в Испания, който изследва научната машинация и не е взел участие в изследването. Той е изключително угрижен за подправените публикации, които остават част от научната документи в региона на медицината.Там погрешните изводи могат да бъдат употребявани в систематични прегледи или систематизирания, които служат за основа на клинични насоки. Неотдавнашна публикация в здравното списание BMJ откри, че 8-16 % от заключенията в систематичните рецензии в последна сметка са се оказали неверни. „ Това е действителен проблем “, добавя доктор Руано Равина.
Въпреки това тласъците за машинация не престават да надвишават следствията. Броят изявления и цитирания на един откривател се възприемат като основни индикатори за университетски достижения и се смятат за нужни за построяването на кариера. „ Отдаваме прекомерно огромно значение на цифрите “, отбелязва доктор Амарал.
Понякога това си проличава напълно ясно – от личния състав на индийските медицински колежи се изисква да разгласяват избран брой публикации, с цел да напредват в кариерата си. От своя страна, някои списания печелят повече пари, колкото повече публикации одобряват.
Това е извънредно нездравословно за науката, твърди Луис Нунес Амарал, физик от Северозападния университет в Чикаго и старши създател на изследването. Без по-строги ограничения ще стане невероятно за откривателите да разчитат на научната литература, а и могат да изгубят време и средства в опит да повторят подправени опити. Ако не се предприеме нищо, „ научната активност в настоящия ѝ тип ще бъде унищожена “, акцентира той.
Отдавна е ясно, че измамите в изявленията рядко са дело на едно лице. Обикновено компании, известни като „ заводи за публикации “, приготвят некачествени научни материали, цялостни с измислени опити и подправени данни. Това постоянно се случва благодарение на изкуствен интелект. Авторските права за готовите публикации се продават на университетски лица, които желаят да усилят броя на изявленията си.
Анализът, извършен от доктор Амарал и сътрудниците му, демонстрира, че някои редактори на научни списания може би умишлено позволяват сходни материали. Колективът допуска, че част от редакторите на списания са виновни за по-голямата част от съмнителните публикации, оповестени в изданията им.
За да стигнат до това умозаключение, създателите са разгледали публикации, оповестени в PLOS ONE – развито и като цяло добре оценено списание, което показва кой от 18 329 редактори е виновен за всяка публикация. (Повечето редактори са университетски лица, които са се съгласили да следят рецензирането на публикации паралелно с научната си активност.) От 2006 година насам списанието е разгласило 276 956 публикации, 702 от които са оттеглени, а 2241 са получили мнения в PubPeer – уебсайт, който разрешава на други университетски лица и онлайн консуматори да показват мнението си.
Когато екипът проучва данните, открива 45 редактора, които доста по-често са допускали публикуването на оттеглени или маркирани публикации. Въпреки че въпросните лица са рецензирали единствено 1,3% от публикациите в PLOS ONE, те са отговаряли за 30,2% от оттеглените такива.
Данните демонстрират и други тревожни трендове. На първо място, повече от половината от тези редактори са в действителност създатели на самите изявления, които след това са отстранени от PLOS ONE. Освен това, когато са изпращали материалите си в списанието, те постоянно са се препоръчвали един различен. Въпреки че публикациите могат да бъдат оттеглени по доста аргументи, доктор Амарал смята, че тези трендове сочат за съществуването на мрежа от редактори, които си сътрудничат, с цел да заобикалят нормалните стандарти на списанието.
Авторът на изследването не разкрива имената на редакторите, само че научното списание Nature след това употребява разбора му, с цел да наблюдава пет от съответните лица. PLOS ONE твърди, че и петимата са били разследвани и уволнени сред 2020 и 2022 година Тези, които дават отговор на запитванията на Nature, отхвърлят да са направили нарушавания.
Разбира се, анализът на доктор Амарал, въпреки и безапелационен, не е дефинитивно доказателство за непочтено държание. Все отново констатациите се прибавят към възходящия брой сведения за дейната роля на някои редактори в публикуването на некачествени проучвания.
Разследване от 2024 година на RetractionWatch – организация, която следи оттеглени публикации, и списание Science откри, че заводи за публикации са подкупвали редактори в предишното. Самите редактори могат да употребяват и властта си, с цел да напредват в академичната си кариера. Следователите от PubPeer са алармирали за публикации в няколко списания, които наподобява са написани взаимно с редактора, отговарящ за рецензирането, или от един от неговите близки сътрудници – очевиден спор на ползи.
Разкриването на мрежи от редактори по метода, по който го прави екипът на доктор Амарал, „ е изцяло ново “, разяснява Алберто Руано Равина от Университета в Сантяго де Компостела в Испания, който изследва научната машинация и не е взел участие в изследването. Той е изключително угрижен за подправените публикации, които остават част от научната документи в региона на медицината.Там погрешните изводи могат да бъдат употребявани в систематични прегледи или систематизирания, които служат за основа на клинични насоки. Неотдавнашна публикация в здравното списание BMJ откри, че 8-16 % от заключенията в систематичните рецензии в последна сметка са се оказали неверни. „ Това е действителен проблем “, добавя доктор Руано Равина.
Въпреки това тласъците за машинация не престават да надвишават следствията. Броят изявления и цитирания на един откривател се възприемат като основни индикатори за университетски достижения и се смятат за нужни за построяването на кариера. „ Отдаваме прекомерно огромно значение на цифрите “, отбелязва доктор Амарал.
Понякога това си проличава напълно ясно – от личния състав на индийските медицински колежи се изисква да разгласяват избран брой публикации, с цел да напредват в кариерата си. От своя страна, някои списания печелят повече пари, колкото повече публикации одобряват.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ