Научните открития са част от живота ни до такава степен,

...
Научните открития са част от живота ни до такава степен,
Коментари Харесай

Топ 9 на научните открития на 2019 година

Научните открития са част от живота ни дотам, че постоянно ги пренебрегвваме или най-малко не им отдаваме нужното внимание. Затова и през днешния ден ви представяме някои от тях, с цел да си ги напомним. Изминалата 2019 година донесе на света нови открития, които развълнуваха и тези, които са надалеч от науката, написа „ Монитор “, предават от novini.bg.

1. Снимаха и демонстрираха черна дупка
Човечеството съумя да види първата в историята фотография на черна дупка. Дупката е с големи размери и се намира в центъра на вселена M87. Диаметърът й е 40 милиарда километра – по-голям от този на Слънчевата система, а в снимането й са взели участие 8 телескопа, ситуирани по цялата Земя. Заедно те са образували един общ телескоп с диаметър 9000 километра. По-важното изобретение е обвързвано с формата на черната дупка. Снимката демонстрира, че тя е кръгла. Учените разясняват, че достижението на плана е голямо, тъй като това е първото оптично доказателство за съществуването на черни дупки.

Месеци откакто светът видя черната дупка създателите на първата фотография станаха милионери, като завоюваха премията „ Пробив “, която е с парична равноценност три милиона $. Тя отиде при интернационалния екип на мрежата радиотелескопи Event Horizon, ръководени от Шеп Долман от Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън “.

2. Заснеха най-отдалечения обект от Земята Ултима Туле
В самото начало на 2019 година сондата „ Нови хоризонти “, която към този момент фотографира Плутон, мина рекордно покрай метеорита, намиращ се на 1,6 милиарда километра от Земята. Арокот, или Ултима Туле, се трансформира в най-старото и най-отдалечено от нашата планета изследвано небесно тяло. То e oĸoлo 32 ĸилoмeтpa дълго и ce пpeдпoлaгa, чe e ocтaнaло нeпpoмeнeно от пъpвитe гoдини живoт нa Cлънцeтo. За това приказва и ръждиво-червеникавият му мрачен цвят. Астрономите се учудиха, когато откриха следи от лавини върху обекта, чиято форма прилича сплескан снежен човек.

3. Марсотресенията, или по какъв начин се тресе Марс
И на Марс има трусове, които шеговито астрономите нарекоха „ марсотресения ”. НАСА засече 21 марсотресения на Червената планета, употребявайки суперчувствително устройство на апарата InSight, кацнал на Марс предходната година.

Учените пуснаха извадка от записи, които са ускорени и обработени по този начин, че да могат да бъдат чути от човешкото ухо. Марсотресенията са еквивалент на земетресенията и са породени от придвижвания навътре в планетата, доста евентуално от вулканични горещи точки. Изучаването на тази сеизмична активност ще помогне за изследването на вътрешната конструкция на Марс и може също да помогне да се дефинира кои от вулканите на планетата към момента са дейни.

Сеизмометърът на InSight е разкрил повече от 100 звукови събития, само че специалистите считат, че единствено 21 от тях с огромна възможност могат да се дефинират като земетресения. Един от трусовете доближава магнитуд 3,7, а различен е с пик 3,3. Останалите може да са марсотресения, само че може да съставляват друг източник на тон.

„ Беше вълнуващо, изключително първоначално, когато чух първите трептения “, сподели инженерът Константинос Хараламбос от Imperial College London, който оказва помощ за обезпечаването на аудиозаписите. „ Представяте си какво в действителност се случва на Марс, до момента в който InSightси стои на повърхността. “

4. Междузвездният пришелец Борисов влезе в полезрението
Човечеството откри втората комета, идваща от непозната звездна система, и съумя да направи първата ясна фотография на сходен обект. Кометата Борисов е открита от кримски астроном дилетант, а може би най-важната вест, обвързвана с обекта, е, че учените откриха следи от замръзнала вода на повърхността му.

Адам Маккей от центъра „ Годард “ и сътрудниците му в този момент откриха огромни количества О2 към кометата, евентуално резултат от сублимиране на воден лед поради топлината от Слънцето. По техните данни кометата създава до 19 кг вода в секунда. Астрономите означават, че Борисов свидетелства за това, че животът е вероятен и на други светове, защото водата е много публикуван детайл. Теорията, че първите микроорганизми на Земята може да са били донесени от комета, също наподобява една концепция по-възможна след откритието на междузвездната комета.

5. Първа сонда сподели противоположната страна на Луната
На 3 януари 2019 година Китай стана първата страна, сполучливо изпратила сонда и луноход на противоположната страна на Луната. Малко по-късно се появиха и първите фотоси, направени от повърхността на нашия сателит, която в никакъв случай не виждаме. Благодарение на сондата стана ясно, че на противоположната страна на Луната има богати на желязо минерали, идващи от мантията на нашия натурален сателит. Съставът на лунната тога е едва изучен. Откритието на упоменатите минерали съставлява същински пробив за науката. Според най-разпространената догадка Луната се е образувала след великански конфликт на първичната Земя с небесно тяло с размерите на Марс, кръстено Тея.

Този конфликт е лишил материя от Земята, разтопени скали под формата на магма, които след това са се наслоили и са образували Луната. Първоначално нейната повърхнина е била океан от магма, който след това се е охладил. Най-леките детайли са образували кората на естествения ни сателит. А по-плътните минерали, като оливина, са потънали в лунната тога. Новото изобретение на китайския луноход удостоверява хипотезата за „ океана от лунна магма “.

6. Мръсният въздух води до психоболести
Замърсеният въздух може да повлияе на тялото и мозъка ви – той води до астма, прибързано раждане, сърдечни заболявания и даже до по-бърза гибел. Към тези отрицателни резултати учените прибавиха и още един, който е изключително стеснителен.

Експертите са разкрили, че даже и минималното излагане на замърсен въздух се свързва с психологични болести при децата. По-специално изследването демонстрира, че той покачва самоубийствените мисли и желанието за самонараняване при хора под 18 години. „ Смятаме, че щом стресът и още доста други неща, които предизвикват инфекции в тялото, водят до психологични разстройства, то мръсният въздух може да повлияе по същия метод “, споделя Кол Брокамп, водещ на проучването. „ Ако дете има податливост към развиване на меланхолия или суицидни мисли, то мръсният въздух може да им повлияе още повече в тази отрицателна посока “, прибавя Брокамп.

7. Организъм оживя с напълно синтетична ДНК
Учени сътвориха първия в света жив организъм с напълно синтетичен ДНК код. Той прилича тип бактерия, която нормално може да се откри в почвата или в човешките вътрешности. Специалисти от лабораторията по молекулярна биология на „ Кеймбридж “ разчетоха и преработиха генетичния код на бактерията Escherichia coli (E-coli) и получиха кафези със синтетичната версия на модифицирания геном.

Бактериите са живи, имат необикновена форма и се възпроизвеждат по-бавно. Но техните кафези действат въз основата на нови биологични закони, като създават познатите ни протеини, само че с пренастроен генетично код. „ Беше изцяло неразбираемо дали е допустимо да се сътвори толкоз огромен геном и дали е допустимо да се промени толкоз доста “, съобщи Джейсън Чин, специалистът по синтетична биология, който ръководеше плана. Отборът от „ Кеймбридж “ е един от многото екипи, които се състезават през последните години в построяването на синтетични геноми, предава „ Ню Йорк таймс “. Списъкът от евентуални използва е доста дълъг. ДHK e ocнoвaтa нa живoтa нa Зeмятa и cъxpaнявa гeнeтичнaтa инфopмaция в чeтиpи ĸлючoви xимичecĸи вeщecтвa – гyaнин, цитoзин, aдeнин и тимин, ĸoитo oбиĸнoвeнo ce oтбeлязвaт c тeхните пъpви бyĸви: cъoтвeтнo G, С, А и Т. Учени от Харвард са съумели да прибавят още 4 букви към ДНК, разширявайки двойно генетичната писменост. Значението на откритието, наречено „ ДНК на Хачимоджи “, е основополагащо за бъдещето на човечеството.

8. Остаряваме на три пъти
Остаряването не е дълъг, непрестанен развой, който се движи с една и съща скорост през целия ни живот, а самобитен сериал от три серии. Нивата на протеини в човешката кръв са натурален биологичен часовник, те дефинират три стадия в стареенето на индивида – 34, 60 и 78 години. Това разкрива изследване на група учени от Станфорд, оповестено в списанието Nature Medicine. Изследването е извършено от екип от учени от Медицинското учебно заведение в Университета в Станфорд, ръководено от Беноа Лехалие. Проучването предлага нов метод за надеждно прогнозиране на възрастта на хората благодарение на равнищата на протеома в кръвта им. Протеомът съставлява съвкупността от всички телесни протеини, създадени от клетка, тъкан или организъм за даден интервал от време.

Или по-строго това е комплекс от експресираните протеини в даден вид кафези или организъм в даден интервал от време при дадени условия. Терминът е произходящ на думата „ протеин “ (белтък), сходен по генезис на думата „ геном “ (съвкупността от всички гени в тялото). Нивата на 373 протеинa в кръвта демонстрират значими неща за положението на човешкото здраве. Около една трета от типовете протеини, които учените са изследвали, се трансформират с възрастта и по този метод стават естествени знаци за стареенето.

9. Лабораторни мозъци заработиха сами
Учени за пръв път откриха електрична активност, напомняща човешката, в минимозъци, основани инвитро въз основа на стволови кафези, съобщи Агенция Франс Прес. Това дава нови благоприятни условия за проучване на невродегенеративните заболявания. Учените считат, че минимозъците нямат схващане, тъй като припомнят мозъците на прибързано родени бебета. Специалистите обаче не могат да го потвърдят, а това повдига нови въпроси от етично естество. От десетина години учени употребяват възрастни стволови кафези, с цел да основат органели – клетъчни структури, които служат като модел на проучвания орган. Досега обаче церебралните органели не притежаваха дейна невронна мрежа. „ Ако преди 5 години ме бяха попитали дали считам, че е допустимо церебрална органела да има усъвършенствана невронна мрежа, която е способна да генерира осцилации, щях да отговоря „ Не “ – сподели биологът Алисън Муотри от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Пробивът станал частично вероятен поради усъвършенствания в развъждането на култури от стволови кафези. Освен това било обезпечено повече време за развиване на невроните, както в мозъците на фетуси в утробата. „ Първите стадии от неврологичното ни развиване са вписани в генома ни “, разясни ученият. Първите мозъчни талази в органелите били открити след два месеца. Сигналите били редки и с една и съща периодичност. Постепенно обаче били генерирани талази с разнообразни честоти в по-редовен период. Учените установили, че е налице подобие сред развиването на органелите и на 39 прибързано родени бебета.

Вижте още:

Източник: skafeto.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР