Най-големият арабски град в Израел има проблем
Хеба Алафиниш е привикнала да се бори сама в живота. Младата бедуинка е приключила висше обучение, майка е на четири деца и управлява център за дами и родители в Рахат. Градът е учреден през 1970 година в северната част на пустинята Негев за бедуините, които са били принудени да се преселят там. Днес той е най-големият арабски град в Израел.
Ежедневието тук е рисково, споделя Алафиниш. Всеки ден има престрелки сред враждуващи кланове. Алафиниш оказва помощ на дамите да продължат образованието си и да укрепят самочувствието си в патриархалното бедуинско общество, където е всекидневно единствено мъжете да работят или да учат. За помощ към нея се обръщат и някои родители, написа в репортажа си немската социална медия АРД.
" Насилието излиза отвън надзор "
Заради ширещото се принуждение в града 37-годишната жена към този момент не смее вечер да излиза сама на открито. „ Чуем ли изстрели, всички залягаме на пода. Уж си си у дома, само че отново нямаш сигурност. Аз съм мощна жена, само че по какъв начин да защитя децата си с голи ръце, когато се стреля? “, споделя Алафиниш пред немското издание.
По улиците на Рахат се натрупат боклуци. Къщите се редуват с бараки от ламарина, които наподобяват на бежанските лагери в Газа. Бедността и престъпността са повсеместни. Ако някой бъде задържан, скоро го пускат на независимост, оплаква се Алафиниш. Полицията не прави съвсем нищо против голямото количество противозаконни оръжия в Рахат.
Критики към министър Бен-Гвир
Почти всяко домакинство има оръжия, удостоверява Талал Ал-Кренауи, който от 1993 година той е кмет на Рахат. „ Оръжията са като някаква проказа, която се популяризира из целия град “, споделя той. Полицията е оставила арабските общности сами да се оправят с насилието. Поради тази причина кметът упреква крайнодесния политик Итамар Бен-Гвир, който е израелски министър на националната сигурност, написа АРД.
По думите на Ал-Кренауи, в Рахат има 18 000 противозаконни оръжия. Някои от тях са взети от израелски военни бази, други са контрабандно импортирани от Египет, Йордания и Западния бряг.
" Трудно е да се приказва намерено за насилието "
Огромният брой изображения на принуждение, които младежите гледат в интернет, още повече утежнява обстановката, споделя директорката на фамилния център Хеба Алафиниш. Повече от половината от жителите на Рахат са на възраст под 18 години.
В младежкия център „ Ново утро в пустинята Негев “ младежи разискват постоянно казуса с насилието в града. 16-годишната Фаджер таман е разказала по какъв начин нейната съседка е била убита, до момента в който 2-годишната ѝ щерка спяла в скута ѝ. Повечето от присъстващите признават, че им е доста мъчно да приказват намерено за насилието.
Пред немското издание Фаджер споделя за новата си концепция: „ Искам да разработя приложение, което да е като човек, на който можеш да се довериш. Хората, които имат някакъв проблем, ще могат да го споделят, като в същото време остават изцяло анонимни. Мисля си да вземем за пример за девойки, които са заплашвани или се опасяват да кажат нещо на родителите си. Ако се извърнат анонимно към приложението, ние ще създадем всичко допустимо, с цел да им помогнем “, споделя тя.
Предразсъдъци и от двете страни
Други желаят да провеждат футболен шампионат за младежи от враждуващи фамилни кланове. Младежите търсят поддръжници за своите хрумвания и биха се радвали да обменят отзиви и с младежи от еврейски общности. За задачата обаче би трябвало да се преодолеят предразсъдъците и от двете страни, се споделя в репортажа на АРД.
Автор: Бетина Майер ARD
