5 исторически мита за истински открития
Научните открития може да изискват логичност, рационалност и обстоятелства, само че в историята даже науката си има своите легенди, градски митове и измислени приказки. Погрежно разбрани експерименти; ученият с най-интересната история получава заслуга за откритието; неверна информация, излъчена от преподавател на възпитаник. Макар историите за тези учени да са пресилени, техните научни открития и теории са същински.
Бен Франклин и хвърчилото
Това е една история, която се е потвърдила като сложна за потвърждения или отменяне – именитото хвърчило на Бен Франклин. Според историята, през 1752г Франклин излязъл в гръмотевична стихия с хвърчило, за което бил завързал ключ, а ключа пък бил закачен за лейденска стъкленица. Когато ключът бил ударен от гръмотевица, Франклин я уловил в буркана, с което потвърдил, че светкавиците са електричество. Повратен миг в науката.
Има огромна възможност обаче това в никакъв случай да не се е случило.
Един от проблемите тук е неналичието на елементи. Всъщност, когато Франклин писал във вестника през Август 1752г, той не въобще не загатнал за опита, а просто приказвал за стартирането на хвърчило в гръмотевична стихия, като нещо, което всеки би могъл да направи. От друга страна, когато френският академик Жак де Рома провел сходен опит на идната година, той направил подробни мемоари за случилото се: времето от деня, дължината на металната корда и възприятието при докосването й. Когато Рома изискал Парижката научна академия да го признае като първият, сполучливо провел опита, комитетът се съгласил, тъй като Франклин не дал детайлности, които да потвърдят, че е бил първи. Нетипично за Бен Франклин, той не споделил и дума по въпроса.
От тогава, доста учени са се опитвали да потвърдят, че Франклин е пуснал хвърчило през 1752г. Дори „ Ловци на легенди “ оповестиха това за мит. Как обаче се е зародила историята? Ако приемем, че е измислена, то Франклин е дал началото й. Той сметнал, че сходна история би била забавна и хората ще го запомнят за приноса му към изследването на електричеството.
Галилео и Кулата в Пиза
В свободното си време, когато не ядосвал папата или не помагал с изобретяването на телескопа, съгласно легендата, Галилео Галилей изкачил Наклонената кула в Пиза през 1589г и пуснал от върха два обекта с друга маса. С това желал да покаже, че изказванието на Аристотел, че скоростта, с която обектите падат, зависи от тяхната маса, е неправилно. Има няколко много явни казуса в тази история. Преди всичко, Галилео в никакъв случай не е твърдял, че е провел подобен опит. В един от трактатите си той приказва за стартирането на два обекта от кула, само че Галилео не загатва самият той да е правил подобен опит.
Дори Галилео да осъществил концепцията в главата си, той отново не би бил първият. Историкът Бенедето Варки приказва за сходни проби още през 1544г, а през 1576г Джузепе Молети разгласява, че в случай че два обекта от еднакъв материал, само че с друга маса бъдат по едно и също време пуснати от високо, те ще ударят земята едновременно.
Как се е зародила историята? Тук е много елементарно да отгатнем. Биографът и възпитаник на Галилео, Винченцо Вивиани, загатва опита в записките си за живота на учения. Тази история е дискредитирана от множеството историци, само че това не е попречило тя да се повтаря в уроците по физика.
Сипките на остров Галапагос са въодушевили Чарлз Дарвин за теорията на еволюцията
Естественикът Чарлз Дарвин, както споделя историята, се качил на транспортен съд и разгледал забележителната флора и фауна на островите Галапагос. Докато бил там, той показал необикновен интерес към другите типове сипки, които се били пригодили изключително добре към околната си среда. Желанието му да разбере за какво тези птици са толкоз съвършени, го предиздвикало да създаде теориите, разказани в „ Произходът на типовете “.
Тази история има всичките белези на класическия мит. Млад мъж напуща дома си и пътува до далечна земя, където открива тайните на света. Няма подозрение обаче, че сипките не са изиграли никаква роля в разбирането на Дарвин за макроеволюцията. Да, документирал е птиците и техните клюнове, само че в „ Произход на типовете “ на никое място не се загатват сипки. Те не са били основното ентусиазъм на Дарвин за трудовете му върху естествения асортимент и еволюцията.
Как се е зародила историята? Историците приписват тази на еволюционарният биолог Дейвид Лак, който е изучавал сипките на островите Галапагос и връзката сред тяхната физиология и естествения асортимент. През 1947г излиза книгата му „ Сипките на Дарвин “, която свързва името на естественика с тези птици.
Александър Флеминг разкрил пеницилина, когато плесен почнал да се развива по открита бактериална просвета
Като при множеството легенди, в този също се крие парченце истина. Шотландският фармацевт сър Александър Флеминг имал много неподредена лаборатория и постоянно оставял бактериалните култури да се натрупат на камари. Мухълът можел и в последна сметка разкрил тези изоставени култури, в това число и тази на име Penicillium, която била употребена за други научни цели в друга част на постройката. Флеминг забелязал и разпознал убиващия бактерии плесен и кръстил субстанцията, която произвеждал „ Пеницилин “. Той обаче надалеч не бил първия, който разкрил антибиотичните му свойства. Penicillium била известна гъбичка, която мнозина други, в това число Джоузеф Листър и Луис Пастюр, били забелязали, че убива бактериите. През 1929г обаче Флеминг разгласява публикация за резултатите на пеницилина върху разнообразни бактериологични сътрудници – на никое място не приказвал за това, че може да убива бактериите, без да унищожава живата човешка тъкан.
Въпреки това, в учебно заведение най-вероятно са ви учили по какъв начин Флеминг незабавно разпознал капацитета на пеницилина и и го пуснал по аптеките. Истината е, че той не виждал пеницилина като лекарство и бил ядосан от рестриктивните мерки му. Когато бил одобряван орално, пеницилинът не се всмукнал от човешкия организъм. Вместо да изследва капацитета на пеницилина, Флеминг си играел с него, до момента в който най-после не спрял работата си с мухъла. Друг академик, Хауърд Флори, е бил този, който е направил нужното, с цел да бъде трансфорат пеницилина в незаменимо средство в медицината.
Как се е зародила тази история? Част от историята, която е по-интересна за хората – че пеницилинът един ден просто се появил в лабораторията на Флеминг – в действителност е вярна. Флеминг обаче не разпознал значимостта му и вместо това се фокусирал върху други неща. Оказва се, че пресата дава начало на мита. Когато Флори и Чейн разгласили откритията си за лечебните приложения на пеницилина, те загатнали публикацията на Флеминг като ентусиазъм. Репортерите харесали концепцията за този чужд, шотландски академик, който направил откритието на века инцидентно. Останалото е история.
Съпругата на Айнщайн му помогнала за Теорията на относителността
Това е доста по-нова история, която закупи известност през 2003г поради документалния филм „ Съпругата на Айнщайн “. Според нея, до момента в който Айнщайн се мъчил с великата си доктрина, той получавал помощ от брилянтната, само че скромната си брачна половинка, Милева Марич. Марич въпреки всичко учела в същия университет като Айнщайн, където се записала да преподава физика и математика. След сложна академична кариера обаче, тя се отказала от това, откакто забременяла от Айнщайн. Геният бил измислил най-големите си теории точно по времето, когато двамата били дружно.
Макар да не можем да подценим значимостта на симпатизиращата и работлива брачна половинка, приносът на Марич в работата на Айнщайн надали е бил от научно естество. Най-голямото доказателство за това е, че тя самата в никакъв случай не е споменавала за такова нещо, даже в персоналните писма до близки другари.
Как се е зародила историята? През 1987г доста от персоналните мемоари и документи на Айнщайн излизат нескрито и оферират доста обстоен взор към живота му и връзката му с Марич. Това кара мнозина да спекулират, че Марич е имала някакво присъединяване в изследванията на Айнщайн, само че множеството историци са съгласни, че това не е по този начин. Документалният филм от 2003г притегли публичното внимание към тези открития, само че е изпълнен с доста неточности и грешки.
