Обнадеждаващо: Все повече българи четат и посещават концерти
Национално представително изследване на Алфа Рисърч, извършено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност, демонстрира засилен интерес към другите форми на изкуство и културен живот в страната. След нескончаем интервал на застой и отлив от културните подиуми, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови благоприятни условия и пред актьори, и пред аудитория.
Макар и постоянно да се приказва за „ рецесия в четенето “, книгата остава най-популярният и наличен допир на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е растеж от 6 на 100 по отношение на 2014г., а съвсем всеки втори (46%) е купил книга - повишаване с от 9% по отношение на 2014.
От театралните изкуства най-голям е бил ползата към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, известна и прочие музика – 47%, или с към 7 на 100 повече от преди четири години.
Всеки трети българин се е насладил на театрална режисура, а всеки четвърти декларира, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.
Увеличаващата се подвижност на българите, растежът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното завещание, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през миналата година галерия, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са следили, а сами са се присъединили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други сформира.
Четири фактора въздействат в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличението и разнообразяването на предлагането; жанровото обединяване на събитията във фестивали, които по-лесно концентрират интереса на избрани публики; увеличението, въпреки и евентуално към момента незадоволително, на другите рубрики, конгреси и осведомителни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се предпочитание на актуалния човек да излезе оттатък всекидневието и да търси по-дълбочинни устои и полезности в своя живот.
В териториален проект обаче съществува ясно изразена асиметрия на опциите за културен живот. 29% от интервюираните декларират, че са доста удовлетворени от културните действия в тяхното обитаемо място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но в случай че в огромните градове сред 45% и 55% показват мощна задоволеност от опциите за допир с културата, то съгласно близо 40% от живеещите в дребните обитаеми места, такива действия въобще липсват.
Въпреки присъщия за актуалния свят чест конфликт сред разсъдък и поверие, сред прагматизъм и анахронизъм, българинът резервира в огромна степен възрожденската си религия в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.
За 52% от българите днешната им визия за науката най-добре се разказва от думата „ напредък “. Подобно е отношението и на още 21%, които избират сантименталното определение „ слънце “ от химна на Ст.Михайловски „ Върви народе възродени “. За едвам 9 на 100 научните открития са на първо място „ риск “. Непредвидимите последици от изследователската активност обаче помрачават в по-малка степен облика на науката в България, в сравнение с опасността от „ безпаричие “. 18% свързват науката с неналичието на задоволително средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в облика на науката да не е преобладаващ, най-голямата заплаха от неговото налагане би била емиграцията на младежи към непознати проучвателен центрове, или въобще отводът им да се занимават с научна активност.
Националното представително за пълнолетното население лично изследване на Алфа Рисърч е осъществено в интервала 14-20 май 2018г. посредством директно стандартизирано изявление. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, с асортимент на респондентите по квота /пол, възраст, образование/.
Макар и постоянно да се приказва за „ рецесия в четенето “, книгата остава най-популярният и наличен допир на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е растеж от 6 на 100 по отношение на 2014г., а съвсем всеки втори (46%) е купил книга - повишаване с от 9% по отношение на 2014.
От театралните изкуства най-голям е бил ползата към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, известна и прочие музика – 47%, или с към 7 на 100 повече от преди четири години.
Всеки трети българин се е насладил на театрална режисура, а всеки четвърти декларира, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.
Увеличаващата се подвижност на българите, растежът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното завещание, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през миналата година галерия, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са следили, а сами са се присъединили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други сформира.
Четири фактора въздействат в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличението и разнообразяването на предлагането; жанровото обединяване на събитията във фестивали, които по-лесно концентрират интереса на избрани публики; увеличението, въпреки и евентуално към момента незадоволително, на другите рубрики, конгреси и осведомителни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се предпочитание на актуалния човек да излезе оттатък всекидневието и да търси по-дълбочинни устои и полезности в своя живот.
В териториален проект обаче съществува ясно изразена асиметрия на опциите за културен живот. 29% от интервюираните декларират, че са доста удовлетворени от културните действия в тяхното обитаемо място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но в случай че в огромните градове сред 45% и 55% показват мощна задоволеност от опциите за допир с културата, то съгласно близо 40% от живеещите в дребните обитаеми места, такива действия въобще липсват.
Въпреки присъщия за актуалния свят чест конфликт сред разсъдък и поверие, сред прагматизъм и анахронизъм, българинът резервира в огромна степен възрожденската си религия в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.
За 52% от българите днешната им визия за науката най-добре се разказва от думата „ напредък “. Подобно е отношението и на още 21%, които избират сантименталното определение „ слънце “ от химна на Ст.Михайловски „ Върви народе възродени “. За едвам 9 на 100 научните открития са на първо място „ риск “. Непредвидимите последици от изследователската активност обаче помрачават в по-малка степен облика на науката в България, в сравнение с опасността от „ безпаричие “. 18% свързват науката с неналичието на задоволително средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в облика на науката да не е преобладаващ, най-голямата заплаха от неговото налагане би била емиграцията на младежи към непознати проучвателен центрове, или въобще отводът им да се занимават с научна активност.
Националното представително за пълнолетното население лично изследване на Алфа Рисърч е осъществено в интервала 14-20 май 2018г. посредством директно стандартизирано изявление. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, с асортимент на респондентите по квота /пол, възраст, образование/.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ