Националният празник на страната остава Трети март. Това е една

...
Националният празник на страната остава Трети март. Това е една
Коментари Харесай

Конституционни промени за националния празник 3 март

Националният празник на страната остава Трети март. Това е една от сигурните редакции на измененията в Конституцията, поради публичен напън, написа Труд бг.

Натиск, само че от професионалните гилдии има и по измененията в правосъдната власт, а експертните отзиви по тематиката политическа среда, която визира служебното държавно управление, пълномощията на президента, на Народното събрание и на Министерски съвет, също не са ласкави.

Председателят на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски заяви, че на 8 декември следва за повторно първо четене на измененията в Конституцията.

То е ще като първото четене, а промени на препоръчаните текстове ще се вършат сред първо и второ четене, което се състоя на 6 октомври. Срокът съгласно признатите от депутатите правила е 7 дни, само че Пеевски приказва за редуциране на този период.

Членове на Комисията по конституционни промени в Народно събрание разясниха, че от седмици интензивно се работи върху промени на текстовете, които ще бъдат импортирани сред първо и второ четене.

До през вчерашния ден в Комисията по конституционни промени бяха импортирани 43 мнения, множеството от които с доста рецензии по препоръчаните промени в главния закон.

Прогнозите на адвокати са, че прекомерно амбициозните проекти за дефинитивно приемане на измененията в Конституцията още на 13 декември няма да се осъществят. По-възможно било първото четене да е тази година, а второто и третото – следващата година, безапелационни са конституционалисти.

Най-много оферти има да отпаднат текстовете, свързани с смяна на националния празник и тези, свързани с двойното поданство. Категорични са мненията, че двойно поданство не трябва да се позволява за депутати и министри, само че отпадането на текста ще засегне и президента и вицепрезидента.

Спорове пораждат и текстовете за избора на длъжностен министър председател. Идеята ръководителят на Конституционен съд и шефът на Българска народна банка да могат да заемат поста длъжностен министър председател ги слагат в изискване на несъответственост, разясниха прависти. Според тях в предложенията за промени в член 99 има две групи проблеми.

Първата е може ли единствено по този метод да се образува държавно управление от президента – като му определиш авансово всред кого да избира.

Другата опция е, в случай че откаже президентът, да натовариш Народно събрание. Като натовариш Народно събрание, може да създадеш още по-голяма рецесия. Парламентът откакто три пъти не е съумял да излъчи държавно управление, кой подсигурява, че на четвъртия ще стигне до избор, разясниха конституционалисти.

Депутати оповестиха, че има концепция за основаване на закон за служебното държавно управление.

Най-много обаче са проблемите, свързани с промените в частта правосъдна власт. Там предстоят редакции на текстовете както във връзка с прокуратурата, по този начин и на Висш съдебен съвет и на инспектората.

Тотални са и неяснотите свързани с така наречен самостоятелна конституционна тъжба, по която юристите изрекоха съображения, че е редно само те да имат право да сезират Конституционен съд.

Становището на магистратите е 38 страници

Върховен касационен съд срещу основният прокурор да е само административен началник

В мнение на 38 страници, изпратено до Народно събрание, магистратите от Върховен касационен съд показват своите несъгласия и дават рекомендации по частта правосъдна власт на измененията н конституцията. В мнението се показва следното по повод орязването на пълномощията на основния прокурор:

Второто изменение, съдържащо се в § 8 от плана касае пълномощията на основния прокурор и ролята му в системата на прокуратурата. То е залегнало в алинея 2 на член 126 от Конституцията на Република България и гласи:

„ (2) Главният прокурор е административен началник на висшата npoкypamypa. ”

Въпреки, че отчитаме главната концепция на промяната в системата на Прокуратура на Република България – да се понижат пълномощията и въздействието на основния прокурор посредством ограничение на изключителната му подготвеност да се занимава с всички въпроси на прокуратурата, намираме че свеждането на ролята му до елементарен админ не е най-хубавото решение. Не бива да се пропуща, че по силата на решение №11 от 23 юли 2020 година по конституционно дело №15/2019 година

Конституционният съд (KC) на Република България е приел, че основният прокурор има статус на “самостоятелен и едноличен парламентарен орган, което предопределя и деликатната интервенция в неговите място и роля в системата на прокуратурата.

За да се избегне несъгласието с постановеното от KC тълкувателно решение №3 от 10 април 2003 година по к. д. №22/2002 година по отношение на компетентността на Обикновено Народно заседание да приема промени в Конституцията, касаещи смяна на държавното устройство и държавното ръководство, намираме, че статусът на основния прокурор не следва да бъде фрапантно изменен на конституционно равнище.

Считаме, че съответните негови функционалности е удачно да се уредят на законово равнище, като в Конституцията се резервира представителната му функционалност във връзка с прокуратурата като цяло, както и по отношение на управлението на Върховната npoкypaтypa.

Такава уредба, която резервира йерархичната конструкция и правилото на единоначалието в системата на прокуратурата ще бъде в сходство с правилото за нейната самостоятелност, в какъвто смисъл е и мнението на Венецианската комисия.

Из мнение на проф. доктор Екатерина Михайлова: 

Наличието на непознато поданство значи публичноправна връзка сред лицето и непознатата държава  

Относно предлагането по §3 – отпадането на условието лице, което има единствено българско поданство да може да бъде определено за депутат и по този метод става допустимо това да е и лице с двойно поданство.

Решаването на този въпрос е добре да регистрира практиката на Конституционния съд и законодателството ни по отношение на разбирането до този миг за “гражданството ”. На първо място това е Решение №15 от 1995 година по к. д. №21 от 1995 година:

“Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се показва като господство и самостоятелност при упражняването на властта.

Съмнително е до каква степен упражняването на властта от лице с непознато поданство подсигурява нейната самостоятелност.

Наличието на непознато поданство значи публичноправна връзка сред лицето и непознатата страна. Тази връзка се показва в права и отговорности, които могат да бъдат в спор със отговорностите към българската страна.

Такъв спор на отговорности може да възникне при практикуване на законодателната власт, да вземем за пример при гласуването на закон;

изпълнителната власт – при вземането и изпълняването на управнически решения; правосъдната власт – при реализирането на нейните функционалности.

Това важи и за особените господарски пълномощия, които Конституцията дава на президента, както и за компетенциите на други органи, да вземем за пример Конституционния съд ”.

Относно предлагането на националния празник бих отбелязала единствено, че до в този момент в нито една от българските конституции не участва сходна наредба, която да се отнася до това какъв да е националният празник. Въпросът е политически, а не юридически.

Доц. доктор Борислав Цеков: Опасно е отпадането на възбраната за двойно поданство

Най-голямата заплаха е посредством някакво тематично болшинство да се промуши отпадането на възбраната за двойно поданство за висшите конституционни длъжности.

Държавният суверенитет, националната сигурност, териториалната целокупност и единството на българската нация би трябвало да бъдат надеждно предпазени. Забраната лица с второ поданство да заемат такива постове е артикул на нашата национална специфичност, образувана в комплицирани и конфликтни геополитически и районни условия.

Представяте ли си президент на България да стане някой, който е и жител на Република Турция? Или за ръководител на Парламента да бъде излъчен народен представител, който е и жител на Русия, която разгласи България за неприятелска страна?

Или пък министър председател да стане някой с поданство на Австрия или Холандия, които ни пречат за Шенген. Или на Северна Македония, където се отхвърля българската национална история.

Предложението за анулация на двойното поданство за висшите постове би трябвало да отпадне изрично. Друга заплаха е депутатите да нахлуят в териториите, отредени за Великото национално заседание. Такава заплаха има с концепцията за деконструиране на единния Висш правосъден съвет в два обособени органа.

Трябва да се държи сметка, че предлаганата нова формула на сформиране на длъжностен кабинет също може да стигне до изговаряне на конституционната юрисдиция по въпроса дали по този начин не са интервенира прекалено в откритата форма на държавно ръководство, която беше разширително тълкувана от Конституционен съд през 2003 година

Затова е по-добре да се търси известно ограничение на пълномощията на служебното държавно управление по модела, който съществува в редица европейски страни.

Тук аргументът е, че служебното държавно управление не е обект на изчерпателен парламентарен надзор и в изискванията на парламентарно ръководство би трябвало да бъде възспряно от ангажиране на държавните финанси и външната политика с дълготрайни решения. Депутатите би трябвало да дадат и ясни параметри на самостоятелната конституционна тъжба, а не да оставят всичко на настоящото законодателство.

Радомир Чолаков, ръководител на комисията по конституционни въпроси: Някой би трябвало да носи лична отговорност, при редуциране на периода

Според разпоредбите, които сме приели, сред първо и второ четене, интервалът би трябвало да бъде не по-малък от 7 дни. Ако измененията би трябвало да минат на второ четене на 13 декември, това значи, че интервалът ще бъде скъсен на три дни.

В момента имаме известна подготвеност с редакции сред първо и второ четене, които да създадем на импортираните текстове, само че при бързането, нека да не допуснем огромни неточности. Нямам никакви подозрения, че при второ първо четене ще имаме нужните 160 гласа.

Въпросът е, че късият период сред първо и второ четене основава предпоставки за приемане на текстове, които не са задоволително прецизирани.

Идеята за изменение на конституцията е на сътрудниците от ППДБ. Ние дружно сме предложили седемдневен период сред първо и второ четене. Ако този период бъде изменен, това значи, че те поемат цялостната отговорност за окончателните промени. Оттук нататък някой би трябвало да носи лична отговорност.

Делян Пеевски, ръководител на ПГ на Движение за права и свободи: Вярвам, че на 13-ти ще се поздравим с приемането на новата Конституция

С измененията в Конституцията ще получим една работеща, правова страна, в която ще сте спокойни и ще се чувствате предпазени. На 8 декември Народното събрание ще одобри измененията на първо четене и ще имаме над 160 гласа. На 12-ти ще е второто чете, а на 13-ти ще е трето. Вярвам, че на 13-ти ще се поздравим с приемането на новата Конституция.

Източник: vijti.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР