Къде сте, таланти?
„ Националният тим е ютия на дъното. Ще я отлепя мъничко”, даде обещание Любослав Пенев през февруари 2012 година в ролята си на народен селекционер.
Той от дълго време се раздели с поста, само че продължаваме да се вглеждаме в аргументите за какво ютията все по този начин е заорала в тинята. Преди време стана дума за чужденците в българското състезание, които са прекомерно доста, изключително във водещите тимове. А това свежда до най-малко избора на селекционера, както и да се споделя той.
Другата съществена причина е неналичието на прехвърляния на българи в огромните шампионати.
Страни, където футболът не е водещ спорт, само че въпреки всичко не престават да генерират участия на огромни конгреси, демонстрираха образно формулата - клубовете продават гениите преди да навършат 20 години и положителните резултати са разумно разследване на политиката.
Настоящата картинка с родните легионери е много тревожна. Нямаме нито един футболист в така наречен топ 5 шампионати на Европа. Единствените, прославящи България в странство, играят в Русия - Ивелин Попов, Михаил Александров, Георги Костадинов, Николай Димитров и Петър Занев.
Цели 8 български футболисти пробват да пробият в италианския футбол, само че половината от тях са в Серия В, а останалите - в Серия С.
В Меката на футбола - Англия - имаме трима представители. Кун Теменужков, направил през уикенда дебют за „ Лийдс” за купата, и вратарите Димитър Евтимов и Димитър Димов - надлежно в третото и четвърто равнище на британския футбол.
Поглеждаме към Германия. Без да би трябвало да ровим в дълбоките архиви, към момента си спомняме по какъв начин Мартин Петров, Димитър Бербатов, Мариан Христов и Красимир Балъков се бяха трансформирали в марка за качество и класа. Наши сънародници изкарват прехраната си в районните лиги, само че те няма по какъв начин да оказват помощ на националния тим.
Стефан Велков, играещ във второто равнище на холандския футбол, има упоритостта да бъде видян от грандовете в страната и да реализира трансфер, само че все по този начин нямаме никого в Ередивизи.
Останалите се пробват в кипърския, азербайджанския, полския, грузинския, румънския, словашкия и турския футбол.
След като изборът е единствено от играчи от тези шампионати плюс българското, няма по какъв начин да чакаме присъединяване на международното или европейско състезание. Само ще върна лентата обратно към последното ни класиране за огромен конгрес - Евро 2004. В състава личаха играчи на „ Байер” Леверкузен, „ Динамо” Киев, „ Лил”, „ Волфсбург”, „ Кайзерслаутерн”, „ Селтик”, АЕК Атина, „ Лече”.
Тук поражда въпросът къде са българските футболисти в елита на Европа - Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Холандия? Кой е отговорен - клубовете, които „ произвеждат” гении, мениджърите, самите играчи или някои различен?
Тъй като у нас обичаме да поглеждаме непознатото канче, ще си разреша да го направя и в този момент.
1. Младежкият ни народен тим беше изгубил шансове даже за баражите в квалификациите за европейско състезание два кръга преди края. На еврофиналите са нашите съседки - Румъния и Сърбия. Традиционно и Хърватия, която се трансформира в образец №1 за обещаващи футболисти.
2. Същата тази Сърбия има трима футболисти в Премиършиш („ Манчестър Юнайтед”, „ Фулъм” и „ Кристъл Палас”), един в Чемпиъншип („ Хъл Сити”), седем в Ла Лига („ Селта”, „ Валенсия”, „ Алавес”, „ Хетафе”, „ Ейбар”, „ Уеска”) и още осем футболисти в по-долните равнища на Испания. Досието на Сърбия става още по-дълго в Италия - 18 (!) представители в Серия А. Седем в Бундеслигата, седем в Лига 1, а описът е толкоз дълъг за другите страни, че ще ви заболят очите да четете и по тази причина ще го спестя.
3. Прословутата Румъния, с която постоянно се съпоставяме във всевъзможен проект, също е напред с материала - двама в Премиършип („ Брайтън” и „ Борнемут”), двама в Чемпиъншип („ Рединг”, „ Нотингам Форест”), трима в Ла Лига („ Алавес”, „ Атлетик” Билбао и „ Еспаньол”), трима в Серия А („ Лацио”, „ Наполи” и „ Дженоа”), един в Германия („ Майнц”), един в Лига 1 („ Нант”) и един в Ередивизи („ АЗ Алкмаар”).
4. Македония - вратар в „ Арсенал”, двама футболисти в Ла Лига („ Леванте”, „ Райо Валекано”), един в Серия А („ Дженоа”), един в Ередивизи („ Екселсиор”). Логично, тук описът е по-кратък по отношение на топ шампионатите, само че въпреки всичко е по-дълъг от нашия.
Друга причина за неналичието на експорт на футболисти в чужбина е закъснялата продажба. Често гениите, които спрягаме за млади, към този момент са трансферирали 21 години. По стандартите на клубовете в чужбина тези, които са навършили 22-24 години, към този момент би трябвало да са разкрили капацитета си и да бъдат в топ тимовете.
Невероятен образец в това отношение са грандовете от Хърватия, както и холандският „ Аякс”, които трансферират най-обещаващите състезатели на 18-19, най-много 20 години, и поглеждат към школата за новия Модрич, Манджукич, Перишич, Де Лихт, Де Йонг и Силесен.
От 2014 година насам четири пъти български играчи са попадали в влиятелната ранглиста Next Generation на английското издание „ Гардиън”. В скоби е посочен сегашният им тим.
2014 - Божидар Краев („ Мидтиланд”)
2016 - Владислав Жиков („ Олянензе” - трета дивизия на Португалия)
2017 - Кун Теменужков („ Лийдс”)
2018 - Ияд Хамуд („ Шефийлд Уензди” " )
Дали най-малко един от тях ще си изиграе добре картите и ще стигне до огромния футбол, следва да забележим, само че за националния тим ще трябват повече сходни момчета. Както такива в Next Generation, по този начин и от играчи в огромните шампионати. За да се любуваме на идващите Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров.
Болно е да установим, че клубовете от топ шампионатите изгубиха доверие към българския пазар, само че такава е действителността. За да успеем още веднъж да изтласкаме ютията нагоре, ще трябват повече старания. От всички.
Клубовете да усилят бюджета за школите, а не за заплатата на следващия чужденец.
Футболистите да се концентрират само върху работата си на терена, а не да се главозамайват, че с два гола против опашкарите са се превъплътили в Роналдо или Меси, да бройкат гаджета по нощните заведения и да наблюдават какъв брой лайка имат в обществените мрежи.
Агентите да не мътят главите на клиентите си с оферти, от които печеливши ще бъдат те самите, само че не и кариерата на футболиста.
Треньорите да бъдат по-смели и да постановат повече млади българи, вместо да гледаме следващия псевдодрибъл или неблаговиден шут от прехвалените чужденци.
Труд, труд и още повече труд. От всички. Само по този начин ще забележим повече българи в елитните шампионати на Европа. Зимният трансферен прозорец към този момент е отворен. Остана да си пожелаем един или двама млади български футболисти да получат път за развиване и да чакаме с неспокойствие мачовете им Серия А, Премиършип, Лига 1 или Бундеслигата.
Той от дълго време се раздели с поста, само че продължаваме да се вглеждаме в аргументите за какво ютията все по този начин е заорала в тинята. Преди време стана дума за чужденците в българското състезание, които са прекомерно доста, изключително във водещите тимове. А това свежда до най-малко избора на селекционера, както и да се споделя той.
Другата съществена причина е неналичието на прехвърляния на българи в огромните шампионати.
Страни, където футболът не е водещ спорт, само че въпреки всичко не престават да генерират участия на огромни конгреси, демонстрираха образно формулата - клубовете продават гениите преди да навършат 20 години и положителните резултати са разумно разследване на политиката.
Настоящата картинка с родните легионери е много тревожна. Нямаме нито един футболист в така наречен топ 5 шампионати на Европа. Единствените, прославящи България в странство, играят в Русия - Ивелин Попов, Михаил Александров, Георги Костадинов, Николай Димитров и Петър Занев.
Цели 8 български футболисти пробват да пробият в италианския футбол, само че половината от тях са в Серия В, а останалите - в Серия С.
В Меката на футбола - Англия - имаме трима представители. Кун Теменужков, направил през уикенда дебют за „ Лийдс” за купата, и вратарите Димитър Евтимов и Димитър Димов - надлежно в третото и четвърто равнище на британския футбол.
Поглеждаме към Германия. Без да би трябвало да ровим в дълбоките архиви, към момента си спомняме по какъв начин Мартин Петров, Димитър Бербатов, Мариан Христов и Красимир Балъков се бяха трансформирали в марка за качество и класа. Наши сънародници изкарват прехраната си в районните лиги, само че те няма по какъв начин да оказват помощ на националния тим.
Стефан Велков, играещ във второто равнище на холандския футбол, има упоритостта да бъде видян от грандовете в страната и да реализира трансфер, само че все по този начин нямаме никого в Ередивизи.
Останалите се пробват в кипърския, азербайджанския, полския, грузинския, румънския, словашкия и турския футбол.
След като изборът е единствено от играчи от тези шампионати плюс българското, няма по какъв начин да чакаме присъединяване на международното или европейско състезание. Само ще върна лентата обратно към последното ни класиране за огромен конгрес - Евро 2004. В състава личаха играчи на „ Байер” Леверкузен, „ Динамо” Киев, „ Лил”, „ Волфсбург”, „ Кайзерслаутерн”, „ Селтик”, АЕК Атина, „ Лече”.
Тук поражда въпросът къде са българските футболисти в елита на Европа - Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Холандия? Кой е отговорен - клубовете, които „ произвеждат” гении, мениджърите, самите играчи или някои различен?
Тъй като у нас обичаме да поглеждаме непознатото канче, ще си разреша да го направя и в този момент.
1. Младежкият ни народен тим беше изгубил шансове даже за баражите в квалификациите за европейско състезание два кръга преди края. На еврофиналите са нашите съседки - Румъния и Сърбия. Традиционно и Хърватия, която се трансформира в образец №1 за обещаващи футболисти.
2. Същата тази Сърбия има трима футболисти в Премиършиш („ Манчестър Юнайтед”, „ Фулъм” и „ Кристъл Палас”), един в Чемпиъншип („ Хъл Сити”), седем в Ла Лига („ Селта”, „ Валенсия”, „ Алавес”, „ Хетафе”, „ Ейбар”, „ Уеска”) и още осем футболисти в по-долните равнища на Испания. Досието на Сърбия става още по-дълго в Италия - 18 (!) представители в Серия А. Седем в Бундеслигата, седем в Лига 1, а описът е толкоз дълъг за другите страни, че ще ви заболят очите да четете и по тази причина ще го спестя.
3. Прословутата Румъния, с която постоянно се съпоставяме във всевъзможен проект, също е напред с материала - двама в Премиършип („ Брайтън” и „ Борнемут”), двама в Чемпиъншип („ Рединг”, „ Нотингам Форест”), трима в Ла Лига („ Алавес”, „ Атлетик” Билбао и „ Еспаньол”), трима в Серия А („ Лацио”, „ Наполи” и „ Дженоа”), един в Германия („ Майнц”), един в Лига 1 („ Нант”) и един в Ередивизи („ АЗ Алкмаар”).
4. Македония - вратар в „ Арсенал”, двама футболисти в Ла Лига („ Леванте”, „ Райо Валекано”), един в Серия А („ Дженоа”), един в Ередивизи („ Екселсиор”). Логично, тук описът е по-кратък по отношение на топ шампионатите, само че въпреки всичко е по-дълъг от нашия.
Друга причина за неналичието на експорт на футболисти в чужбина е закъснялата продажба. Често гениите, които спрягаме за млади, към този момент са трансферирали 21 години. По стандартите на клубовете в чужбина тези, които са навършили 22-24 години, към този момент би трябвало да са разкрили капацитета си и да бъдат в топ тимовете.
Невероятен образец в това отношение са грандовете от Хърватия, както и холандският „ Аякс”, които трансферират най-обещаващите състезатели на 18-19, най-много 20 години, и поглеждат към школата за новия Модрич, Манджукич, Перишич, Де Лихт, Де Йонг и Силесен.
От 2014 година насам четири пъти български играчи са попадали в влиятелната ранглиста Next Generation на английското издание „ Гардиън”. В скоби е посочен сегашният им тим.
2014 - Божидар Краев („ Мидтиланд”)
2016 - Владислав Жиков („ Олянензе” - трета дивизия на Португалия)
2017 - Кун Теменужков („ Лийдс”)
2018 - Ияд Хамуд („ Шефийлд Уензди” " )
Дали най-малко един от тях ще си изиграе добре картите и ще стигне до огромния футбол, следва да забележим, само че за националния тим ще трябват повече сходни момчета. Както такива в Next Generation, по този начин и от играчи в огромните шампионати. За да се любуваме на идващите Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров.
Болно е да установим, че клубовете от топ шампионатите изгубиха доверие към българския пазар, само че такава е действителността. За да успеем още веднъж да изтласкаме ютията нагоре, ще трябват повече старания. От всички.
Клубовете да усилят бюджета за школите, а не за заплатата на следващия чужденец.
Футболистите да се концентрират само върху работата си на терена, а не да се главозамайват, че с два гола против опашкарите са се превъплътили в Роналдо или Меси, да бройкат гаджета по нощните заведения и да наблюдават какъв брой лайка имат в обществените мрежи.
Агентите да не мътят главите на клиентите си с оферти, от които печеливши ще бъдат те самите, само че не и кариерата на футболиста.
Треньорите да бъдат по-смели и да постановат повече млади българи, вместо да гледаме следващия псевдодрибъл или неблаговиден шут от прехвалените чужденци.
Труд, труд и още повече труд. От всички. Само по този начин ще забележим повече българи в елитните шампионати на Европа. Зимният трансферен прозорец към този момент е отворен. Остана да си пожелаем един или двама млади български футболисти да получат път за развиване и да чакаме с неспокойствие мачовете им Серия А, Премиършип, Лига 1 или Бундеслигата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ