При СИК-агро министър ще плащаме 60% от евросубсидиите - 4 млрд.лв.
Националният ни бюджет да отпуска по-голямата част от парите по новата европейска стратегия за селските региони, предлага земеделският министър Иван Иванов от Българска социалистическа партия, ексшеф на СИК-Шумен , написа Mediapool.
Само по себе си това е казус, откогато България е член на Европейски Съюз. Общият бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едвам 1.410 милиарда евро ще идват от Брюксел. Останалите 2,11 милиарда евро ще са съфинансиране, т.е. от българските данъкоплатци.
Напомняме, че м.г. вноската на България в бюджета на Европейски Съюз скочи с 30% и по този начин страната ни заплати рекордната сума от 1,462 милиарда лева за 2021 година
Проекът на Стратегическия проект за земеделие следва да бъде утвърден от Министерски съвет през днешния ден. Ден по-късно той ще бъде изпратен в Брюксел. В предходните 14 година националното съфинансиране по тази стратегия постоянно е било 15-20%, не 60%. Разпределението на средствата в новата стратегия бе доказано пред Mediapool и от аграрния зам.-министър от квотата на Българска социалистическа партия Момчил Неков, чийто сектор е точно програмата.
Подобно на Плана за възобновяване и резистентност, България закъсня с правенето на Стратегическия си проект за земеделие, по който ще се усвояват към 7,5 милиарда евро в бранша до 2027 година Така се оказахме измежду 9-е страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първичният период на Европейски Съюз. Освен нас с внасянето на агроплана изостават също Германия, Румъния и Белгия.
Припомняме, че в предходните години именнот тази стратегия за селските региони стана пословична със своите противоречиви практики. По нея бяха построени къщите за посетители, доста от които станаха владеене на близки до властта. Установено бе двойно субсидиране на ВЕИ планове, субсидирано бе изхранването на диви гъски с несъбрана годишна продукция в региони, в които изобщо не се срещаха гъски и така нататък
Сега в претекстовете си от Министерството на земеделието показват, че в резултат на излизането на Англия от Европейски Съюз и понижението на общия бюджет за селскостопанска политика на общността бюджетът за България в Европейски аграрни фонд за развиване на селските региони за 2023-2027 година понижава на половина. На разположение за новия програмен интервал по програмата (2023-2027 г.) са 1.4 милиарда евро при сегашните 3.1 милиарда евро за 2014-2022 година Англия обаче даваше 12% от фондовете, а скокът на самофинансирането ни е 400%!
От Министерство на земеделието и храните цитираха министър Иванов, че бил налице фрапантна разлика във финансирането и в тази връзка екипът е предложил на Министерски съвет да утвърди 60% вместо 15% национално съфинансиране за селските региони за освен компенсиране на пониженото европейско финансиране, само че и вложение в земеделието и напредък на стопанската система.
Напомнямче, че 2022 година се обрисува като нулева по старите оперативни стратегии, които ръководят еврофондове. За първи път страната ни остана без европари поради привършен запас и по част от тях няма да се откриват никакви процедури. При други парите са малко и ще отидат в стеснен брой бенефициенти.
В тази връзка финансовият министър Асен Василев съобщи, че държавното управление ще успее да се оправи с амбициозния проект да осъществя повече национални вложения без помощта на Европейски Съюз.От друга страна към този момент е ясно, че годината ще бъде проблематична и поради високата инфлация, която визира осъществяването на настоящи и неприключили контракти за строителство.
Егор Глазунов
Само по себе си това е казус, откогато България е член на Европейски Съюз. Общият бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едвам 1.410 милиарда евро ще идват от Брюксел. Останалите 2,11 милиарда евро ще са съфинансиране, т.е. от българските данъкоплатци.
Напомняме, че м.г. вноската на България в бюджета на Европейски Съюз скочи с 30% и по този начин страната ни заплати рекордната сума от 1,462 милиарда лева за 2021 година
Проекът на Стратегическия проект за земеделие следва да бъде утвърден от Министерски съвет през днешния ден. Ден по-късно той ще бъде изпратен в Брюксел. В предходните 14 година националното съфинансиране по тази стратегия постоянно е било 15-20%, не 60%. Разпределението на средствата в новата стратегия бе доказано пред Mediapool и от аграрния зам.-министър от квотата на Българска социалистическа партия Момчил Неков, чийто сектор е точно програмата.
Подобно на Плана за възобновяване и резистентност, България закъсня с правенето на Стратегическия си проект за земеделие, по който ще се усвояват към 7,5 милиарда евро в бранша до 2027 година Така се оказахме измежду 9-е страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първичният период на Европейски Съюз. Освен нас с внасянето на агроплана изостават също Германия, Румъния и Белгия.
Припомняме, че в предходните години именнот тази стратегия за селските региони стана пословична със своите противоречиви практики. По нея бяха построени къщите за посетители, доста от които станаха владеене на близки до властта. Установено бе двойно субсидиране на ВЕИ планове, субсидирано бе изхранването на диви гъски с несъбрана годишна продукция в региони, в които изобщо не се срещаха гъски и така нататък
Сега в претекстовете си от Министерството на земеделието показват, че в резултат на излизането на Англия от Европейски Съюз и понижението на общия бюджет за селскостопанска политика на общността бюджетът за България в Европейски аграрни фонд за развиване на селските региони за 2023-2027 година понижава на половина. На разположение за новия програмен интервал по програмата (2023-2027 г.) са 1.4 милиарда евро при сегашните 3.1 милиарда евро за 2014-2022 година Англия обаче даваше 12% от фондовете, а скокът на самофинансирането ни е 400%!
От Министерство на земеделието и храните цитираха министър Иванов, че бил налице фрапантна разлика във финансирането и в тази връзка екипът е предложил на Министерски съвет да утвърди 60% вместо 15% национално съфинансиране за селските региони за освен компенсиране на пониженото европейско финансиране, само че и вложение в земеделието и напредък на стопанската система.
Напомнямче, че 2022 година се обрисува като нулева по старите оперативни стратегии, които ръководят еврофондове. За първи път страната ни остана без европари поради привършен запас и по част от тях няма да се откриват никакви процедури. При други парите са малко и ще отидат в стеснен брой бенефициенти.
В тази връзка финансовият министър Асен Василев съобщи, че държавното управление ще успее да се оправи с амбициозния проект да осъществя повече национални вложения без помощта на Европейски Съюз.От друга страна към този момент е ясно, че годината ще бъде проблематична и поради високата инфлация, която визира осъществяването на настоящи и неприключили контракти за строителство.
Егор Глазунов
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ