Сградата на музея „Земята и хората“ от XIX в. - първата с противоземетръсни шайби
Националният музей по минералогия, носещ името „ Земята и хората “, се намира на столичния бул. „ Черни връх “ и е ситуиран в постройка, неповторима по своята архитектура, издигната като част от комплекса „ Софийски боеприпас “ в края на XIX век, и е една от първите в България с монолитна стоманобетонна структура с противоземетръсни шайби, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Първите сведения за комплекса датират от 1882 година, когато Софийският артилерийски склад се преименува на Софийска окръжна работилница, а през 1899 година с Указ на княз Фердинанд става Софийски артилерийски боеприпас, в който повече от 30 години са изработвани муниции и е осъществяван ремонт на разнообразни типове оръжия. Три здания от комплекса са съхранени и до през днешния ден и точно в тях в този момент се обитават познатите на столичани Национален музей „ Земята и хората “, Музеят за модерно изкуство и Мемориалът „ Гарнизонно стрелбище “. Фабриката е преместена в Казанлък през 1927 година, а в остарелия Арсенал остават да действат единствено спомагателни производства. В постройката, в която през днешния ден се обитава Националният музей „ Земята и хората “, по това време е била „ Голямата коларска работилница “ на Арсеналския комплекс, който през 30-те години на ХХ век се дава на Школата за запасни офицери, която до тогава се е намирала в Княжево. В постройката на сегашния музей „ Земята и хората “ се е помещавал и гимнастическият салон на Школата за запасни офицери.
Държавната печатница е преместена тук, директно след 9 септември 1944 година, като са обособени индустриални цехове – наборен, висок черен щемпел, висок пъстър щемпел, бездънен щемпел, брошуро-подвързвачен. Именно в този тип печатницата действа до 1975 година, защото е преместена в новопостроено здание.
Националният музей „ Земята и хората “ се основава с предписание №50 от 30 декември 1985 година на Бюрото на Министерския съвет от 1 януари 1986 година, с съществена задача да търси, събира, съхранява и излага минерали, както и производните от тях материали. А постройката на някогашната Държавна печатница „ Георги Димитров “, тогава намираща се на бул. „ Г. Трайков “, който през днешния ден носи името бул. „ Черни връх “, е дадена за потребностите на музея за безплатно прилагане.
Сградата е реставрирана и оповестена за монумент на културата, и е приспособена за потребностите на музея. Арх. Христо Ганчев е създателят на плана за реорганизация, художникът Иван Радев е работил по интериора, а художникът Теофан Сокеров е създател на фреските в залата. Реконструкцията продължава 18 месеца, а музеят „ Земята и хората “ е открит публично за гости на 19 юни 1987 година
През 1989 година са образувани пътуващи изложения, които гостуват в разнообразни градове в цялата страна, както и в чужбина, като задачата е да бъдат показани повече от минералните благосъстояния, съхранявани във фондовете на музея и да станат налични за публиката.
Националният музей „ Земята и хората “ разполага с експозиционна, заседателна и видео зали, с библиотека и научни лаборатории, има също богати и чудесно комплектовани сбирки, като с най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 година сбирка „ Гигантски кристали от Бразилия “.
Музеят има над 37 хиляди музейни единици, ситуирани в 7 раздела, измежду които са: „ Гигантски кристали “, която е една от двете огромни сбирки в света; „ Минерали на Земята “, която е най-богатата систематична сбирка на Балканите; „ Минерални запаси на Земята “, която съдържа разнообразни генетични и промишлени видове минерални първични материали от над 106 държави; „ Минерали от България “, която е най-пълната сбирка от български минерали; „ Минерални запаси от България “, която съхранява над 3260 образеца от 450 минерални залежи и проявления; „ Нови материали “, сбирка без международен аналог в музейната процедура с 2597 образеца от първите оръдия на труда до материали, които са получени по най-новите софтуерни разработки и нанотехнологии; Колекция „ Скъпоценни камъни “, която е най-богатата от този тип в района, състояща се от над 3000 образеца. /БГНЕС
Първите сведения за комплекса датират от 1882 година, когато Софийският артилерийски склад се преименува на Софийска окръжна работилница, а през 1899 година с Указ на княз Фердинанд става Софийски артилерийски боеприпас, в който повече от 30 години са изработвани муниции и е осъществяван ремонт на разнообразни типове оръжия. Три здания от комплекса са съхранени и до през днешния ден и точно в тях в този момент се обитават познатите на столичани Национален музей „ Земята и хората “, Музеят за модерно изкуство и Мемориалът „ Гарнизонно стрелбище “. Фабриката е преместена в Казанлък през 1927 година, а в остарелия Арсенал остават да действат единствено спомагателни производства. В постройката, в която през днешния ден се обитава Националният музей „ Земята и хората “, по това време е била „ Голямата коларска работилница “ на Арсеналския комплекс, който през 30-те години на ХХ век се дава на Школата за запасни офицери, която до тогава се е намирала в Княжево. В постройката на сегашния музей „ Земята и хората “ се е помещавал и гимнастическият салон на Школата за запасни офицери.
Държавната печатница е преместена тук, директно след 9 септември 1944 година, като са обособени индустриални цехове – наборен, висок черен щемпел, висок пъстър щемпел, бездънен щемпел, брошуро-подвързвачен. Именно в този тип печатницата действа до 1975 година, защото е преместена в новопостроено здание.
Националният музей „ Земята и хората “ се основава с предписание №50 от 30 декември 1985 година на Бюрото на Министерския съвет от 1 януари 1986 година, с съществена задача да търси, събира, съхранява и излага минерали, както и производните от тях материали. А постройката на някогашната Държавна печатница „ Георги Димитров “, тогава намираща се на бул. „ Г. Трайков “, който през днешния ден носи името бул. „ Черни връх “, е дадена за потребностите на музея за безплатно прилагане.
Сградата е реставрирана и оповестена за монумент на културата, и е приспособена за потребностите на музея. Арх. Христо Ганчев е създателят на плана за реорганизация, художникът Иван Радев е работил по интериора, а художникът Теофан Сокеров е създател на фреските в залата. Реконструкцията продължава 18 месеца, а музеят „ Земята и хората “ е открит публично за гости на 19 юни 1987 година
През 1989 година са образувани пътуващи изложения, които гостуват в разнообразни градове в цялата страна, както и в чужбина, като задачата е да бъдат показани повече от минералните благосъстояния, съхранявани във фондовете на музея и да станат налични за публиката.
Националният музей „ Земята и хората “ разполага с експозиционна, заседателна и видео зали, с библиотека и научни лаборатории, има също богати и чудесно комплектовани сбирки, като с най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 година сбирка „ Гигантски кристали от Бразилия “.
Музеят има над 37 хиляди музейни единици, ситуирани в 7 раздела, измежду които са: „ Гигантски кристали “, която е една от двете огромни сбирки в света; „ Минерали на Земята “, която е най-богатата систематична сбирка на Балканите; „ Минерални запаси на Земята “, която съдържа разнообразни генетични и промишлени видове минерални първични материали от над 106 държави; „ Минерали от България “, която е най-пълната сбирка от български минерали; „ Минерални запаси от България “, която съхранява над 3260 образеца от 450 минерални залежи и проявления; „ Нови материали “, сбирка без международен аналог в музейната процедура с 2597 образеца от първите оръдия на труда до материали, които са получени по най-новите софтуерни разработки и нанотехнологии; Колекция „ Скъпоценни камъни “, която е най-богатата от този тип в района, състояща се от над 3000 образеца. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ