Последните известни кадри на тасманийски вълк са вече обществено достояние
Националният списък за филми и звуци в Австралия (NSFA) пусна „ нов “ филм, който до неотдавна се считаше за загубен – на него виждаме последните известни на човечеството фрагменти на тилацина - липсващ приблизително огромен, сходен на вълк, граблив двуутробен бозайник, прочут още като тасманийски вълк.
Смята се, че типът изчезва вечно през 1936 година, когато Бенджамин – последният негов доказан представител – умира в плен в зоопарка на град Хобарт.
Тилацинът се е срещал се е в близкото минало на остров Тасмания, а в по-далечното, евентуално допреди към 1000 години и в Австралия.
Дължината на тялото му е 100 – 130 см, от които 50 – 65 cm се падат на опашката. От раменете стартират 16 – 18 на брой тигрови шарки, които към опашката стават все по-ярко изразени.
От 1936-а насам от време на време се появяват известия за наблюдения или даже фотоси на тилацини на остров Тасмания, в Австралия или друго място, само че никое от тези наблюдения или фотоси не са доказани като същински. С огромна степен на възможност типът може да се счита за окончателно липсващ.
Вина за изгубването на тилацина имат най-много фермерите, които го преследвали и убивали поради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че тилацинът както и кучето Динго в Австралия, атакуват овцете им, което след това се оказало надалеч от истината.
Той раждал по едно малко. Нарича се по този начин поради острова, който е обитавал в Австралия (остров Тасмания). Бил е с размерите на дребен вълк. Имал е твърда опашка, къса и груба кафява четина, с черни линии на гърба. Ушите му са били къси и обли, а муцуната – издължена като на лисица. Не бива да се бърка с тасманийски демон.
Източник: IFLScience
