Българин ще подготвя националните отбори на Китай по плажен волейбол за Токио 2020
Националните тимове по плажен волейбол на Китай от няколко дни имат български треньор, който ще би трябвало да ги приготви за медали на Олимпийските игри в Токио през 2020-а година. Това е софиянецът Милко Георгиев, който ще бъде треньор за кондиция и по физическа подготовка. Георгиев се връща в най-многолюдната страна в света за повторно и още веднъж ще работи с волейболисти. У нас не е доста прочут, само че хората от Българският колоездачен съюз, Българската федерация по бокс и от Българската федерация по таекуон-до са му признателни поради напъните, които е полагал за техните състезатели и поради резултатите, които са реализирани по-късно.
Георгиев залага на нещо, което не е изключително известно в България, като изяснява, че главната мощ на създадената към този момент 16 години система от него е учредена на прехабилитацията. Философията му е, че е по-добре да се заложи на прехабилитацията, която да в профил аргументите за травми, в сравнение с по-късно на рехабилитации и състезателят да е дълго време отвън спортна интензивност.
" Самата концепция на прехабилитацията е да отстранява аргументите за възможни евентуални контузии освен сега, само че и в предстоящ интервал. Също по този начин се страем да отстраним неверни моторни умения и по-късно прекосяваме към работа за високи спортни достижения. Поради неведение в тази тенденция има доста унищожени спортисти, което е тъжно. Аз персонално в никакъв случай не бих жертвал здравето и навлизането във форма на един състезател поради един орден. Защото медалът може да пристигна след една, даже след пет години ".
" Мен ме интересува спортното дългоденствие. Защото се оказва, че тъкмо когато спортистът е набрал опит, тялото го предава. Аз и екипът ми имаме неповторима система за кондиционна подготовка, споделя Милко Георгиев, който не се оплаква от клиенти - много спортисти от груповите спортове работят с него самостоятелно. Като дете Георгиев се занимава с много спортове, само че огромната му обич остават хокей на лед и таекуон-дото.
" За мене това е второ пътешестване за Китай. Преди това ме викнаха на нещо като проби за две седмици и през това време работих съвсем без да спирам с четири волейболни тима в Шанхай. Мъжете са първенци на Китай и са извънредно мощен тим. Жените са в топ 4. Също по този начин работих с юношески и девически тимове. И както бях за две седмици, останах за два месеца. На китайците им беше доста забавно с мене.
Сега се изправям пред ново предизвикателство, наречено бийч-волей. Той е доста силов спорт. Играе се от двама играчи, няма смени, играе се върху пясък, което затруднява тичането, играе се при горещо време. Единият играч извършва начален удар и незабавно тича да посреща ".
" Няма да открия топлата вода, като кажа какъв брой пари влагат в Китай в спорта. Могат да си вземат всеки един треньор от целия свят. Но се стопират на мене, като това е голямо самопризнание за работата ми преди този момент в Шанхай и за моята система на работа, добавя Милко, който е племенник на един от пионерите на бобслея в България Иван Георгиев-Костура. " Целите, които ми сложиха китайците, е да приготвя техните състезатели по плажен волейбол за Световното състезание през 2019-а година и най-много за Олимпийските игри в Токио. Ще бъде добре като начало да се класират по две двойки в двата пола, а на самите Игри да се печелят и медали. Смятам, че ще имам време да приложа всичко, което знам и да се види българското равнище ". Софиянецът ще бъде единственият българин в щаба на тимовете по плажен волейбол, а незабавно след идването си отива на лагер в курорта Саня на остров Хайнан, прочут още като Китайския Хаваи. " Имал съм една-единствена покана да работя в български футболен тим. И тя пристигна от Черноморец (Бургас), когато президент беше Митко Събев. Поканата пристигна от един младеж от екипа му, само че по-късно не се стигна до контракт. Общото усещане от българските спортисти е, че имат големи пропуски в кондицията, прехабилитацията, физически са слаби и им липсва подвижност. Голяма част от тях не знаят каквое щанга. Те не са учени да скачат и да пирземяват. Уменията им са от практиката, от играта. И точно по тази причина не трябва да се чудим за какво българските спортисти са едни от най-контузващите се. Но те не са отговорни, споделя още Милко Георгиев.
Георгиев залага на нещо, което не е изключително известно в България, като изяснява, че главната мощ на създадената към този момент 16 години система от него е учредена на прехабилитацията. Философията му е, че е по-добре да се заложи на прехабилитацията, която да в профил аргументите за травми, в сравнение с по-късно на рехабилитации и състезателят да е дълго време отвън спортна интензивност.
" Самата концепция на прехабилитацията е да отстранява аргументите за възможни евентуални контузии освен сега, само че и в предстоящ интервал. Също по този начин се страем да отстраним неверни моторни умения и по-късно прекосяваме към работа за високи спортни достижения. Поради неведение в тази тенденция има доста унищожени спортисти, което е тъжно. Аз персонално в никакъв случай не бих жертвал здравето и навлизането във форма на един състезател поради един орден. Защото медалът може да пристигна след една, даже след пет години ".
" Мен ме интересува спортното дългоденствие. Защото се оказва, че тъкмо когато спортистът е набрал опит, тялото го предава. Аз и екипът ми имаме неповторима система за кондиционна подготовка, споделя Милко Георгиев, който не се оплаква от клиенти - много спортисти от груповите спортове работят с него самостоятелно. Като дете Георгиев се занимава с много спортове, само че огромната му обич остават хокей на лед и таекуон-дото.
" За мене това е второ пътешестване за Китай. Преди това ме викнаха на нещо като проби за две седмици и през това време работих съвсем без да спирам с четири волейболни тима в Шанхай. Мъжете са първенци на Китай и са извънредно мощен тим. Жените са в топ 4. Също по този начин работих с юношески и девически тимове. И както бях за две седмици, останах за два месеца. На китайците им беше доста забавно с мене.
Сега се изправям пред ново предизвикателство, наречено бийч-волей. Той е доста силов спорт. Играе се от двама играчи, няма смени, играе се върху пясък, което затруднява тичането, играе се при горещо време. Единият играч извършва начален удар и незабавно тича да посреща ".
" Няма да открия топлата вода, като кажа какъв брой пари влагат в Китай в спорта. Могат да си вземат всеки един треньор от целия свят. Но се стопират на мене, като това е голямо самопризнание за работата ми преди този момент в Шанхай и за моята система на работа, добавя Милко, който е племенник на един от пионерите на бобслея в България Иван Георгиев-Костура. " Целите, които ми сложиха китайците, е да приготвя техните състезатели по плажен волейбол за Световното състезание през 2019-а година и най-много за Олимпийските игри в Токио. Ще бъде добре като начало да се класират по две двойки в двата пола, а на самите Игри да се печелят и медали. Смятам, че ще имам време да приложа всичко, което знам и да се види българското равнище ". Софиянецът ще бъде единственият българин в щаба на тимовете по плажен волейбол, а незабавно след идването си отива на лагер в курорта Саня на остров Хайнан, прочут още като Китайския Хаваи. " Имал съм една-единствена покана да работя в български футболен тим. И тя пристигна от Черноморец (Бургас), когато президент беше Митко Събев. Поканата пристигна от един младеж от екипа му, само че по-късно не се стигна до контракт. Общото усещане от българските спортисти е, че имат големи пропуски в кондицията, прехабилитацията, физически са слаби и им липсва подвижност. Голяма част от тях не знаят каквое щанга. Те не са учени да скачат и да пирземяват. Уменията им са от практиката, от играта. И точно по тази причина не трябва да се чудим за какво българските спортисти са едни от най-контузващите се. Но те не са отговорни, споделя още Милко Георгиев.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ