Национални телевизии прекъсват програмата си за партийни изявления с нападки

Национални малките екрани прекъсват програмата си за партийни изказвания с нападки към политически съперници, а политици се пробват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Защо се случва и редно ли е това?

Първият либерален тест, на който е подложена всяка власт, са връзките ѝ с медиите – най-малкото тъй като се виждат от обществото с „ просто око “. Към актуалната власт вниманието е в допълнение изострено заради упованието след ръководството на ГЕРБ България най-сетне да стартира да се изкачва в класациите за. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, към този момент сякаш я подцениха.

Надвишени пълномощия

, неудовлетворен от метода, по който го интервюират водещите на утринния блок в бТВ, много недвусмислено загатна, че би трябвало да бъдат свалени от ефир. Нещо неприемливо за министър, както удостовери и личният му началник – военачалник Янев, тъй като каквито и искания да има към работата на публицистите, те не са съображение да прави изказвания отвън пълномощията си и да пренебрегне разделянето на управляващите.
Редакцията предлага
Негативната реакция на културния министър към „ изключителното спиране на публичната Българска национална телевизия и частните бТВ и Нова телевизия “, с цел да бъде излъчена конференция на ГЕРБ, има повече в действителност учредения. Насочва към в действителност противоречив проблем и не е персонално стимулирана, а търси причини в медийния закон.

Той в тази ситуация дава наставления само за Българска национална телевизия. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски малките екрани сами да преценят кое политическо наличие съставлява интерес за обществото (без безусловно да е в публичен интерес) и по какъв начин да го включат в предаванията си.

Къде е различната позиция?

не са в наредбите за „ спиране “ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита подигравка министърът ги търси, а в задължението на публичната телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тема. В разменената преписка с министъра от Българска национална телевизия упорстват, че не става дума за „ спиране ", а за изключително включване на партийни изказвания, каквото нееднократно е имало и е въпрос на публицистична самостоятелност. Това е правилно, въпреки че нямаше да е ненужно публичната телевизия да изясни на обществото какви са публицистичните претекстове за такава неотложност при включването на конференцията на ГЕРБ по средата на диалог с рапърите Павел и Венци Венц за летния им шлагер. Но надалеч по-важно е друго – фрагментът от конференцията е напълно на политическа тема по настоящия въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на и е наложително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и различната позиция. Ако това не е било механически осъществимо, тематиката трябваше да се създаде в предаване, където би било. Защото в този момент Българска национална телевизия предстои на глоба за липса на плурализъм в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ от 22 май, което е работа на Съвет за електронни медии. Логично е регулаторът да бъде сезиран от държавното управление или от съответно засегнатите негови членове, сред които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем. Проблемът идва, когато сходно на сътрудника си вътрешен министър, прави обществени намеци за оставката на, които звучат като опит министърът да каже какво да става в публичната медиа (без нито да е шеф, нито надзирател на БНТ).

" Това не е работа на министъра "

Юли 2020: протестиращи пред постройката на Българска национална телевизия в София

Последователният критик на ръководството на ГЕРБ и експертът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова написа: „ Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати би трябвало да не помнят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и сътрудник, или Кошлуков, или другиго ".

Проф. Огнянова възразява и против нехигиеничната наклонност представители на политическите институции да се вършат на жители и да приказват от тяхно име:

„ Някой би споделил: но министърът работи като жител. Всъщност не. С  встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка към този момент не е гражданско деяние, а е искане на член на правителството… Служебният министър на културата е прочут критик на един предишен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на самостоятелната публицистика като на ПР отдел на държавното управление, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на Българска национална телевизия, тъй като “Не може Българска национална телевизия единствено да се ближе, без да има усет ” и очевидно поддържа Кошлуков, в това число посредством персонално препоръчаната от него в регулатора Галина Георгиева. Не е работата да се въздейства, въпреки и с противоположен знак. Работата е тази процедура да бъде прекъсната. "

Инструменти има

Медийният специалист Георги Лозанов

Предполагам, че към този момент има мощно изнервени читатели: тъй като говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и Съвет за електронни медии, и националните малките екрани са. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен жанр, а с способена институционална работа, съобразена с демократичните процедури. Дали най-сетне ще се появи законодател, който да извади финансирането на публичните медии от разпореждането на изпълнителната власт, с цел да не може тя да го понижи да вземем за пример за, в случай че я подлага на критика повече от Българска национална телевизия. Или да планува гражданска квота в Съвет за електронни медии, с цел да може представителите на ръководещите да нямат болшинство в него. Или да сътвори механизъм средствата по отзивчивите тактики на министерствата да се разпределят отвън тях от самостоятелен орган. Или да вкара профилирани прагове на централизация в медийната благосъстоятелност, тъй че да не се основават забележими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И по този начин нататък. 

Тези нормативни принадлежности, за които по този начин и не се появи политическа воля да бъдат признати, са добре известни – самичък съм ги предложил нееднократно. Но има смисъл да подновим диалога за тях, когато бъде определен настоящ парламент. В момента това, което може да направи новата власт, е единствено да даде образец за нов вид връзки с медиите. И да помни, че когато волята за отмъщение предхожда волята за смяна, нормално не се случва нито едното, нито другото.