Симеон Парлапанов за ФрогНюз: Намираме се във време на зависимост...
В ИТ сферата има доста подвластни и това се дължи на естеството им на работа. Хората в тази сфера доста постоянно не работят в нашата действителност, отвън взаимоотношения са с другите хора, малко са изолирани, а това доста постоянно е причина за започване на приложимост. Такива случаи следим към този момент от доста време. Изкушаващо сега е да взимаш една хубава заплата като ИТ, само че действително огромна част от тях са подвластни.
Изследванията сочат, че има от ден на ден случаи и на екранните зависимости.
Според данните най-ранната възраст за насърчаване на взаимозависимост е сред 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна приложимост. Представите си, в случай че стартираме да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в извънредно прочувствени прояви, агресират, манипулират родителите си.
Порнографията е различен вид звено. Има си подобен вид взаимозависимост и тя е сходна на другите типове зависимости, работи с сходни механизми. Тя също стартира в доста ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които правят закононарушения. Оказва се, че огромна част от хората в пандиза, са имали взаимозависимост към порнографията.
Това сподели за ФрогНюз
Ето го цялото изявление:
Г-н Парлапанов, може ли интернет зависимостта да се назова заболяването на новото време? Оказва се, че по-голямата част от нас изпитват голям дискомфорт, стеснение, терзание, безпокойствие и боязън даже единствено няколко часа, откакто сме останали без телефона си да вземем за пример. Притеснителното е, че този проблем се следи още от най-ранна детска възраст. Може ли първо да обясните в какво се показва тази взаимозависимост?
Ще дам образец с биберона и бебето. Когато бебето плаче, му даваме биберон като средство за утешение. Много постоянно, когато едно дете би трябвало да се храни, хората какво вършат - пускат му детски, телефони и то стартира да се храни, до момента в който се взира в екрана. По този метод детето се успокоява също, и когато е смутено. Буквално този механизъм работи като биберона, носи утешение, а това се случва в най-ранна възраст, когато самите деца се построяват.
Бих споделил, че като всяко нещо, което носи бърз източник на допамин, сходно на шоколада, в по-късен стадий тази взаимозависимост може да стане към алкохола, хазарта и така нататък Работи на правилото на награждаването. Механизмът да употребяваш нещо, което ти дава моментно задоволство, е доста сходно с всяка една взаимозависимост, която може да има човек.
Според данните най-ранната възраст за насърчаване на взаимозависимост е сред 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна приложимост. Представите си, в случай че стартираме да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в извънредно прочувствени прояви, агресират, манипулират родителите си.
Бизнесът с игрите е доста сериозен. Това е огромна ниша и се влагат много средства. Срещу тези деца стоят хора, които създават игри, които да са извънредно зарибяващи, казано по детски език.
Имаме в допълнение инфлуенсъри и YouTube канали, които се устоят от това. Децата са една уязвима ниша от консуматори - тук приказваме за деца, които нямат задоволително добре развито сериозно мислене, нямат опцията да се саморегулират дотам, че да знаят до каква степен да слагат границите си.
Определено мога да кажа, че игрите в днешно време са причина за развиване на зависимости, тъй като преди всяка една физическа взаимозависимост се крие нещо друго. Аз към този момент следя дечица на 7-8 години, които имат генерална екранна взаимозависимост - било то към таблет, телефон или компютър. Някои от тях са подвластни сложно към всички тези устройства. Това за мен си е същата форма на механизъм, както при един възрастен човек, който е употребяващ.
Предвид високото софтуерното развиване, на което ставаме очевидци и това, че на децата занапред им следва да живеят в един все по-дигитализиран свят, удачно ли е да забраним изцяло тези устройства?
Не, това, че живеем в един високо развъртян софтуерен свят е от изгода. Предполагам, че концепцията с изключение на за развлечение, е била обвързвана и с по-бързата връзка, с улеснението на бизнес взаимоотношенията и така нататък Ако самата концепция е обвързвана единствено със развлечение, да, тук би трябвало да ги ограничим. Трябва да се научим да разграничаваме задачата, с която технологиите се употребяват, тъй като тези неща много ограбват от живота и времето на децата. Не бих споделил, че би трябвало да спрем технологиите, игрите и така нататък на децата, значим е методът, по който те се показват и защо се употребяват.
Ако ти даваш телефона ти на детето, тъй като то плаче и не желае да се храни, това може и да е проблем на самия родител. Възможно е той да няма ресурса да успокои детето си и да се насочи към това то да се нахрани без устройство. Много зависи в какъв контекс гледаме самата приложимост на устройството.
При децата с изразена такава взаимозависимост, в какво се показва тя - стават ли по-агресивни да вземем за пример?
Да, стават по-агресивни, нервни, прочувствено стават по-лабилни. Изблиците, които имат, могат да бъдат в посока на яд. Има разнообразни проявления, когато се следи екранна взаимозависимост. В огромна част от времето, при един подобен вид прекарване на компютър или телефон, се трансформира и част от обществения им живот. Стават по-малко дейни в учебно заведение, когато играят до по-късно и не се наспиват, това оказва въздействие в представянето им в часовете.
Как се лекуват тези зависимости, когато ги установим?
Не съм сигурен, че има обединен метод при лекуването на такива зависимости. Една от терапиите, които се употребяват, е когнитивно-поведенческата стратегия, арт терапия и така нататък Тук е значимо да подчертаем, че и родителите би трябвало да бъдат въвлечени в тази терапия. Те също са част от такава възможна взаимозависимост, а доста постоянно следим неглижиране от страна на родителите. Понякога това може да бъде някакво заменяне. През играта на някакво устройство, децата може да заместват неналичието на внимание, на любов, на това да бъдат чути. Поради тази причина работата би трябвало да е обвързвана и с родителите, с цел да се откри дали има някакъв недостиг в техните връзки и да се насочат към създаване на по-пълноценни такива.
В същото време, детето може да бъде възпативано да харесва спортът да вземем за пример. От позиция на спорта в тази възраст са вероятни всевъзможни достижения, допустимо е пред него да се построи някаква конструкция, дисциплинираност, неизменност, даже да повишим самооценката на едно дете, което е нещо трайно.
Да кажем, че детето е спечелило орден, естествено, че той ще остане в неговото схващане. Тук работи самата система на награждаване. От една страна, се образува бързия допамин, който се получава и от устройствата, само че въпреки това, имаме и серотонин, който изисква доста повече време, той е обвързван с удовлетворението и по-дългосрочните цели. Няма по какъв начин да спечелиш съревнование от първото явяване. Първо би трябвало да тренираш, да се бориш със някакви трудности. Това нещо остава в съзнанието на детето за доста по-дълъг интервал от време и като цяло може да построи доста по-продължителна и съответна самокритика за него, за разлика от това да е спечелило някакво равнище на игра.
Спортът за мен е извънредно значим. Така че, в случай че имаме една добра система, построена от спорт и психотерапия, мисля, че ще има доста повече благоприятни условия за справяне на този проблем. Ако той бъде оставен, може да се развие, би могъл да прерасне в друга взаимозависимост, даже и такава към субстанции.
В практиката Ви сблъсквали ли сте с такива случаи?
В огромна част от случаите, с които сме работили в практиката си, става въпрос за пълнолетни лица, които са играли игри. Ако можем да разграничим полово нещата, момчетата са по-пристрастени към игри.
От позиция на обществени мрежи, имаме различен феномен, който е обвързван повече с девойките. От анкетите, които сме провеждали, една от главните аргументи при девойките е обвързвана с външния им тип. Това може да е една от аргументите, свързани със започването на приложимост и то на субстанции, които носят славата, че с тях се отслабва.
За страдание, част от този проблем може да бъде предизвикан и от взаимоотношението със обществените мрежи. Ако самооценката на момичето под някаква форма страда, не е вътрешна и устойчива, тя може да се опита по външен метод да я зарежда.
При момчетата обществените мрежи в тази възраст не са чак толкоз значими. При тях по-значими са игрите, използването на плейстейшъни, компютри и така нататък
В Китай и Япония виждаме ясни индикации до каква степен може да се стигне до интернет зависимостта. Наблюдават се хора, които се самоубиват, други не напущат домовете си. В България съществува ли този проблем?
В ИТ сферата има доста подвластни и това се дължи на естеството им на работа. Хората в тази сфера доста постоянно не работят в нашата действителност, отвън взаимоотношения са с другите хора, малко са изолирани, а това доста постоянно е причина за започване на приложимост. Такива случаи следим към този момент от доста време. Изкушаващо сега е да взимаш една хубава заплата като ИТ, само че действително огромна част от тях са подвластни.
Може ли порнографията да се вкара към групата на интернет зависимостите и кои групи от хора обгръща? Страдат ли и децата от сходен тип взаимозависимост и до каква степен може да докара тя?
Порнографията е различен вид звено. Има си подобен вид зависимости и тя е сходна на другите типове зависимости, работи с сходни механизми. Тя също стартира в доста ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които правят закононарушения. Оказва се, че огромна част от хората в пандиза са имали взаимозависимост към порнографията.
Ако приказваме реалистично, порнографията стартира в тийнейджърските години, да не кажем, че от време на време и по-рано. Има фамилии, в които има повече голота или децата се осъзнават по-бързо. От самите устройства те също могат да доближат до порнография, още в детските градини и учебни заведения те знаят за тези неща и съгласно мен това са неща, които би трябвало доста повече да се приказват в самото семейство и да има характерен метод за диалог със децата.
По-добре е да имаме и двете гледни точки, по-лошият е да оставим детето да се образова единствено и само от порнографията, което е много тъпо. Изкривява напълно неговия свят. В по-голяма част от участниците в тези филми има подвластни, огромна част от тях имат проблеми с един доста празен живот, при тях има и доста самоубийства.
Можем да кажем, че порнографията е нещо рисково и има заплаха доста съществено да обърка едно младо момче или момиче. Мисля, че това е една извънредно деликатна тематика.
След всичко, което споменахте, може ли интернет зависимостта да се назова заболяването на новото време?
Да, можем. В Съединени американски щати има проучвания, които сочат, че използването на субстанции не понижава, а се усилва. Има от ден на ден свръхдози и те са най-вече във възрастта сред 14 година и 45 година
Изследванията сочат, че има от ден на ден случаи на екранните зависимости. Така че, бих споделил, намираме се във време на зависимости. Фактът, който най-вече ме тормози, е до каква степен тези зависимости стартират да се одобряват като нещо обикновено, обществената норма стартира да се трансформира. Това да пушиш марихуана е обикновено, легализираха я в Германия, в този момент се пробват на някои места да легализират и кокаина, което е извънредно рисково. Бих споделил, че това е бичът на новото време.
Интервю на Констанца Илиева
Изследванията сочат, че има от ден на ден случаи и на екранните зависимости.
Според данните най-ранната възраст за насърчаване на взаимозависимост е сред 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна приложимост. Представите си, в случай че стартираме да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в извънредно прочувствени прояви, агресират, манипулират родителите си.
Порнографията е различен вид звено. Има си подобен вид взаимозависимост и тя е сходна на другите типове зависимости, работи с сходни механизми. Тя също стартира в доста ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които правят закононарушения. Оказва се, че огромна част от хората в пандиза, са имали взаимозависимост към порнографията.
Това сподели за ФрогНюз
Ето го цялото изявление:
Г-н Парлапанов, може ли интернет зависимостта да се назова заболяването на новото време? Оказва се, че по-голямата част от нас изпитват голям дискомфорт, стеснение, терзание, безпокойствие и боязън даже единствено няколко часа, откакто сме останали без телефона си да вземем за пример. Притеснителното е, че този проблем се следи още от най-ранна детска възраст. Може ли първо да обясните в какво се показва тази взаимозависимост?
Ще дам образец с биберона и бебето. Когато бебето плаче, му даваме биберон като средство за утешение. Много постоянно, когато едно дете би трябвало да се храни, хората какво вършат - пускат му детски, телефони и то стартира да се храни, до момента в който се взира в екрана. По този метод детето се успокоява също, и когато е смутено. Буквално този механизъм работи като биберона, носи утешение, а това се случва в най-ранна възраст, когато самите деца се построяват.
Бих споделил, че като всяко нещо, което носи бърз източник на допамин, сходно на шоколада, в по-късен стадий тази взаимозависимост може да стане към алкохола, хазарта и така нататък Работи на правилото на награждаването. Механизмът да употребяваш нещо, което ти дава моментно задоволство, е доста сходно с всяка една взаимозависимост, която може да има човек.
Според данните най-ранната възраст за насърчаване на взаимозависимост е сред 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна приложимост. Представите си, в случай че стартираме да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в извънредно прочувствени прояви, агресират, манипулират родителите си.
Бизнесът с игрите е доста сериозен. Това е огромна ниша и се влагат много средства. Срещу тези деца стоят хора, които създават игри, които да са извънредно зарибяващи, казано по детски език.
Имаме в допълнение инфлуенсъри и YouTube канали, които се устоят от това. Децата са една уязвима ниша от консуматори - тук приказваме за деца, които нямат задоволително добре развито сериозно мислене, нямат опцията да се саморегулират дотам, че да знаят до каква степен да слагат границите си.
Определено мога да кажа, че игрите в днешно време са причина за развиване на зависимости, тъй като преди всяка една физическа взаимозависимост се крие нещо друго. Аз към този момент следя дечица на 7-8 години, които имат генерална екранна взаимозависимост - било то към таблет, телефон или компютър. Някои от тях са подвластни сложно към всички тези устройства. Това за мен си е същата форма на механизъм, както при един възрастен човек, който е употребяващ.
Предвид високото софтуерното развиване, на което ставаме очевидци и това, че на децата занапред им следва да живеят в един все по-дигитализиран свят, удачно ли е да забраним изцяло тези устройства?
Не, това, че живеем в един високо развъртян софтуерен свят е от изгода. Предполагам, че концепцията с изключение на за развлечение, е била обвързвана и с по-бързата връзка, с улеснението на бизнес взаимоотношенията и така нататък Ако самата концепция е обвързвана единствено със развлечение, да, тук би трябвало да ги ограничим. Трябва да се научим да разграничаваме задачата, с която технологиите се употребяват, тъй като тези неща много ограбват от живота и времето на децата. Не бих споделил, че би трябвало да спрем технологиите, игрите и така нататък на децата, значим е методът, по който те се показват и защо се употребяват.
Ако ти даваш телефона ти на детето, тъй като то плаче и не желае да се храни, това може и да е проблем на самия родител. Възможно е той да няма ресурса да успокои детето си и да се насочи към това то да се нахрани без устройство. Много зависи в какъв контекс гледаме самата приложимост на устройството.
При децата с изразена такава взаимозависимост, в какво се показва тя - стават ли по-агресивни да вземем за пример?
Да, стават по-агресивни, нервни, прочувствено стават по-лабилни. Изблиците, които имат, могат да бъдат в посока на яд. Има разнообразни проявления, когато се следи екранна взаимозависимост. В огромна част от времето, при един подобен вид прекарване на компютър или телефон, се трансформира и част от обществения им живот. Стават по-малко дейни в учебно заведение, когато играят до по-късно и не се наспиват, това оказва въздействие в представянето им в часовете.
Как се лекуват тези зависимости, когато ги установим?
Не съм сигурен, че има обединен метод при лекуването на такива зависимости. Една от терапиите, които се употребяват, е когнитивно-поведенческата стратегия, арт терапия и така нататък Тук е значимо да подчертаем, че и родителите би трябвало да бъдат въвлечени в тази терапия. Те също са част от такава възможна взаимозависимост, а доста постоянно следим неглижиране от страна на родителите. Понякога това може да бъде някакво заменяне. През играта на някакво устройство, децата може да заместват неналичието на внимание, на любов, на това да бъдат чути. Поради тази причина работата би трябвало да е обвързвана и с родителите, с цел да се откри дали има някакъв недостиг в техните връзки и да се насочат към създаване на по-пълноценни такива.
В същото време, детето може да бъде възпативано да харесва спортът да вземем за пример. От позиция на спорта в тази възраст са вероятни всевъзможни достижения, допустимо е пред него да се построи някаква конструкция, дисциплинираност, неизменност, даже да повишим самооценката на едно дете, което е нещо трайно.
Да кажем, че детето е спечелило орден, естествено, че той ще остане в неговото схващане. Тук работи самата система на награждаване. От една страна, се образува бързия допамин, който се получава и от устройствата, само че въпреки това, имаме и серотонин, който изисква доста повече време, той е обвързван с удовлетворението и по-дългосрочните цели. Няма по какъв начин да спечелиш съревнование от първото явяване. Първо би трябвало да тренираш, да се бориш със някакви трудности. Това нещо остава в съзнанието на детето за доста по-дълъг интервал от време и като цяло може да построи доста по-продължителна и съответна самокритика за него, за разлика от това да е спечелило някакво равнище на игра.
Спортът за мен е извънредно значим. Така че, в случай че имаме една добра система, построена от спорт и психотерапия, мисля, че ще има доста повече благоприятни условия за справяне на този проблем. Ако той бъде оставен, може да се развие, би могъл да прерасне в друга взаимозависимост, даже и такава към субстанции.
В практиката Ви сблъсквали ли сте с такива случаи?
В огромна част от случаите, с които сме работили в практиката си, става въпрос за пълнолетни лица, които са играли игри. Ако можем да разграничим полово нещата, момчетата са по-пристрастени към игри.
От позиция на обществени мрежи, имаме различен феномен, който е обвързван повече с девойките. От анкетите, които сме провеждали, една от главните аргументи при девойките е обвързвана с външния им тип. Това може да е една от аргументите, свързани със започването на приложимост и то на субстанции, които носят славата, че с тях се отслабва.
За страдание, част от този проблем може да бъде предизвикан и от взаимоотношението със обществените мрежи. Ако самооценката на момичето под някаква форма страда, не е вътрешна и устойчива, тя може да се опита по външен метод да я зарежда.
При момчетата обществените мрежи в тази възраст не са чак толкоз значими. При тях по-значими са игрите, използването на плейстейшъни, компютри и така нататък
В Китай и Япония виждаме ясни индикации до каква степен може да се стигне до интернет зависимостта. Наблюдават се хора, които се самоубиват, други не напущат домовете си. В България съществува ли този проблем?
В ИТ сферата има доста подвластни и това се дължи на естеството им на работа. Хората в тази сфера доста постоянно не работят в нашата действителност, отвън взаимоотношения са с другите хора, малко са изолирани, а това доста постоянно е причина за започване на приложимост. Такива случаи следим към този момент от доста време. Изкушаващо сега е да взимаш една хубава заплата като ИТ, само че действително огромна част от тях са подвластни.
Може ли порнографията да се вкара към групата на интернет зависимостите и кои групи от хора обгръща? Страдат ли и децата от сходен тип взаимозависимост и до каква степен може да докара тя?
Порнографията е различен вид звено. Има си подобен вид зависимости и тя е сходна на другите типове зависимости, работи с сходни механизми. Тя също стартира в доста ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които правят закононарушения. Оказва се, че огромна част от хората в пандиза са имали взаимозависимост към порнографията.
Ако приказваме реалистично, порнографията стартира в тийнейджърските години, да не кажем, че от време на време и по-рано. Има фамилии, в които има повече голота или децата се осъзнават по-бързо. От самите устройства те също могат да доближат до порнография, още в детските градини и учебни заведения те знаят за тези неща и съгласно мен това са неща, които би трябвало доста повече да се приказват в самото семейство и да има характерен метод за диалог със децата.
По-добре е да имаме и двете гледни точки, по-лошият е да оставим детето да се образова единствено и само от порнографията, което е много тъпо. Изкривява напълно неговия свят. В по-голяма част от участниците в тези филми има подвластни, огромна част от тях имат проблеми с един доста празен живот, при тях има и доста самоубийства.
Можем да кажем, че порнографията е нещо рисково и има заплаха доста съществено да обърка едно младо момче или момиче. Мисля, че това е една извънредно деликатна тематика.
След всичко, което споменахте, може ли интернет зависимостта да се назова заболяването на новото време?
Да, можем. В Съединени американски щати има проучвания, които сочат, че използването на субстанции не понижава, а се усилва. Има от ден на ден свръхдози и те са най-вече във възрастта сред 14 година и 45 година
Изследванията сочат, че има от ден на ден случаи на екранните зависимости. Така че, бих споделил, намираме се във време на зависимости. Фактът, който най-вече ме тормози, е до каква степен тези зависимости стартират да се одобряват като нещо обикновено, обществената норма стартира да се трансформира. Това да пушиш марихуана е обикновено, легализираха я в Германия, в този момент се пробват на някои места да легализират и кокаина, което е извънредно рисково. Бих споделил, че това е бичът на новото време.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ