Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) дължи пари на болниците за извършената

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) дължи пари на лечебните заведения за осъществената от тях здравна активност, даже когато тя надвишава контрактуваните с лечебните заведения финансови предели. Това следва от решение на Върховния касационен съд (ВКС), който за първи път се произнесе всъщност по едно от многото каузи, които лечебни заведения водят против публичния фонд. Решението е по дело на пловдивската болница " Уро медикс” против НЗОК, само че е дълго чакано в здравния бранш и основно за по-нататъшното решение на разногласията сред други лечебни заведения и НЗОК за десетки милиони левове.

Според съда, когато здравноосигурените пациенти са избрали съответна болница за лекуването си, което им е абсолютно обезпечено право от Конституцията и Закона за здравното обезпечаване, и болничното заведение е провела нужното лекуване, даже осъществените медицински действия да нахвърлят избраните финансови предели, то това не се смята за отговорно договорно несъблюдение.

Според съда надимитната активност предстои на възнаграждение от НЗОК, когато в хода на делото се потвърди, че осъществените от болничното заведение действия са били в обсега на обезпечения на здравноосигурените жители пакет здравни действия.

Кого следват парите: лечебните заведения или пациента?

Дълги години здравноосигурителният модел в България функционираше на правилото: парите следват пациента. Т.е. НЗОК изплащаше на лечебните заведения всяка потвърдено осъществена активност съгласно броя лекувани пациенти. От първия мандат на ГЕРБ стартира налагането на финансови ограничавания на лечебните заведения под разнообразни форми като закрепени бюджети, предели и др.