Националната галерия представя две изложби, посветени на Майстора
Националната изложба показва две изложения, отдадени на 130-та годишнина от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Едната галерия " Образът на Майстора " може да бъде забелязана в Квадрат 500, пл. „ Св. Александър Невски “, ул. 19-ти февруари” № 1, а другата - " Майстора и „ Родно изкуство” във филиал Двореца на пл. „ Княз Александър I “ № 1.
Изложбата в Квадрат 500 показва внушителния, трагичен и мистериозен облик на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и други, документални снимкови и кино материали, някои от които се демонстрират за пръв път пред аудитория.
Фотография на Владимир Димитров – Майстора, към 1919 година, Студио " Д. Карастоянов ", София, ХГ “Владимир Димитров - Майстора”, Кюстендил
Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и мъчителна душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които нееднократно се е сгромолясвал “.
Владимир Димитров – Майстора, Автопортрет, към 1922, Национална изложба
Изложбата в Двореца слага творчеството на Майстора в подтекста на художниците и концепциите на неофициалното придвижване „ Родно изкуство “ от 1920-те и 1930-те години, което, съгласно Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна хармония се отделя като един от най-самобитните, истински, забавни и привлекателни интервали и етапи в изобразителното ни изкуство”.
Дечко Узунов (1899 – 1986), Портрет на Майстора, 1923, Музейна колекция на Националната художествена академия
Чрез паралели, съпоставки, наблягане на общи хрумвания и мощни характерности, картините на Майстора намират своето място измежду творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и други Така се обрисуват жалоните на едно от най-мощните придвижвания в българската просвета от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Александър Добринов (1898 – 1958), Шарж на Майстора, 1926, Национална изложба
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор доктор Таня Станева и с дейното подпомагане на Лабораторията по консервация и реституция и техническия екип на Националната изложба.
Официалното разкриване на двете изложения е на 19 май (четвъртък) от 18.00 часа, а експозициите може да бъдат прегледани от 20 май до 28 август.
На фотографията горе: Майстора в Пампорово, 1946, ХГ “Владимир Димитров - Майстора”, Кюстендил
Изложбата в Квадрат 500 показва внушителния, трагичен и мистериозен облик на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и други, документални снимкови и кино материали, някои от които се демонстрират за пръв път пред аудитория.
Фотография на Владимир Димитров – Майстора, към 1919 година, Студио " Д. Карастоянов ", София, ХГ “Владимир Димитров - Майстора”, Кюстендил
Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и мъчителна душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които нееднократно се е сгромолясвал “.
Владимир Димитров – Майстора, Автопортрет, към 1922, Национална изложба
Изложбата в Двореца слага творчеството на Майстора в подтекста на художниците и концепциите на неофициалното придвижване „ Родно изкуство “ от 1920-те и 1930-те години, което, съгласно Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна хармония се отделя като един от най-самобитните, истински, забавни и привлекателни интервали и етапи в изобразителното ни изкуство”.
Дечко Узунов (1899 – 1986), Портрет на Майстора, 1923, Музейна колекция на Националната художествена академия
Чрез паралели, съпоставки, наблягане на общи хрумвания и мощни характерности, картините на Майстора намират своето място измежду творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и други Така се обрисуват жалоните на едно от най-мощните придвижвания в българската просвета от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Александър Добринов (1898 – 1958), Шарж на Майстора, 1926, Национална изложба
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор доктор Таня Станева и с дейното подпомагане на Лабораторията по консервация и реституция и техническия екип на Националната изложба.
Официалното разкриване на двете изложения е на 19 май (четвъртък) от 18.00 часа, а експозициите може да бъдат прегледани от 20 май до 28 август.
На фотографията горе: Майстора в Пампорово, 1946, ХГ “Владимир Димитров - Майстора”, Кюстендил
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ