Майсторски клас по мартини на Alice Lascelles
Първото мартини, което в миналото съм ял, беше Vesper в The Dorchester. Бях при започване на 20-те си години и преди малко бях намерил работа като кореспондент в списание за питиета, макар обстоятелството, че не знаех нищо за напитките. За шанс попаднах на Роби Барг, много страховит съветник по гостолюбие, който прекарваше дните си в планиране на коктейлни питейни заведения за някои от най-хубавите хотели в света. Барг беше ужасяващ от моето миксологично незнание, тъй че ме води до The Dorchester (в някакво изцяло неуместно време като 15:00 в понеделник следобед), настани ме на плюшен прием и ми поръча Vesper.
Все още виждам този мразовит потир в този момент, седнал на подложката си: ярката като звезда течност, мраморирана с лимонови масла, се издига копринено до ръба; Y-образното стъкло, един път матирано, последователно образуващо конденз. Роби ми сподели, че рецептата е измислена от Иън Флеминг. Отпих глътка и по-късно седнах там, запленен, до момента в който студеният му огън удари слънчевия ми сплит.
През двете д...
Прочетете целия текст »
