Застраховка „Читател“ в Националната библиотека
Националната библиотека „ Св. Кирил и Методий “ ще вкара застраховка за читатели против възможни произшествия в залите на най-големия храм на знанието у нас, написа „ Монитор “. Идеята излезе на дневен ред още през зимата, когато плоча – част от покрива над една от читалните, се откърти под напора на снега и леда, при което клиент пострада и се снабди с четири шева на главата. Тази алтернатива няма да оскъпи цената на читателските карти. „ Ще поемем застраховката като наш ангажимент от бюджета на библиотеката, като гаранция за безвредното престояване на посетителите на нашата територия “, увери шефът на Националната библиотека доцент Красимира Александрова, която продължава да събира и изследва най-подходящите предложения.
Стойността на една новоиздадена читателска карта сега е 25 лева, а за възпитаници и студенти – 15 лева Широко се употребяват месечни, седмични и дневни карти, които костват надлежно 10, 5 и 3 лева
Средно дневно в библиотеката влизат сред 200 и 500 души. Повечето от тях са непрекъснати читатели, които от години я употребяват, и в този случай пререгистрирането на към този момент издадена карта е от порядъка на 20 лева за 12 календарни месеца.
Наблюдава се трайна наклонност за увеличение на броя на читателите. През 2016 година са издадени 7268 нови годишни карти, 1796 месечни, 2630 дневни, разкрива доцент Александрова. „ Постоянният читателски състав тук е доста характерен – най-вече специалисти от разнообразни области на знанието: за 2016 година те са 7075, а учениците и студентите, които са регистрирани, са 5142 “, отбелязва тя. Любопитно е съотношението сред половете измежду постоянните ползватели, като мъжете са повече – 6987, а дамите са 5230, сочи статистиката. Най-много са стопанските и административни експерти (4026).
Главоломно нарастват в същото време онлайн ползвателите на съкровищницата на Националната библиотека. За предходната година общо броят на виртуалните визити е над 1 милион. От началото на 2015 до края на 2016 година те са скочили с цели 88%. „ Всъщност това е трайна наклонност, която се отнася за всички библиотеки в международен мащаб и ние не вършим изключение “, разяснява Александрова.
От септември 2016 година тя и екипът й предоставиха опция на навършилите 14 години възпитаници също да употребяват библиотечните масиви (дотогава условието бе приключено приблизително обучение и възрастова граница 18 години) и това ще продължи да способства за този растеж – най-младите избират да стигат до ресурсите на познанието оптимално бързо, т.е. онлайн. „ От тази година въведохме услуга, която подкрепя точно тази виртуална връзка, с опцията да се направи поръчка онлайн и когато читателят пристигна в библиотеката, той да употребява незабавно изданията, които е декларирал и по този начин да пести време “, изяснява доцент Александрова.
Работело се и целеустремено по дигитализиране на фондовете, даване на още и разнообразни форми на виртуални услуги, електронни издания, включително и линкове към разнообразни електронни бази, с цел да получават най-любознателните нужната им информацията тутакси.
Над 220 000 книги от фонда на Столична библиотека пък са прочетени от софиянци единствено за първите 6 месеца на 2017 година. В последните години читателите непрестанно се усилват и все още записаните са общо 44 000, като от началото на годината до края на юни са се присъединили нови 7000, показа Юлия Цинзова – шеф на най-голямата обществена библиотека в страната.
Приходите от абонаментни карти за този интервал надвишават 32 000 лева Годишните са на цена 8 лева (за възпитаници – 5 лева.), месечните – 5 лева, еднодневните – 2 лева Много са читателите, записали се в културно-образователните акции на Столична библиотека, които са с безвъзмездни читателски карти (досега към 1000).
Всяко лято се провежда и Зелена библиотека в парковете на София, както и „ Библиотека в планината “ на Витоша. През целия август Столична библиотека ще бъде по парковете на столицата дружно със своя Библиобус, като ще е единствената социална библиотека в София, която ще работи през втората половина на месеца. Библиобусът пък е единственият в България мобилен библиотечно-информационен център. „ Това е пътуваща библиотека, с която доближаваме до отдалечени места в столичния мегаполис, до проблематичните и изолирани обществени групи в града - домове за остарели хора, за сираци, ромски общности, които ще имат достъп до познания, книжни запаси, осведомителни услуги, а посредством разнообразни просветителни начинания чакаме да подобрим равнището на просветеност на децата и подрастващите и качеството на обществен живот “, твърди Цинзова.
Междувременно се оказва, че баби всеобщо търсят за внуците си някогашни класики на детската социалистическа литература като „ Овчарчето Калитко”, „ Митко Палаузов” и „ Повест за Зоя и Шура”, описаха търновски библиотекари. Една от възрастните дами се явила в библиотеката с цялостен лист със наложителна литература, която внукът и трябвало да прочете през лятната почивка, само че декларирала на библиотекарка, че не е удовлетворена от този лист, защото в него имало прекомерно доста задгранична литература. „ Какви са тези имена на създатели, дето езика си не мога да изкълча и да ги произнеса. Това ще е някоя нелепост. Имате ли книгата за Митко Палаузов или „ Овчарчето Калитко”, попитала бабата.
За да припомня на забравилите да си върнат книгите, чиновниците от Регионалната библиотека „ Никола Фурнаджиев “ в Пазарджик от своя страна търсят читателите си по телефона, с есемеси и даже по профила във Facebook.
Стойността на една новоиздадена читателска карта сега е 25 лева, а за възпитаници и студенти – 15 лева Широко се употребяват месечни, седмични и дневни карти, които костват надлежно 10, 5 и 3 лева
Средно дневно в библиотеката влизат сред 200 и 500 души. Повечето от тях са непрекъснати читатели, които от години я употребяват, и в този случай пререгистрирането на към този момент издадена карта е от порядъка на 20 лева за 12 календарни месеца.
Наблюдава се трайна наклонност за увеличение на броя на читателите. През 2016 година са издадени 7268 нови годишни карти, 1796 месечни, 2630 дневни, разкрива доцент Александрова. „ Постоянният читателски състав тук е доста характерен – най-вече специалисти от разнообразни области на знанието: за 2016 година те са 7075, а учениците и студентите, които са регистрирани, са 5142 “, отбелязва тя. Любопитно е съотношението сред половете измежду постоянните ползватели, като мъжете са повече – 6987, а дамите са 5230, сочи статистиката. Най-много са стопанските и административни експерти (4026).
Главоломно нарастват в същото време онлайн ползвателите на съкровищницата на Националната библиотека. За предходната година общо броят на виртуалните визити е над 1 милион. От началото на 2015 до края на 2016 година те са скочили с цели 88%. „ Всъщност това е трайна наклонност, която се отнася за всички библиотеки в международен мащаб и ние не вършим изключение “, разяснява Александрова.
От септември 2016 година тя и екипът й предоставиха опция на навършилите 14 години възпитаници също да употребяват библиотечните масиви (дотогава условието бе приключено приблизително обучение и възрастова граница 18 години) и това ще продължи да способства за този растеж – най-младите избират да стигат до ресурсите на познанието оптимално бързо, т.е. онлайн. „ От тази година въведохме услуга, която подкрепя точно тази виртуална връзка, с опцията да се направи поръчка онлайн и когато читателят пристигна в библиотеката, той да употребява незабавно изданията, които е декларирал и по този начин да пести време “, изяснява доцент Александрова.
Работело се и целеустремено по дигитализиране на фондовете, даване на още и разнообразни форми на виртуални услуги, електронни издания, включително и линкове към разнообразни електронни бази, с цел да получават най-любознателните нужната им информацията тутакси.
Над 220 000 книги от фонда на Столична библиотека пък са прочетени от софиянци единствено за първите 6 месеца на 2017 година. В последните години читателите непрестанно се усилват и все още записаните са общо 44 000, като от началото на годината до края на юни са се присъединили нови 7000, показа Юлия Цинзова – шеф на най-голямата обществена библиотека в страната.
Приходите от абонаментни карти за този интервал надвишават 32 000 лева Годишните са на цена 8 лева (за възпитаници – 5 лева.), месечните – 5 лева, еднодневните – 2 лева Много са читателите, записали се в културно-образователните акции на Столична библиотека, които са с безвъзмездни читателски карти (досега към 1000).
Всяко лято се провежда и Зелена библиотека в парковете на София, както и „ Библиотека в планината “ на Витоша. През целия август Столична библиотека ще бъде по парковете на столицата дружно със своя Библиобус, като ще е единствената социална библиотека в София, която ще работи през втората половина на месеца. Библиобусът пък е единственият в България мобилен библиотечно-информационен център. „ Това е пътуваща библиотека, с която доближаваме до отдалечени места в столичния мегаполис, до проблематичните и изолирани обществени групи в града - домове за остарели хора, за сираци, ромски общности, които ще имат достъп до познания, книжни запаси, осведомителни услуги, а посредством разнообразни просветителни начинания чакаме да подобрим равнището на просветеност на децата и подрастващите и качеството на обществен живот “, твърди Цинзова.
Междувременно се оказва, че баби всеобщо търсят за внуците си някогашни класики на детската социалистическа литература като „ Овчарчето Калитко”, „ Митко Палаузов” и „ Повест за Зоя и Шура”, описаха търновски библиотекари. Една от възрастните дами се явила в библиотеката с цялостен лист със наложителна литература, която внукът и трябвало да прочете през лятната почивка, само че декларирала на библиотекарка, че не е удовлетворена от този лист, защото в него имало прекомерно доста задгранична литература. „ Какви са тези имена на създатели, дето езика си не мога да изкълча и да ги произнеса. Това ще е някоя нелепост. Имате ли книгата за Митко Палаузов или „ Овчарчето Калитко”, попитала бабата.
За да припомня на забравилите да си върнат книгите, чиновниците от Регионалната библиотека „ Никола Фурнаджиев “ в Пазарджик от своя страна търсят читателите си по телефона, с есемеси и даже по профила във Facebook.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ