Министър Росен Христов: Да се построят нови 4 ядрени блока до 2050 г.
Национална енергийна тактика за идващите 30 години ще бъде показана в Министерството на енергетиката във вторник. Тя ще бъде подложена на необятно публично разискване, ще поканим всички заинтригувани страни – профсъюзи, браншови организации, представители на парламентарната комисия по енергетика. Това разгласи в предаването „ Неделя 150 “ на служебният министър на енергетиката Росен Христов. Намеренията на служебното държавно управление са тази тактика да бъде импортирана в Народното събрание. Ако този парламент одобри тактиката, това ще бъде гаранция, че енергетиката ще продължи да се развива по явен проект, какъвто и да е съставът на един идващ кабинет или Народно заседание, изясни Росен Христов.
България да продължи да развива нуклеарната си енергетика – това е една от концепциите на енергийното ведомство. Министърът разяснява решението на Народното събрание от тази седмица за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ „ Козлодуй “. Нашата тактика до 2050 година планува да се построят четири нови нуклеарни блока, сподели Росен Христов. Два от тях ще са заместващи на пети и шести блок, които поетапно ще бъдат изведени от употреба. Предвижда се да имаме четири блока, а не два. Като се изведат от употреба и въглищните централи, на страната ще са ѝ нужни базови мощности, тъй като възобновимите източници не могат да играят тази значима роля, изясни енергийният министър. Според него България би трябвало да вземе съществено решение дали да развива нуклеарната енергетика или не. Тук и европейските страни са разграничени – водещи стопански системи като Германия и Италия взеха решение, че няма да употребяват нуклеарна сила, Франция да вземем за пример в противен случай – развива тези мощности, даде образец Росен Христов. Той е на мнение, че България може и би трябвало да влага в развиването на нуклеарната енергетика, тъй като страната ни има забележителен опит в тази сфера. Едно такова развиване би разрешило да утвърдим нашите позиции на енергийната карта на Европа, добави Христов. По думите му сега себестойността на силата, създавана от атомните ни електроцентрали е най-евтина.
България не разполага с толкоз огромни благоприятни условия за създаване на възобновими източници на сила, сподели министърът. По данни на министерството потенциалът на страната е до 2050 година да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електрическа енергия. Повечето терени за вятърни централи попадат в предпазени от Натура 2000 зони, фотоволтаиците пък са на терени на селскостопанска земя, не е редно да се сменя статут и да се строят слънчеви паркове, изясни Росен Христов.
Важно е плановете в енергетиката, които в този момент са стартирани, да бъдат продължени. Ако в този момент се одобри тактиката, това ще значи, че какъвто и да е идващият парламент, развиването в една посока ще продължи, счита енергийният министър. По думите му тази тактика ще помогне и при договарянията по Плана за възобновяване и резистентност.
Министър Христов разяснява и решението на Народното събрание да се направи опит за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта му за въглищните централи. Той е оптимист, че предоговарянето може да се случи, тъй като настояванията на България не се разминават с цялостната тактика на Европейския съюз. Стратегическото развиване на България не разрешава в подобен къс период да изведем от употреба въглищните мощности. В същото време този пункт не подхожда и на европейските наставления за конкурентноспособност, сподели министърът. Той е уверен, че поетият към този момент ангажимент от българска страна за декарбонизация, би трябвало да бъде усъвършенстван и поправен. Готвим разбори и тактика, както и причини, на които да стъпим и да преговаряме, добави Христов. България поддържа задачите на Европейския съюз за декарбонизация в избрани периоди, само че би трябвало да запазим опциите си и да останем чист експортьор на електрическа енергия, сподели още той.
Надявам се, че Европа ще одобри нашите причини, те не се разграничават от общоевропейските цели, заключи Росен Христов.
Министърът приказва и за плана да създаване на нефтопровод Александруполис-Бургас. Предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започване на плана. Предвижда се основаването на обща работна група от двете страни, която да направи разбор по плана – какъв брой ще коства, по какъв начин да се провежда, какви вложители да има. Ще излезем с предложение както стопански преференциално, по този начин и стратегически значимо, добави Христов. По думите му подобен нефтопровод ще ни даде опция да доставяме петрол от други източници, не от Русия и да не се постанова доставките да минават през несигурни направления, изключително по време на рецесията в Украйна. Този план ще отнеме няколко години, до момента в който влезе в употреба. Следващите няколко години ще би трябвало да се търси решение за доставка на неруски петрол от други страни в района на Черно море, добави той.
България да продължи да развива нуклеарната си енергетика – това е една от концепциите на енергийното ведомство. Министърът разяснява решението на Народното събрание от тази седмица за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ „ Козлодуй “. Нашата тактика до 2050 година планува да се построят четири нови нуклеарни блока, сподели Росен Христов. Два от тях ще са заместващи на пети и шести блок, които поетапно ще бъдат изведени от употреба. Предвижда се да имаме четири блока, а не два. Като се изведат от употреба и въглищните централи, на страната ще са ѝ нужни базови мощности, тъй като възобновимите източници не могат да играят тази значима роля, изясни енергийният министър. Според него България би трябвало да вземе съществено решение дали да развива нуклеарната енергетика или не. Тук и европейските страни са разграничени – водещи стопански системи като Германия и Италия взеха решение, че няма да употребяват нуклеарна сила, Франция да вземем за пример в противен случай – развива тези мощности, даде образец Росен Христов. Той е на мнение, че България може и би трябвало да влага в развиването на нуклеарната енергетика, тъй като страната ни има забележителен опит в тази сфера. Едно такова развиване би разрешило да утвърдим нашите позиции на енергийната карта на Европа, добави Христов. По думите му сега себестойността на силата, създавана от атомните ни електроцентрали е най-евтина.
България не разполага с толкоз огромни благоприятни условия за създаване на възобновими източници на сила, сподели министърът. По данни на министерството потенциалът на страната е до 2050 година да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електрическа енергия. Повечето терени за вятърни централи попадат в предпазени от Натура 2000 зони, фотоволтаиците пък са на терени на селскостопанска земя, не е редно да се сменя статут и да се строят слънчеви паркове, изясни Росен Христов.
Важно е плановете в енергетиката, които в този момент са стартирани, да бъдат продължени. Ако в този момент се одобри тактиката, това ще значи, че какъвто и да е идващият парламент, развиването в една посока ще продължи, счита енергийният министър. По думите му тази тактика ще помогне и при договарянията по Плана за възобновяване и резистентност.
Министър Христов разяснява и решението на Народното събрание да се направи опит за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта му за въглищните централи. Той е оптимист, че предоговарянето може да се случи, тъй като настояванията на България не се разминават с цялостната тактика на Европейския съюз. Стратегическото развиване на България не разрешава в подобен къс период да изведем от употреба въглищните мощности. В същото време този пункт не подхожда и на европейските наставления за конкурентноспособност, сподели министърът. Той е уверен, че поетият към този момент ангажимент от българска страна за декарбонизация, би трябвало да бъде усъвършенстван и поправен. Готвим разбори и тактика, както и причини, на които да стъпим и да преговаряме, добави Христов. България поддържа задачите на Европейския съюз за декарбонизация в избрани периоди, само че би трябвало да запазим опциите си и да останем чист експортьор на електрическа енергия, сподели още той.
Надявам се, че Европа ще одобри нашите причини, те не се разграничават от общоевропейските цели, заключи Росен Христов.
Министърът приказва и за плана да създаване на нефтопровод Александруполис-Бургас. Предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започване на плана. Предвижда се основаването на обща работна група от двете страни, която да направи разбор по плана – какъв брой ще коства, по какъв начин да се провежда, какви вложители да има. Ще излезем с предложение както стопански преференциално, по този начин и стратегически значимо, добави Христов. По думите му подобен нефтопровод ще ни даде опция да доставяме петрол от други източници, не от Русия и да не се постанова доставките да минават през несигурни направления, изключително по време на рецесията в Украйна. Този план ще отнеме няколко години, до момента в който влезе в употреба. Следващите няколко години ще би трябвало да се търси решение за доставка на неруски петрол от други страни в района на Черно море, добави той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ