Арх. Петър Диков за създаването на детска болница: Правилният път е царският, а не по преките пътеки
Национална детска болница - място с такова название в България за момента към момента липсва. А знаете ли какъв брой майки и татковци ще спят по-спокойно, в случай че знаят, че лечебно заведение, което е профилирано напълно за подрастващи, има. И че " ходенето по тъгите " евентуално ще бъде с една концепция по-поносимо. Защо България не мисли за децата си? Защо за всичките тези години, в които се построиха автомагистрали, подпорни стени и цялостен куп молове, хотели и какво ли още не, нямаше време, пари и всевъзможни други запаси за построяването на детска болница? Днес си припомнихме този проблем с обява на арх. Петър Диков, която за следващ път ни убеди, че царският път е този на закона, а директните пътеки водят само до задънена улица. Публикуваме поста на арх. Диков без редакторска интервенция:
" 51. За детската болница, за директните пътеки и за царския път
Не беше в програмата ми за Малките софийски истории материал за детската болница, само че през миналата седмица се случиха две неща – община Бургас разгласи търг за строителство на районна детска болница със 130 кревати и се навърши една година от моят материал, в който бях дал предложение за решение на проблемите с Националната детска болница в София. Община Бургас мина по царския път (е, във финала малко отново са кривнали към обичания инженеринг) и сподели, че многогодишното блуждаене на София по „ директните пътеки “ е неверно. Впрочем имам един въпрос и към колегията, която героически се бори с инженеринга (на КАБ съм го задавал многократно) и към институциите – до по кое време проектирането ще се разпорежда по Закон за обществените поръчки. Защото съгласно мен главно там се корени това предпочитание на вложителите да употребяват схемата на инженеринга...
За страдание през миналата година се случи и едно доста неприятно събитие - умря сътрудника арх. Емануил Марков, който работеше във Франция тъкмо по планове за лечебни заведения, имаше експертизата по казуса и бе заявил предпочитание да оказва помощ за решение на проблема с Националната детска болница.
Ето и моят материал от преди година…
За да се построи в София съвременна Национална детска болница е належащо да се създадат поредно четири стъпки:
1. Да се избере точното място за създаване на болничното заведение, като е добре да се има поради, че разполагането й в остарял бетонов скелет от преди 40 години е все едно да сложиш електрически мотор в остарял Моквич. Изборът на място за разполагане на детската болница следва да се организира аргументирано и с необятни съвещания със Столична община, с Лекарския съюз, с Камарата на архитектите в България и с цивилен организации, като би трябвало това място да обезпечава:
- положително обслужване с градски превоз и коли, в това число специализирани;
- опция за развиване с изключение на на стационар и на поликлинична част;
- опция за оптимално прилагане за съвещания на лекари -специалисти отвън тези, работещи в детската болница, както и профилирана инсталация и лаборатории, намиращи се в други лечебни заведения.
- опция за добра среда към болничното заведение.
2. Да се създаде професионално и стимулирано задание за такава болница на основата на изясненост по съществуването и трендовете в България на типовете детски заболявания и прогноза за предстоящото тяхно развиване в бъдеще. В днешно време болничната постройка е преди всичко технология, която би трябвало да бъде облечена в архитектура. Такова задание според мен не може да се създаде от български екип (за съжаление). Добре е да се изследва опита на община Бургас. Там се работи от профилирана консултантска компания, определена след открит търг-конкурс, извършен от Европейска инвестиционна банка. Това го знам инцидентно, тъй като френска компания потърси партньорство с нас за присъединяване в търга, само че не го завоюва.
3. Да се разпореди планиране на болничното заведение. След избора на място и одобрение на заданието е належащо да се разпореди проектирането на болничното заведение. С опрощение към цялата българска архитектурна колегия аз смятам, че нашата архитектурна гилдия не може да излъчи проектанти, които могат да изработят подобен план. И съм уверен, че открит конкурс ще докара единствено до спомагателни проблеми и удължение на времето. По тази причина мисля, че вярното решение е да се поканят четири или пет проектантски компании от Западна Европа, профилирани в болнично планиране (най-добри в Европа са компании от Франция, Испания и Германия) за контрактуван конкурс за концептуален план. В състезанието обаче следва да има изискване по-нататъшното планиране да се извърши взаимно с български проектанти – това ще е метод както за реализиране на рационална по нашите стандарти цена за плана, по този начин и наши архитекти и инженери да се обучат и специализират в болнично планиране. Впрочем концепцията за основаване на стипендия на 2-3 млади архитекти за стажуване в огромна западна проектантска компания за болнично планиране съм споделял с един от най-читавите министри на опазването на здравето, с който съм контактувал - доктор Стефан Константинов и той я възприе напълно. Но тогава „ опашката за министри на опазването на здравето вървеше бързо “ и не стигна времето за реализацията й.
4. Да се разгласи търг за възлагането на строителство. Търгът следва да се разгласи тогава, когато е разполагаем утвърден механически план с ясни количествени сметки. Това оказва помощ и на възложителя, и на изпълнителя, и на надзора, тъй като всеки е наясно какво договаря, какво би трябвало да прави, какъв брой ще му коства и в какви периоди ще се извърши. Чисто и просто…
Всички тези стъпки, в това число и строителството, съгласно мен при добра организация могат да се извървят за 4 до 5 години.
На финала ще си разреша да изразя и моето непретенциозно мнение по въпроса с мястото.
Считам, че новата национална детска болница би трябвало да се разположи в медицинския комплекс в София. Така ще може да се обезпечи тази значима съгласно мен опция. Специализираната детска болница ще може да употребява целия кадрови и механически запас на останалите лечебни заведения, намиращи се в комплекса.
Има единствено едно доста уместно място – в североизточния ъгъл на комплекса. За страдание и то е „ нечисто “ с един четиридесетгодишен бетонов „ скелет “ – незавършената постройка на клиниката по вътрешни заболявания. За разлика обаче от остарялата детска болница, този „ скелет “ е доста по-лесен и на ниска цена за унищожаване. Освен това съгласно предвижданията на устройствения проект там е препоръчана „ болнична постройка “ без разяснения, тъй че виза може да се издаде незабавно и да стартира премахването на съществуващия бетонов скелет.
Какви са преимуществата:
- мястото е на по-малко от 100 м. от спирка на метрото, спирка на тролейбус и спирка на автобус;
- има от юг прелестна паркова част, която би могла да стане превъзходен двор на детската болница,
- към детската болница може да се включи и някогашната Патофизиология – прелестна постройка, монумент на архитектурата, която е пред самосрутване (за позор и на архитектурната и на здравната гилдия).
Някой несъмнено може да попита за какво в проекта на Медицинския комплекс, който се създаде по мое гледище и е подписан от мен, мястото на детската болница е несъмнено на терена на остарелия бетонов скелет. Впрочем историята с изработването на устройствения проект на този комплекс е обособена дребна Софийска история. Трябва да призная, че този проект бе създаден в незабавен порядък и със съдействието на тогавашния ректор на Медицинския университет акад. Ваньо Митев и тогавашния шеф на Александровска болница акад. Лъчезар Трайков главно, с цел да се опази комплекса от явилите се трендове за неговото разпарчатосване и приватизация на терени и здания. Тогава се одобри, че детската болница е обвързвана главно с АГ болничното заведение (вероятно това е бил претекстът и през осемдесетте години за започване на строителството там). А за мястото с бетоновия „ скелет “ на клиниката по вътрешни заболявания се водеха договаряния за създаване на филиал на болница „ Джон Хопкинс “, които по незнайни за мен аргументи се провалиха.
Към сегашния миг при забележимата остра нужда за нова детска болница, съм уверен, че мястото, което предлагам е точното. И това съм го споделял в персонални диалози и с сътрудници, и с виновни лица в Министерство на здравеопазването и КАБ. Сега, при опцията да се вземе ново стратегическо решение го споделям обществено.
В умозаключение, от моя не дребен и проектантски, и административен опит, съм се убедил, че верните решения са тези, които вървят по „ царския “ път на закона и разпоредбите. Всеки опит за прекосяване по „ директна пътека “ под благовидния предлог, че би трябвало да се свърши бързо една „ значима работа “, води до съдбовни забавяния и до груби неточности.
Дано и в този момент не се вземе решение да се тръгне отново по „ директната пътека “... "
" 51. За детската болница, за директните пътеки и за царския път
Не беше в програмата ми за Малките софийски истории материал за детската болница, само че през миналата седмица се случиха две неща – община Бургас разгласи търг за строителство на районна детска болница със 130 кревати и се навърши една година от моят материал, в който бях дал предложение за решение на проблемите с Националната детска болница в София. Община Бургас мина по царския път (е, във финала малко отново са кривнали към обичания инженеринг) и сподели, че многогодишното блуждаене на София по „ директните пътеки “ е неверно. Впрочем имам един въпрос и към колегията, която героически се бори с инженеринга (на КАБ съм го задавал многократно) и към институциите – до по кое време проектирането ще се разпорежда по Закон за обществените поръчки. Защото съгласно мен главно там се корени това предпочитание на вложителите да употребяват схемата на инженеринга...
За страдание през миналата година се случи и едно доста неприятно събитие - умря сътрудника арх. Емануил Марков, който работеше във Франция тъкмо по планове за лечебни заведения, имаше експертизата по казуса и бе заявил предпочитание да оказва помощ за решение на проблема с Националната детска болница.
Ето и моят материал от преди година…
За да се построи в София съвременна Национална детска болница е належащо да се създадат поредно четири стъпки:
1. Да се избере точното място за създаване на болничното заведение, като е добре да се има поради, че разполагането й в остарял бетонов скелет от преди 40 години е все едно да сложиш електрически мотор в остарял Моквич. Изборът на място за разполагане на детската болница следва да се организира аргументирано и с необятни съвещания със Столична община, с Лекарския съюз, с Камарата на архитектите в България и с цивилен организации, като би трябвало това място да обезпечава:
- положително обслужване с градски превоз и коли, в това число специализирани;
- опция за развиване с изключение на на стационар и на поликлинична част;
- опция за оптимално прилагане за съвещания на лекари -специалисти отвън тези, работещи в детската болница, както и профилирана инсталация и лаборатории, намиращи се в други лечебни заведения.
- опция за добра среда към болничното заведение.
2. Да се създаде професионално и стимулирано задание за такава болница на основата на изясненост по съществуването и трендовете в България на типовете детски заболявания и прогноза за предстоящото тяхно развиване в бъдеще. В днешно време болничната постройка е преди всичко технология, която би трябвало да бъде облечена в архитектура. Такова задание според мен не може да се създаде от български екип (за съжаление). Добре е да се изследва опита на община Бургас. Там се работи от профилирана консултантска компания, определена след открит търг-конкурс, извършен от Европейска инвестиционна банка. Това го знам инцидентно, тъй като френска компания потърси партньорство с нас за присъединяване в търга, само че не го завоюва.
3. Да се разпореди планиране на болничното заведение. След избора на място и одобрение на заданието е належащо да се разпореди проектирането на болничното заведение. С опрощение към цялата българска архитектурна колегия аз смятам, че нашата архитектурна гилдия не може да излъчи проектанти, които могат да изработят подобен план. И съм уверен, че открит конкурс ще докара единствено до спомагателни проблеми и удължение на времето. По тази причина мисля, че вярното решение е да се поканят четири или пет проектантски компании от Западна Европа, профилирани в болнично планиране (най-добри в Европа са компании от Франция, Испания и Германия) за контрактуван конкурс за концептуален план. В състезанието обаче следва да има изискване по-нататъшното планиране да се извърши взаимно с български проектанти – това ще е метод както за реализиране на рационална по нашите стандарти цена за плана, по този начин и наши архитекти и инженери да се обучат и специализират в болнично планиране. Впрочем концепцията за основаване на стипендия на 2-3 млади архитекти за стажуване в огромна западна проектантска компания за болнично планиране съм споделял с един от най-читавите министри на опазването на здравето, с който съм контактувал - доктор Стефан Константинов и той я възприе напълно. Но тогава „ опашката за министри на опазването на здравето вървеше бързо “ и не стигна времето за реализацията й.
4. Да се разгласи търг за възлагането на строителство. Търгът следва да се разгласи тогава, когато е разполагаем утвърден механически план с ясни количествени сметки. Това оказва помощ и на възложителя, и на изпълнителя, и на надзора, тъй като всеки е наясно какво договаря, какво би трябвало да прави, какъв брой ще му коства и в какви периоди ще се извърши. Чисто и просто…
Всички тези стъпки, в това число и строителството, съгласно мен при добра организация могат да се извървят за 4 до 5 години.
На финала ще си разреша да изразя и моето непретенциозно мнение по въпроса с мястото.
Считам, че новата национална детска болница би трябвало да се разположи в медицинския комплекс в София. Така ще може да се обезпечи тази значима съгласно мен опция. Специализираната детска болница ще може да употребява целия кадрови и механически запас на останалите лечебни заведения, намиращи се в комплекса.
Има единствено едно доста уместно място – в североизточния ъгъл на комплекса. За страдание и то е „ нечисто “ с един четиридесетгодишен бетонов „ скелет “ – незавършената постройка на клиниката по вътрешни заболявания. За разлика обаче от остарялата детска болница, този „ скелет “ е доста по-лесен и на ниска цена за унищожаване. Освен това съгласно предвижданията на устройствения проект там е препоръчана „ болнична постройка “ без разяснения, тъй че виза може да се издаде незабавно и да стартира премахването на съществуващия бетонов скелет.
Какви са преимуществата:
- мястото е на по-малко от 100 м. от спирка на метрото, спирка на тролейбус и спирка на автобус;
- има от юг прелестна паркова част, която би могла да стане превъзходен двор на детската болница,
- към детската болница може да се включи и някогашната Патофизиология – прелестна постройка, монумент на архитектурата, която е пред самосрутване (за позор и на архитектурната и на здравната гилдия).
Някой несъмнено може да попита за какво в проекта на Медицинския комплекс, който се създаде по мое гледище и е подписан от мен, мястото на детската болница е несъмнено на терена на остарелия бетонов скелет. Впрочем историята с изработването на устройствения проект на този комплекс е обособена дребна Софийска история. Трябва да призная, че този проект бе създаден в незабавен порядък и със съдействието на тогавашния ректор на Медицинския университет акад. Ваньо Митев и тогавашния шеф на Александровска болница акад. Лъчезар Трайков главно, с цел да се опази комплекса от явилите се трендове за неговото разпарчатосване и приватизация на терени и здания. Тогава се одобри, че детската болница е обвързвана главно с АГ болничното заведение (вероятно това е бил претекстът и през осемдесетте години за започване на строителството там). А за мястото с бетоновия „ скелет “ на клиниката по вътрешни заболявания се водеха договаряния за създаване на филиал на болница „ Джон Хопкинс “, които по незнайни за мен аргументи се провалиха.
Към сегашния миг при забележимата остра нужда за нова детска болница, съм уверен, че мястото, което предлагам е точното. И това съм го споделял в персонални диалози и с сътрудници, и с виновни лица в Министерство на здравеопазването и КАБ. Сега, при опцията да се вземе ново стратегическо решение го споделям обществено.
В умозаключение, от моя не дребен и проектантски, и административен опит, съм се убедил, че верните решения са тези, които вървят по „ царския “ път на закона и разпоредбите. Всеки опит за прекосяване по „ директна пътека “ под благовидния предлог, че би трябвало да се свърши бързо една „ значима работа “, води до съдбовни забавяния и до груби неточности.
Дано и в този момент не се вземе решение да се тръгне отново по „ директната пътека “... "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ