НАТО трябва да се готви за ядрена война с Русия.

НАТО би трябвало да се готви за нуклеарна война с Русия. Това написа на уеб страницата на алианса в своя публикация Грегъри Уийвър, някогашен основен консултант по нуклеарната и противоракетната защита към Съвета на Обединените началник-щабове на Съединени американски щати. През 2021 година той е награден с Почетен знак на президента, а преди този момент - през 2020 година - с премията за изключителни цивилен заслуги на Департамента по защитата.

В резултат на войната в Украйна НАТО не би трябвало да поема опасности по повод възпирането на Русия от приложимост на нуклеарно оръжие. Неспособността да се възпира или да се противодейства на съветската лимитирана приложимост на нуклеарно оръжие на театъра на бойните дейности ще направи по-вероятна както съветската стандартна експанзия, по този начин и нуклеарната ескалация против НАТО, написа Уийвър.

За да се отговори на евентуалното утежняване на обстановката при положение на съветска експанзия, е належащо да се усъвършенства способността на НАТО да се бори и да завоюва стандартна война, в случай че в същото време Съединени американски щати са във война с Китай поради Тайван. Ако не бъдат направени такива усъвършенствания, към към този момент незадоволителните нуклеарни сили на НАТО ще бъдат сложени спомагателни условия за въздържане и водене на война.

Тъй като една война за Тайван би заела разнообразни американски сили спрямо войната в отбрана на НАТО (предимно военноморски и въздушни сили в Азия, най-вече сухопътни и въздушни сили в Европа), има стъпки, които НАТО може да предприеме, с цел да понижи въздействието върху салдото НАТО-Русия в Европа като „ втори спектакъл “ на бойни дейности в една възможна война.

Основното ограничаване на способността на Съединени американски щати да вземат участие във военни интервенции в Европа и Източна Азия по едно и също време е логистиката: стратегически въздушен и морски превоз и ресурси от модерни стандартни муниции. Съществуват и основни американски военни качества, които биха били незадоволителни в спор на два театъра: бомбардировачи, интегрирана противовъздушна и противоракетна защита, самолети-цистерни, качества за битка с подводници.

НАТО може да сътвори по-оптимизирано разделяне на труда, с цел да компенсира тези дефекти. Съединени американски щати биха могли да предложат повече тежко сухопътно съоръжение и да обезпечат повече качества за дълбоки прецизни удари в Европа. НАТО може да образува европейска версия на Гражданския авариен въздушен флот на Съединени американски щати (CRAF), като съюзнически цивилни самолети се ангажират да транспортират американски бойци до тяхното съоръжение в Европа, до момента в който американските поддържат азиатския спектакъл на бойните дейности.

Европейските съдружници биха могли да обезпечат на НАТО самолети-цистерни за подкрепяне на въздушни бойни интервенции и въздушен превоз, усъвършенствани противолодъчни качества и няколко съвременни бронирани дивизии, способни бързо да спрат възможна съветска инвазия в балтийските страни, Полша или Румъния.

Основното е, че европейските съдружници ще би трябвало да обезпечат повече стандартни качества по-ефективно, без да възприемат настояването на Съединени американски щати за това като сигнал за понижен ангажимент на Съединени американски щати към отбраната на НАТО. И Съединени американски щати би трябвало да обезпечат спомагателен нуклеарен потенциал на европейския спектакъл.

Неуспехът да се направи това води до риск от експанзия в Европа и война, в която НАТО ще разчита повече на нуклеарни оръжия против съперник, който има възходящо нуклеарно преимущество на театъра на бойните дейности, предизвестява Уийвър.

Лошото показване на стандартните сили на Русия в първите дни на войната в Украйна рискува да убеди някои в НАТО, че бъдещата съветска опасност за Алианса може да бъде възпирана главно посредством стандартното предимство на НАТО и че усилването на възпирането на Русия от приложимост на нуклеарно оръжие в предстоящ спор затова към този момент не е с висок приоритет. Това е рискова илюзия.

Лидерите на НАТО би трябвало да схванат, че решението на Путин да нахлуе в Украйна показва както висока податливост към вдишване на риск, по този начин и дълбока неточност в изчисленията за процеса на това. Тази композиция от вдишване на риск и неверни калкулации е извънредно притеснителна, изключително в комбиниране с повтарящите се закани от Русия за нуклеарна ескалация.

Второ, управлението на НАТО би трябвало да разбере, че действието на съветските сили в Украйна евентуално ще докара до увеличение на съветската взаимозависимост от нуклеарните оръжия. В една хипотетична бъдеща война с НАТО Русия евентуално ще осъзнае нуждата от потребление на нуклеарни оръжия по-рано в спора, или с цел да търси победа, или с цел да предотврати проваляне. Това значи, че възпирането на съветската лимитирана нуклеарна ескалация ще стане даже по-важно от възпирането на съветската стандартна експанзия.

Трето, управлението на НАТО не би трябвало да си извлича поуката, че в случай че съветските водачи не употребяват нуклеарни оръжия в Украйна, те няма да го създадат против НАТО при други условия. Има наклонност измежду някои на Запад да вършат рисково неправилно съмнение: че възпирането на използването на нуклеарни оръжия е малко евентуално да се провали, тъй като в случай че нуклеарните оръжия въобще бъдат употребявани, в какъвто и да е брой или мощ, и с каквато и да е цел, войната бързо и съвсем автоматизирано ще ескалира отвън надзор до пагубен широкомащабен продан.

Четвърто, в случай че управлението на Русия одобри, че нежеланието на НАТО да се намеси военно в Украйна е резултат от повтарящите се нуклеарни закани, Русия ще извлече неверен урок във връзка с волята на НАТО да се бори против такива нуклеарни закани при спор с Алианса. Това неправилно разбиране може да убеди Русия, че нуклеарните закани ще разделят Алианса при бъдеща рецесия или спор с допустим риск НАТО да не отговори по метод, който уверено да утежни позицията на Русия в спора.

Накратко, възпирането на съветската нуклеарна ескалация към момента ще има значение след края на войната в Украйна заради четири съществени аргументи:

- Руските водачи демонстрираха податливост да поемат риск и да вършат неверни калкулации в това.

- Опитът на тези водачи в Украйна може би ги е убедил, че НАТО е уязвим на нуклеарна мощ.

- Русия евентуално ще усили зависимостта си от нуклеарни оръжия заради представянето на нейните стандартни сили в Украйна.

- Русия може да получи опция да нападна НАТО, в случай че Съединени американски щати се включат в огромен спор с различен нуклеарен противник.

Следователно възпирането на Русия от приложимост на нуклеарно оръжие против НАТО ще остане незабавен императив даже след края на войната в Украйна.

Това изисква набор от нуклеарни качества на Съединени американски щати и съдружниците, които разрешават надеждна тактика за еластичен отговор, която да убеди съветското управление, че лимитираната нуклеарна ескалация не обезпечава застраховка против неверни калкулации по отношение на решимостта на НАТО, няма да докара до преустановяване на войната при техните условия и в действителност съставлява риск от неконтролирана ескалация.

За задачата са нужни спомагателни нуклеарни качества на европейския спектакъл. Планираните от НАТО нуклеарни сили на европейския спектакъл са прекомерно дребни, незадоволителни и им липсва съответна еластичност, с цел да се оправят с набора от военни сюжети, които можем да забележим от Русия. Но те могат да бъдат доста усъвършенствани, без да се постанова да се мерят с съветското оръжие.

НАТО се нуждае от набор от непрестанно ситуирани напред, оцеляващи нуклеарни качества, които могат надеждно да пробият въздушната и противоракетната защита на съперника с набор от избухливи мощности в оперативно използвани периоди.

НАТО би трябвало да добави своите комбинирани самолети с нуклеарни оръжия с най-малко още един нуклеарен потенциал. Няколко системи биха могли да отговорят на това условие, само че нуклеарна ракета с морско изстрелване (SLCM-N), ситуирана на американски атакуващи подводници, обезпечава всички нужни атрибути, обобщава Грегъри Уийвър.

Превод и редакция: ни