Амнезията на Кобурга пред дълга към нацията
Нася Кралевска, Съединени американски щати
Този леден зимен ден бе доста, доста от дълго време. А от време на време ми се коства, че въобще не е бил.
Православен храм в центъра на Ню Йорк бе препълнен от хора. Повечето от тях бяха българи с благородни, умни, съдържателни лица, на които бяха изписани тъга и носталгия. Всички бяха съсредоточени, тържествени. Поводът го изискваше. Събраните бяха пристигнали да почетат паметта на жертвите на лъженародния съд, лишил нацията ни от нейния политически, боен, нравствен и културен хайлайф.
В църквата инцидентно влезе двойка американци на междинна възраст. Жената запита застаналите до вратата: “Какъв е мотивът на службата? ”
“Госпожо, – отговори й беловлас мъж - ние сме българи и отслужваме панихида за страдалците, екзекутирани преди половин век от комунистите. И за всички наши сънародници, грубо репресирани от тях. Отслужваме панихида за тогавашната погубена България. ”
Не зная какво схванаха от всичко това американците, само че в очите на застаналите до възрастния господин жители проблеснаха сълзи.
Възпоменателната литургия продължи повече от час. Сред дима на тамяна и светлините на свещите свещениците припяваха имената на мъчениците, заровени в обща яма в нощта на 1 против 2 февруари на злокобната за България 1945 година. Сред тях най-често се чуваше
“княз Кирил ”
Близо до свещениците бе княгиня Мария Луиза със фамилията си. До нея стоеше Стефан Груев.
Силна, вълнуваща и прочувствена бе речта на сина на достойния Павел Груев, разстрелян през съдбовната нощ. В нея видният публицист и публицист напомни антинародната активност на “народните съдилища ”. Дъщерята на цар Борис Трети и племенница на екзекутирания княз Кирил – Мария Луиза, прикани присъстващите към молитва за избитите.
Денят бе 5 февруари 1995 година.
Когато на 17 юни 2001 година голяма част от народа ни гласоподава за Националното придвижване Симеон Втори и повери на някогашния монарх изпълнителната власт, тя евентуално си е представяла, че най-накрая справедливостта, правдата и истината ще спечелват над земята ни. Че безбройните жертви на комунистическия терор ще бъдат морално оправдани, а палачите им – законно осъдени. Че на мрачни дати като 1 февруари и 9 септември по села и градове ще се отслужват литургии в памет на убитите и безследно изчезналите. Че измежду опечалените ще бъде министър-председателят.
Каква насмешка с упованията на наивниците!
Вместо на траурни служби, Симеон Сакскобургготски потегли по конгреси на някогашната комунистическа партия и отдаде респект на “Интернационала ”. Коалира се с турската кадесарска върхушка и с наследниците на неразкаялите се главорези на цвета на нацията. Не уважи с наличието си нито едно антикомунистическо шествие или панихида, като по този метод осъди на собствен ред жертвите на болшевишкия гнет. В името на някакво мислено национално обединяване, той оправдава не потърпевшите, а мъчителите им. Оправда с държанието си закононарушенията на комунистите и опрости виновността им за следващата злополука на страната.
И да не забравяме – някогашният цар се завърна в България в миг, в който тя бе ръководена не от Андрей Луканов или от Жан Виденов, а от действено и потребно държавно управление на Обединените демократични сили с министър председател Иван Костов.
Племенникът на Кирил – княза, който посрещна мъжествено гибелта, вместо да избяга в чужбина, с цел да се избави от изстъпленията на алените палачи - стана непринуден пленник на убийците на чичо си, съветниците на татко си, елита на царството си.
Симеон Втори избра имуществото пред доблестта.
Амнезията пред дълга към нацията.
(Статията е оповестена в сборника “По кривите пътеки на българския преход (и още) ” с журналистика и изявленията на Нася Кралевска, ИК РИВА, 2022 г.)
Този леден зимен ден бе доста, доста от дълго време. А от време на време ми се коства, че въобще не е бил.
Православен храм в центъра на Ню Йорк бе препълнен от хора. Повечето от тях бяха българи с благородни, умни, съдържателни лица, на които бяха изписани тъга и носталгия. Всички бяха съсредоточени, тържествени. Поводът го изискваше. Събраните бяха пристигнали да почетат паметта на жертвите на лъженародния съд, лишил нацията ни от нейния политически, боен, нравствен и културен хайлайф.
В църквата инцидентно влезе двойка американци на междинна възраст. Жената запита застаналите до вратата: “Какъв е мотивът на службата? ”
“Госпожо, – отговори й беловлас мъж - ние сме българи и отслужваме панихида за страдалците, екзекутирани преди половин век от комунистите. И за всички наши сънародници, грубо репресирани от тях. Отслужваме панихида за тогавашната погубена България. ”
Не зная какво схванаха от всичко това американците, само че в очите на застаналите до възрастния господин жители проблеснаха сълзи.
Възпоменателната литургия продължи повече от час. Сред дима на тамяна и светлините на свещите свещениците припяваха имената на мъчениците, заровени в обща яма в нощта на 1 против 2 февруари на злокобната за България 1945 година. Сред тях най-често се чуваше
“княз Кирил ”
Близо до свещениците бе княгиня Мария Луиза със фамилията си. До нея стоеше Стефан Груев.
Силна, вълнуваща и прочувствена бе речта на сина на достойния Павел Груев, разстрелян през съдбовната нощ. В нея видният публицист и публицист напомни антинародната активност на “народните съдилища ”. Дъщерята на цар Борис Трети и племенница на екзекутирания княз Кирил – Мария Луиза, прикани присъстващите към молитва за избитите.
Денят бе 5 февруари 1995 година.
Когато на 17 юни 2001 година голяма част от народа ни гласоподава за Националното придвижване Симеон Втори и повери на някогашния монарх изпълнителната власт, тя евентуално си е представяла, че най-накрая справедливостта, правдата и истината ще спечелват над земята ни. Че безбройните жертви на комунистическия терор ще бъдат морално оправдани, а палачите им – законно осъдени. Че на мрачни дати като 1 февруари и 9 септември по села и градове ще се отслужват литургии в памет на убитите и безследно изчезналите. Че измежду опечалените ще бъде министър-председателят.
Каква насмешка с упованията на наивниците!
Вместо на траурни служби, Симеон Сакскобургготски потегли по конгреси на някогашната комунистическа партия и отдаде респект на “Интернационала ”. Коалира се с турската кадесарска върхушка и с наследниците на неразкаялите се главорези на цвета на нацията. Не уважи с наличието си нито едно антикомунистическо шествие или панихида, като по този метод осъди на собствен ред жертвите на болшевишкия гнет. В името на някакво мислено национално обединяване, той оправдава не потърпевшите, а мъчителите им. Оправда с държанието си закононарушенията на комунистите и опрости виновността им за следващата злополука на страната.
И да не забравяме – някогашният цар се завърна в България в миг, в който тя бе ръководена не от Андрей Луканов или от Жан Виденов, а от действено и потребно държавно управление на Обединените демократични сили с министър председател Иван Костов.
Племенникът на Кирил – княза, който посрещна мъжествено гибелта, вместо да избяга в чужбина, с цел да се избави от изстъпленията на алените палачи - стана непринуден пленник на убийците на чичо си, съветниците на татко си, елита на царството си.
Симеон Втори избра имуществото пред доблестта.
Амнезията пред дълга към нацията.
(Статията е оповестена в сборника “По кривите пътеки на българския преход (и още) ” с журналистика и изявленията на Нася Кралевска, ИК РИВА, 2022 г.)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ