На какво се дължат настинките и как да ги избегнем
Настинките не са безусловно свързани със студа
" Облечи си нещо дебело и топло, с цел да не се простудиш " - тази остаряла мъдрост не е доста вярна. В същото време през зимата, когато е по-студено, зачестяват и простудите. Как се изяснява това и по какъв начин да се предпазим от тях разкрива .
Идеалната телесна температура е сред 36,5 и 37 градуса по Целзий. Тогава човешкото тяло действа най-добре. Обмяната на веществата и действието на органите зависят от тази температура, а тялото прави всичко належащо, с цел да я запази.
Човешкото тяло - нашият термостат
С помощта на рецептори човешкото тяло открива дали е налична оптималната температура. Един или два градуса отклоняване от нормата не са огромен проблем. Но в случай че температурата се намали съществено, тялото се пробва да подтиква обмяната на веществата, с цел да обезпечи нужния баланс.
Освен че ни доставя с нужните хранителни субстанции, този развой затопля тялото. Ако е студено, то се нуждае от повече сила. При мраз кръвоносните съдове се стесняват, с цел да не се губи непотребна сила. А за положителното оросяване с кръв се нуждаем от сила.
Настинките не са безусловно свързани със студа
Настинката не е същото като грипа, който се предизвиква от инфлуенца-вируси и може да има съдбовен излаз. Срещу грип можем да се имунизираме, против простуда – не. Нея просто би трябвало да я прекарваме. За разлика от грипа, настинката се предшества от признаци, които настъпват постепенно и последователно. И въпреки двете думи да се родеят, главният извършител на настинката не е студът, а характерни риновируси. Инфекцията с тях е неприятна, само че не и рискова. Следователно настинките не са директен резултат от ниските температури, а от това, което се случва в организма при ниски температури.
„ Облечи си нещо дебело и топло, с цел да не се простудиш “ – тази остаряла мъдрост не е доста вярна. Защото не тъкмо поради студа хващаме хрема и настинки. В студено време, т.е. през зимата, на причинителите на настинките им е по-лесно, защото студеният въздух е изсъхнал, а това е идеалната среда за вирусите, причиняващи простудна зараза. И в затворени пространства влажността на въздуха нормално е по-ниска, в сравнение с на открито, в следствие от което лигавиците пресъхват. Без защитния пласт, който обезпечава лигавицата, вирусите проникват по-лесно и по-бързо в организма.
Вирусите обичат студа
По предписание ставаме уязвими за инфекции и настинки, когато температурата падне под 19 градуса по Целзий. Особено при по-възрастните хора, които имат ниско кръвно налягане, или които не се движат задоволително, е висок рискът от настинка. В обособените пространства на обещано жилище би трябвало да се поддържа друга температура.
Пиенето на топъл чай се отразява удобно
В хола да вземем за пример е добре тя да не пада под 20 градуса, а в спалните пространства са задоволителни 17-18 градуса по Целзий. Банята заран може да се затопля до 20-21 градуса, а денем температурата там да се поддържа на към 19 градуса. Същото важи и за кухнята - температура от 18 градуса по Целзий там е изцяло задоволителна, в случай че не прекарваме повече време в нея. Това е по този начин, тъй като помещението се затопля и от работещите електроуреди като печка или котлон.
Жените мръзнат повече от мъжете
В реалност на дамите постоянно им е по-студено, в сравнение с мъжете, за което си има биологични аргументи. Мъжете имат повече мускулна маса, която обезпечава спомагателна отбрана от студа. Мускулните кафези създават топлота, защото те изгарят калории. Освен това мъжете има по-дебела кожа от дамите, което значи, че женското тяло се изстудява по-бързо.
Освен топлите облекла и чорапи, защото на първо време усещаме студа на краката, оказват помощ доста и постоянните разходки - минимум 5 пъти седмично би трябвало да се движим най-малко по 45 минути. Различни проучвания демонстрират, че това оказва помощ да се редуцира двойно времето, за което се оправяме с настинките.
Гените също играят значима роля
Хора, които живеят в по-студени региони, са по-студоустойчиви от останалите. Което е и генетично обусловено. Хората се напасват към рисковите температури, което се изяснява с поредност от генни разновидности. Те пък от своя страна трансформират обмяната на веществата. Така ескимосите примерно съумяват да трансфорат мазнините в топлота и да оползотворяват богати на риба храни доста по-ефикасно. Това са потвърдили през 2015 година учени от Кралския лицей в Лондон, чието проучване от 2015 година е оповестено в профилираното списание „ Сайънс “.
Да обобщим: против простуда оказват помощ разходките на открито, дебелите чорапи и постоянното проветряване на пространствата. Другото, което можем да създадем, е да пием доста чай и да чакаме организмът да се пребори с простудата.
" Облечи си нещо дебело и топло, с цел да не се простудиш " - тази остаряла мъдрост не е доста вярна. В същото време през зимата, когато е по-студено, зачестяват и простудите. Как се изяснява това и по какъв начин да се предпазим от тях разкрива .
Идеалната телесна температура е сред 36,5 и 37 градуса по Целзий. Тогава човешкото тяло действа най-добре. Обмяната на веществата и действието на органите зависят от тази температура, а тялото прави всичко належащо, с цел да я запази.
Човешкото тяло - нашият термостат
С помощта на рецептори човешкото тяло открива дали е налична оптималната температура. Един или два градуса отклоняване от нормата не са огромен проблем. Но в случай че температурата се намали съществено, тялото се пробва да подтиква обмяната на веществата, с цел да обезпечи нужния баланс.
Освен че ни доставя с нужните хранителни субстанции, този развой затопля тялото. Ако е студено, то се нуждае от повече сила. При мраз кръвоносните съдове се стесняват, с цел да не се губи непотребна сила. А за положителното оросяване с кръв се нуждаем от сила.
Настинките не са безусловно свързани със студа
Настинката не е същото като грипа, който се предизвиква от инфлуенца-вируси и може да има съдбовен излаз. Срещу грип можем да се имунизираме, против простуда – не. Нея просто би трябвало да я прекарваме. За разлика от грипа, настинката се предшества от признаци, които настъпват постепенно и последователно. И въпреки двете думи да се родеят, главният извършител на настинката не е студът, а характерни риновируси. Инфекцията с тях е неприятна, само че не и рискова. Следователно настинките не са директен резултат от ниските температури, а от това, което се случва в организма при ниски температури.
„ Облечи си нещо дебело и топло, с цел да не се простудиш “ – тази остаряла мъдрост не е доста вярна. Защото не тъкмо поради студа хващаме хрема и настинки. В студено време, т.е. през зимата, на причинителите на настинките им е по-лесно, защото студеният въздух е изсъхнал, а това е идеалната среда за вирусите, причиняващи простудна зараза. И в затворени пространства влажността на въздуха нормално е по-ниска, в сравнение с на открито, в следствие от което лигавиците пресъхват. Без защитния пласт, който обезпечава лигавицата, вирусите проникват по-лесно и по-бързо в организма.
Вирусите обичат студа
По предписание ставаме уязвими за инфекции и настинки, когато температурата падне под 19 градуса по Целзий. Особено при по-възрастните хора, които имат ниско кръвно налягане, или които не се движат задоволително, е висок рискът от настинка. В обособените пространства на обещано жилище би трябвало да се поддържа друга температура.
Пиенето на топъл чай се отразява удобно
В хола да вземем за пример е добре тя да не пада под 20 градуса, а в спалните пространства са задоволителни 17-18 градуса по Целзий. Банята заран може да се затопля до 20-21 градуса, а денем температурата там да се поддържа на към 19 градуса. Същото важи и за кухнята - температура от 18 градуса по Целзий там е изцяло задоволителна, в случай че не прекарваме повече време в нея. Това е по този начин, тъй като помещението се затопля и от работещите електроуреди като печка или котлон.
Жените мръзнат повече от мъжете
В реалност на дамите постоянно им е по-студено, в сравнение с мъжете, за което си има биологични аргументи. Мъжете имат повече мускулна маса, която обезпечава спомагателна отбрана от студа. Мускулните кафези създават топлота, защото те изгарят калории. Освен това мъжете има по-дебела кожа от дамите, което значи, че женското тяло се изстудява по-бързо.
Освен топлите облекла и чорапи, защото на първо време усещаме студа на краката, оказват помощ доста и постоянните разходки - минимум 5 пъти седмично би трябвало да се движим най-малко по 45 минути. Различни проучвания демонстрират, че това оказва помощ да се редуцира двойно времето, за което се оправяме с настинките.
Гените също играят значима роля
Хора, които живеят в по-студени региони, са по-студоустойчиви от останалите. Което е и генетично обусловено. Хората се напасват към рисковите температури, което се изяснява с поредност от генни разновидности. Те пък от своя страна трансформират обмяната на веществата. Така ескимосите примерно съумяват да трансфорат мазнините в топлота и да оползотворяват богати на риба храни доста по-ефикасно. Това са потвърдили през 2015 година учени от Кралския лицей в Лондон, чието проучване от 2015 година е оповестено в профилираното списание „ Сайънс “.
Да обобщим: против простуда оказват помощ разходките на открито, дебелите чорапи и постоянното проветряване на пространствата. Другото, което можем да създадем, е да пием доста чай и да чакаме организмът да се пребори с простудата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ