За какво молят своите божества последните чувашки езичници
Насред мюсюлманския Татарстан (района на река Волга) и до момента живее езическо антично чувашко село, избегнало по знамение покръстването и приемането на исляма.
Местните поданици интензивно практикуват антични ритуали, в това число и същински жертвоприношения. Имахме опция да забележим едно от тях.
Пристигаме в Старое Суркино в 6 без 10 сутринта, с цел да забележим годишния молитвен обряд „ учук “. В полето отвън селото се събират поданици и посетители, с цел да измолят от висшия господ Тура благоденствие, предлагайки му подмяна като подарък това жертвено животно. Зная, че молитвите ще свършат с каша от жертвения бик и по гърба ми минават студени тръпки. Когато купуваш бифтек в магазина, сякаш всичко е наред, само че когато гледаш бика в очите, ти става доста мъчително за него. Засега обаче бикът е в един двор и за благополучие не го виждам.
Сергей Потеряев
Първи идва чичо Петя, здрав мъж, към петдесетте, в работен костюм. Той е един от тези, които ще колят бика. Това не му е за първи път и той е доста спокоен. След него на полето идват още няколко мъже и дами и всички се преобличат в обичайни чувашки носии. Извеждат бика и го връзват на оградата, с цел да попасе за последно. Чичо Петя точи ножовете.
Сергей Потеряев
В това време дамите наливат в кана мая от цвекло, вземат жертвената питка – „ юсман “ – и поемат по хълма край реката, където ще се извърши учук-ът. Преди заколването дамите споделят молитва и пръскат бика с чиста вода.
Освен нас на полето има не повече от 10 души. „ Кажете, когато всичко свърши “, обръща се към мен умна стара жена с очила и се отдръпва. Зинаида Воронова е помощник в Университета по просвета в Чебоксари, столицата на Чувашия. Заедно с сътрудници тя е пристигнала да учи локалните традиции. Не ѝ се желае доста да следи процеса и споделя, че някак си не е привикнала с такива неща. Самата тя е от кръстените чуваши, също като всички в Чебоксари, само че споделя, че в никакъв случай не е правила разлика сред тях и некръстените. „ Всички знаехме за тези обреди от детството си, само че не им придавахме изключително значение “, споделя тя. Некръстени в този момент са останали единствено в няколко села в Татарстан и множеството от тях живеят тук, в Старое Суркино.
Сергей Потеряев
„ В фамилията ми няма кръстени “
Чувашите бягат през XVII от региона край Казан, с цел да се спасят и от покръстване, и от исляма. И се откриват тук. Чувашите и татарите са тюркски нации, само че татарите одобряват исляма още през X в., а болшинството чуваши – православието. Някои от най-твърдите обаче съумяват да се скрият в труднодостъпни селца и да запазят езичеството. Върховен господ за тях е положителният господ Тура (в превод от чувашки „ небе “, „ господ “), на който се опълчва Шуйтан („ демон “). Те имат вяра, че всичко живо в природата има дух, а всяко човешко занимание си има господ настойник. Подобна скица на вярвания е била прекомерно публикувана измежду разнообразни тюркски нации, единствено че те са наричали висшия господ с разнообразни имена: „ Тенгри “, „ Тейри “, „ Тор “.
Сергей Потеряев
Селото Старое Суркино е било наречено на името на първия изселник Серке. То е прикрито надеждно в долината и оградено от гъсти гори. До тук не е елементарно да се стигне и в този момент: до най-близкия град Алметевск има близо 20 км, и до Башкирия, обитаема в огромната си част от мюсюлмани, от тук е по-близо, в сравнение с до Чувашия. Днес в Старое Суркино непрекъснато живеят към хиляда и петстотин души: къщите са здрави, доста от тях са нови, има и детска градина, и учебно заведение, локалните приказват на чувашки и съветски. Когато не извършват своите обреди, те с нищо не се отличават от останалите: сърфират в интернет, гледат сериали, карат, работят в офиси.
Сергей Потеряев
Извън селото има три гробища: за кръстени, за мюсюлмани и за некръстени, което е най-голямото и най-старото. Вместо монументи на гробовете има стълбове – люпи: за мъжете от дъб, а за дамите – от липа, които след това се подменят с каменни (обрядът се прави един път годишно през ноември). А храмове в селото няма и в никакъв случай не е имало. Свещеници също няма и всичко се взема решение на съвета на старейшините. „ Ние се молим там, където сме “, разказва Галина Тимербаевна Бикбова, една от старейшините на селото, която идва при нас след молитвата. Тя раздава мая и юсман, „ с цел да одобри господ жертвата “. „ Нашият господ е дохристиянският и домюсюлманският господ Тура “. Докато мъжете обработват бика, дамите палят десетки огнища, с цел да сварят в казани жертвената каша учук пата. Тя се подготвя от три типа зърнени култури: елда, ориз и пшеница, по тази причина някои я назовават „ кашата на дружбата “. Когато се свари, прибавят месо от бика. Главата и копитата му окачват на остарелия дъб, а миналогодишната я смъкват и закопават на същото поле дружно с кожата и опашката.
Сергей Потеряев
Според жителите на селото молитвите посред полето ще оказват помощ те да бъдат съхранени от злите стихии на злите хора. „ Неотдавна мина вихър: Алметиевск, Зеленогорск – на всички места отнесе покриви. При нас този вятър мина за пет минути и край. И ние споделяме: благодарим ти, боже, че ни пазиш “, споделя Галина Тимербаевна. Самата тя 45 години е преподавала съветски език в учебното заведение, а в този момент е пенсионерка, гледа внуците си – има девет – и всички те са възпитавани в чувашката религия. „ В фамилията ми няма кръстени, пфу-пфу-пфу. Ако е трябвало да бъда кръстена, то господ щеше да ме роди в такова семейство. Защо да ходя срещу вярата си? “. От няколко години тя взе участие директно в ритуала, а преди този момент се е занимавала с организационни въпроси.
Сергей Потеряев
Истината е, че четири дни преди този момент в югоизточната част на Татарстан е вилнял вихър. Дори предходния ден през нощта в Алметиевск пада мощен дъжд с стихия и гръмотевица. Според прогнозата за времето в Суркино също е трябвало да вали целия ден и ние даже помолихме локални хора да ни услужат с гумени ботуши. Само че нищо не ни потрябва: след молитвите облаците се разсеяха, слънцето изгря, тревата на полето изсъхна.
„ На млади години бях комсомолски служащ и отричах тези ритуали, въпреки вярата да е била някъде надълбоко в душата “, споделя Галина Тимербаевна. Тя напомня, че даже през руските години в Старое Суркино са се правили всички тези ритуали: и сватби, и погребения, и панаири, и молебствия на полето. Местните управляващи не са ги попречили, тъй като самите те са се придържали към тези обичаи, споделя още тя. През последните години обрядът полски молебствия се прави като част от фестивала на чувашите от Закамието. С организацията му се занимава някогашната старейшина на Суркино Инна Алмукова дружно с деятели. Тя е малко смутена, че не е съумяла да се преоблече в национална носия, тъй като през вчерашния ден до късно е имало конгрес на чувашката юноша, сутринта се успали и се наложило на обряда да вървят в „ цивилно “ облекло.
Сергей Потеряев
Обикновено чувашките дами украсяват носиите си с монетки, които са знак на благоденствието. Огърлицата на Галина Тимербаевна е от руски копейки.
„ Това не е вяра, това е ред “
Мъжете, които са обработили бика, се преобличат в настоятелен костюми и се готвят да посрещат гостите – през днешния ден чакат делегация от администрацията на региона.
Сергей Потеряев
Към 10 сутринта на полето към този момент са се събрали няколкостотин души: фолклорни ансамбли ще пеят старинни песни, тук ще повдигнат и палатки, в които ще бъдат показани национални занаяти и всички ще бъдат гостени с каша.
Сергей Потеряев
Мъж със спортна фигура, облечен в национална рубашка с бродерии, се показва като Николай. Това апропо е единствено по паспорт. Той се споделя Мигус – за доста чуваши е признато да се дават две имена. Той е на 54 години, ваятел е от Чебоксари, само че също е пристигнал да се запознае с традициите на своя народ. Родителите го кръстили в детството му, само че по-късно той самичък приел изконната чувашка религия. „ В института изучавахме най-различни религии и тогава разбрах, че всичко това не е мое. Кръщенето е било официално, родителите ми, да речем по този начин, са създали неосъзната стъпка. Двамата ми огромни синове също в този момент са решили да учат нашите обичаи. Това, в което ние имаме вяра, не е вяра, а някакъв ред за устройството на света “. Той споделя, че даже кръстените чуваши надълбоко в душата си имат вяра единствено в Тура.
Сергей Потеряев
Между другото Галина Тимербаевна вижда, че некръстените чуваши остават все по-малко и по-малко. „ Сега измежду младите е съвременно да се кръщават, а след нас евентуално към този момент няма да останат некръстени. Само преди 10 години в селото имаше 5% кръстени, а в този момент те към този момент са 20.
Сергей Потеряев
За бика обаче постарому се събира цялото село: един дава 100 рубли, различен – 200. Днешният, да вземем за пример, е коствал 54 000 руб., а с изключение на него са купили булгур, споделя главата на Старое Суркино Николай Валериевич Леонтиев. „ Цял живот съм живял тук некръстен и жена ми също не е кръстена, и нейните родители също “, споделя той. „ А не щеш ли през 2006 година, когато се роди по-малката щерка, всички дружно взехме решение да се кръстим. Тогава бях на 35. Избрахме православието – то ни беше някак си по-близко. Винаги сме вярвали в господ, въпреки че тук църкви няма. Всеки си има собствен избор. Той мисли, че основното е жителите на селото да имат работа, положителни пътища и на всички места да има светлина. А за бика Николай Валериевич е дал лептата си.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Местните поданици интензивно практикуват антични ритуали, в това число и същински жертвоприношения. Имахме опция да забележим едно от тях.
Пристигаме в Старое Суркино в 6 без 10 сутринта, с цел да забележим годишния молитвен обряд „ учук “. В полето отвън селото се събират поданици и посетители, с цел да измолят от висшия господ Тура благоденствие, предлагайки му подмяна като подарък това жертвено животно. Зная, че молитвите ще свършат с каша от жертвения бик и по гърба ми минават студени тръпки. Когато купуваш бифтек в магазина, сякаш всичко е наред, само че когато гледаш бика в очите, ти става доста мъчително за него. Засега обаче бикът е в един двор и за благополучие не го виждам.
Сергей Потеряев
Първи идва чичо Петя, здрав мъж, към петдесетте, в работен костюм. Той е един от тези, които ще колят бика. Това не му е за първи път и той е доста спокоен. След него на полето идват още няколко мъже и дами и всички се преобличат в обичайни чувашки носии. Извеждат бика и го връзват на оградата, с цел да попасе за последно. Чичо Петя точи ножовете.
Сергей Потеряев
В това време дамите наливат в кана мая от цвекло, вземат жертвената питка – „ юсман “ – и поемат по хълма край реката, където ще се извърши учук-ът. Преди заколването дамите споделят молитва и пръскат бика с чиста вода.
Освен нас на полето има не повече от 10 души. „ Кажете, когато всичко свърши “, обръща се към мен умна стара жена с очила и се отдръпва. Зинаида Воронова е помощник в Университета по просвета в Чебоксари, столицата на Чувашия. Заедно с сътрудници тя е пристигнала да учи локалните традиции. Не ѝ се желае доста да следи процеса и споделя, че някак си не е привикнала с такива неща. Самата тя е от кръстените чуваши, също като всички в Чебоксари, само че споделя, че в никакъв случай не е правила разлика сред тях и некръстените. „ Всички знаехме за тези обреди от детството си, само че не им придавахме изключително значение “, споделя тя. Некръстени в този момент са останали единствено в няколко села в Татарстан и множеството от тях живеят тук, в Старое Суркино.
Сергей Потеряев
„ В фамилията ми няма кръстени “
Чувашите бягат през XVII от региона край Казан, с цел да се спасят и от покръстване, и от исляма. И се откриват тук. Чувашите и татарите са тюркски нации, само че татарите одобряват исляма още през X в., а болшинството чуваши – православието. Някои от най-твърдите обаче съумяват да се скрият в труднодостъпни селца и да запазят езичеството. Върховен господ за тях е положителният господ Тура (в превод от чувашки „ небе “, „ господ “), на който се опълчва Шуйтан („ демон “). Те имат вяра, че всичко живо в природата има дух, а всяко човешко занимание си има господ настойник. Подобна скица на вярвания е била прекомерно публикувана измежду разнообразни тюркски нации, единствено че те са наричали висшия господ с разнообразни имена: „ Тенгри “, „ Тейри “, „ Тор “.
Сергей Потеряев
Селото Старое Суркино е било наречено на името на първия изселник Серке. То е прикрито надеждно в долината и оградено от гъсти гори. До тук не е елементарно да се стигне и в този момент: до най-близкия град Алметевск има близо 20 км, и до Башкирия, обитаема в огромната си част от мюсюлмани, от тук е по-близо, в сравнение с до Чувашия. Днес в Старое Суркино непрекъснато живеят към хиляда и петстотин души: къщите са здрави, доста от тях са нови, има и детска градина, и учебно заведение, локалните приказват на чувашки и съветски. Когато не извършват своите обреди, те с нищо не се отличават от останалите: сърфират в интернет, гледат сериали, карат, работят в офиси.
Сергей Потеряев
Извън селото има три гробища: за кръстени, за мюсюлмани и за некръстени, което е най-голямото и най-старото. Вместо монументи на гробовете има стълбове – люпи: за мъжете от дъб, а за дамите – от липа, които след това се подменят с каменни (обрядът се прави един път годишно през ноември). А храмове в селото няма и в никакъв случай не е имало. Свещеници също няма и всичко се взема решение на съвета на старейшините. „ Ние се молим там, където сме “, разказва Галина Тимербаевна Бикбова, една от старейшините на селото, която идва при нас след молитвата. Тя раздава мая и юсман, „ с цел да одобри господ жертвата “. „ Нашият господ е дохристиянският и домюсюлманският господ Тура “. Докато мъжете обработват бика, дамите палят десетки огнища, с цел да сварят в казани жертвената каша учук пата. Тя се подготвя от три типа зърнени култури: елда, ориз и пшеница, по тази причина някои я назовават „ кашата на дружбата “. Когато се свари, прибавят месо от бика. Главата и копитата му окачват на остарелия дъб, а миналогодишната я смъкват и закопават на същото поле дружно с кожата и опашката.
Сергей Потеряев
Според жителите на селото молитвите посред полето ще оказват помощ те да бъдат съхранени от злите стихии на злите хора. „ Неотдавна мина вихър: Алметиевск, Зеленогорск – на всички места отнесе покриви. При нас този вятър мина за пет минути и край. И ние споделяме: благодарим ти, боже, че ни пазиш “, споделя Галина Тимербаевна. Самата тя 45 години е преподавала съветски език в учебното заведение, а в този момент е пенсионерка, гледа внуците си – има девет – и всички те са възпитавани в чувашката религия. „ В фамилията ми няма кръстени, пфу-пфу-пфу. Ако е трябвало да бъда кръстена, то господ щеше да ме роди в такова семейство. Защо да ходя срещу вярата си? “. От няколко години тя взе участие директно в ритуала, а преди този момент се е занимавала с организационни въпроси.
Сергей Потеряев
Истината е, че четири дни преди този момент в югоизточната част на Татарстан е вилнял вихър. Дори предходния ден през нощта в Алметиевск пада мощен дъжд с стихия и гръмотевица. Според прогнозата за времето в Суркино също е трябвало да вали целия ден и ние даже помолихме локални хора да ни услужат с гумени ботуши. Само че нищо не ни потрябва: след молитвите облаците се разсеяха, слънцето изгря, тревата на полето изсъхна.
„ На млади години бях комсомолски служащ и отричах тези ритуали, въпреки вярата да е била някъде надълбоко в душата “, споделя Галина Тимербаевна. Тя напомня, че даже през руските години в Старое Суркино са се правили всички тези ритуали: и сватби, и погребения, и панаири, и молебствия на полето. Местните управляващи не са ги попречили, тъй като самите те са се придържали към тези обичаи, споделя още тя. През последните години обрядът полски молебствия се прави като част от фестивала на чувашите от Закамието. С организацията му се занимава някогашната старейшина на Суркино Инна Алмукова дружно с деятели. Тя е малко смутена, че не е съумяла да се преоблече в национална носия, тъй като през вчерашния ден до късно е имало конгрес на чувашката юноша, сутринта се успали и се наложило на обряда да вървят в „ цивилно “ облекло.
Сергей Потеряев
Обикновено чувашките дами украсяват носиите си с монетки, които са знак на благоденствието. Огърлицата на Галина Тимербаевна е от руски копейки.
„ Това не е вяра, това е ред “
Мъжете, които са обработили бика, се преобличат в настоятелен костюми и се готвят да посрещат гостите – през днешния ден чакат делегация от администрацията на региона.
Сергей Потеряев
Към 10 сутринта на полето към този момент са се събрали няколкостотин души: фолклорни ансамбли ще пеят старинни песни, тук ще повдигнат и палатки, в които ще бъдат показани национални занаяти и всички ще бъдат гостени с каша.
Сергей Потеряев
Мъж със спортна фигура, облечен в национална рубашка с бродерии, се показва като Николай. Това апропо е единствено по паспорт. Той се споделя Мигус – за доста чуваши е признато да се дават две имена. Той е на 54 години, ваятел е от Чебоксари, само че също е пристигнал да се запознае с традициите на своя народ. Родителите го кръстили в детството му, само че по-късно той самичък приел изконната чувашка религия. „ В института изучавахме най-различни религии и тогава разбрах, че всичко това не е мое. Кръщенето е било официално, родителите ми, да речем по този начин, са създали неосъзната стъпка. Двамата ми огромни синове също в този момент са решили да учат нашите обичаи. Това, в което ние имаме вяра, не е вяра, а някакъв ред за устройството на света “. Той споделя, че даже кръстените чуваши надълбоко в душата си имат вяра единствено в Тура.
Сергей Потеряев
Между другото Галина Тимербаевна вижда, че некръстените чуваши остават все по-малко и по-малко. „ Сега измежду младите е съвременно да се кръщават, а след нас евентуално към този момент няма да останат некръстени. Само преди 10 години в селото имаше 5% кръстени, а в този момент те към този момент са 20.
Сергей Потеряев
За бика обаче постарому се събира цялото село: един дава 100 рубли, различен – 200. Днешният, да вземем за пример, е коствал 54 000 руб., а с изключение на него са купили булгур, споделя главата на Старое Суркино Николай Валериевич Леонтиев. „ Цял живот съм живял тук некръстен и жена ми също не е кръстена, и нейните родители също “, споделя той. „ А не щеш ли през 2006 година, когато се роди по-малката щерка, всички дружно взехме решение да се кръстим. Тогава бях на 35. Избрахме православието – то ни беше някак си по-близко. Винаги сме вярвали в господ, въпреки че тук църкви няма. Всеки си има собствен избор. Той мисли, че основното е жителите на селото да имат работа, положителни пътища и на всички места да има светлина. А за бика Николай Валериевич е дал лептата си.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ