Как корупцията сви гнездо у нас
Наследихме я от поробителите и освободителите
Кражбата от общото е функционалност на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкоз повече се краде
Каца с мед е метафората на страната. Силните на деня бъркат и си облизват пръстите. Колкото си по-сръчен, толкоз повече ближеш. Затова е съревнованието за високите кресла. Не добруването на отечеството, а бъркането и близането. Статистиката сочи, че най-богата у нас е кастата на политиците.
Корупцията свива гнездо в млада България незабавно след Освобождението през 1878 година Причината е, че нашата администрация е правоприемник на турската от игото и съветската от краткотрайната окупация. Двете са фамозни със своята подкупност.
Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкоз от митингите на Великите сили, колкото от някой грош, стоплил ръката на турски служител. По-късно братушките напряко си казвали по какъв начин желаят подкупа, в пари или като подарък.
В ония ранни години Григор Начович е заплетен в банкова спекулация. Тодор Икономов се облизва като специалист по пътищата. Джобът на Димитър Греков натежава от непозната фабрика за алкохол в Княжево. Константин Стоилов печели около акциите на Русчушко-Варненската железница.
Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са водачи на Народнолибералната партия. През 1888-1893 година Петков е кмет на столицата, а Стамболов е министър председател. Побратимите си стискат десниците и вършат положение от далавера с недвижими парцели. Съвременникът Добри Ганчев разказва схемата:
" Когато се събаряше остарялата София, образуваха се съгласно новия регулационен проект нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез имоти не можеха да се дадат на предходните притежатели, които имаха доста дребни дворчета. Градският съвет ги даваше на " свои хора ", които сякаш имали по-преди места. То ставаше по този начин: градският агентин Никола Филипов откри евреина, собственик на къщата, която предстои на срутване, и го съветда да я продаде еди-кому си, инак ще получи доста малко от общината. Обещава му при туй и положително място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на остарели къщи, получават нови имоти. "
Двамата ги застига насилствена гибел. Стамболов е съсечен през 1895 година, Петков е убит през 1907 година След гибелта им народът назовава техните съпруги Златните вдовици.
Всяка уважаваща себе си партия има в редиците си милионери, само че най-вече са в Народната. Легенди се носят за баснословните благосъстояния на народняците с водач Иван Евстратиев Гешов. Той е правоприемник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви, които са нарочени за щедрост.
През 1898 година Гешов безстрашно бърка в наследството и вади 3 000 000 лв.. Дава ги назаем на Българската национална банка за пет години с шест % рента. Скандалът се точи дълго, влиза в Народното събрание.
По това време входът на Народното събрание е заплатен. Всеки, който има потребност от представление, си купува билет. В камарата се върви като на цирк!
" Отидох на едно вечерно съвещание - споделя поетът Кирил Христов. - Бе отегчително: въпросът, който занимаваше националните избраници - милионите на Гешова - бе явен освен за всеки правист, само че и за всеки безразличен неюрист. Стана министърът на правораздаването. Още при започване на речта си той сподели безусловно:
" Мъчно може да се откри човек, който в случай че има опция да присвои 10-15 милиона, би се отказал да ги присвои. " Не стачкува никой, най-малко опозиционер. "
" Всички безмълвно се съгласиха, че са непроявени крадци ", разяснява поетът и прибавя: " Почуствах веднъж повече по какъв начин отвратително е за един интелигентен човек да живее в България. "
Тлъсти комисионни от оръжейна спекулация лапат министър председателят Рачо Петров и военният министър Михаил Савов. През 1903 година Рачо загребва от държавната хазна и брои на Савов няколко милиона за патрони. Двамата се скриват зад псевдоними.
Шарл е Рачо Петров, Жан е Михаил Савов, а патроните са " лешници ". Със шифровани депеши мошениците се свързват с австрийската компания " Вайс ". Тя създава консерви и преносими фурни. Цехът за патрони и гилзи е нов и слабопроизводителен. Няма какво да достави!
Рачо Петров два пъти е изправян пред Държавен съд за далавери.
Шарл и Жан скланят да одобряват бракувани боеприпаси. Нищо, че манлихерите ще плюят единствено на стотина метра, махат с ръка двамата армейци. През 1906 година вестник " Мир " се добира до част от секретните документи и ги вади нескрито. Става ясно, че Шарл и Жан са прибрали 150 000 лв. комисионна, с цел да няма формален търг с конкуренцията на " Вайс ".
Това е дебютът на Рачо Петров. Родом от Шумен, той прави блестяща кариера. Завършва Военната академия в Русия, стига чин военачалник, бил е народен представител, министър и министър-председател. Името му лъщи в най-големите гешефти на XX век.
Освен от оръжейни доставки Рачо краде от всяка каца, в която може да влезе десницата му. По време на Първата международна война той е част от канал, който изнася маково семе в Германия. С тази активност става първият наркотрафикант в коридорите на властта.
Присвоеното генералът умно влага в недвижими парцели. Освен на територията на родината Цар Рачо, както го назовават, има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция. Два пъти е изправян пред Държавен съд. На втория през 1920 година излиза на ярко, че е ощетил държавната хазна с няколко милиарда лв..
" Ако фанем некой да крадне, незабавно вън! " Това беше историческата закана на Тодор Живков. В тоталитарната страна корупцията не вирее. Мусолини да вземем за пример е разстрелвал всеки, който пипа. Дори химикалка да е мушнал с лявата ръка в десния джоб! Кражбата от общото е функционалност на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкоз повече се краде. В тази връзка смяната през 1989 година развърза ръцете на клептоманите в политиката. Ограбиха страната и напомпаха банковите си сметки.
Процесът беше илюстриран с шедьоври на националния поетически талант. Сашо Апашо и Господин 10 % се появиха в публичното пространство. Такава комисионна вземал от приватизационните покупко-продажби приснопаметният Александър Божков.
Кражбата от общото е функционалност на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкоз повече се краде
Каца с мед е метафората на страната. Силните на деня бъркат и си облизват пръстите. Колкото си по-сръчен, толкоз повече ближеш. Затова е съревнованието за високите кресла. Не добруването на отечеството, а бъркането и близането. Статистиката сочи, че най-богата у нас е кастата на политиците.
Корупцията свива гнездо в млада България незабавно след Освобождението през 1878 година Причината е, че нашата администрация е правоприемник на турската от игото и съветската от краткотрайната окупация. Двете са фамозни със своята подкупност.
Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкоз от митингите на Великите сили, колкото от някой грош, стоплил ръката на турски служител. По-късно братушките напряко си казвали по какъв начин желаят подкупа, в пари или като подарък.
В ония ранни години Григор Начович е заплетен в банкова спекулация. Тодор Икономов се облизва като специалист по пътищата. Джобът на Димитър Греков натежава от непозната фабрика за алкохол в Княжево. Константин Стоилов печели около акциите на Русчушко-Варненската железница.
Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са водачи на Народнолибералната партия. През 1888-1893 година Петков е кмет на столицата, а Стамболов е министър председател. Побратимите си стискат десниците и вършат положение от далавера с недвижими парцели. Съвременникът Добри Ганчев разказва схемата:
" Когато се събаряше остарялата София, образуваха се съгласно новия регулационен проект нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез имоти не можеха да се дадат на предходните притежатели, които имаха доста дребни дворчета. Градският съвет ги даваше на " свои хора ", които сякаш имали по-преди места. То ставаше по този начин: градският агентин Никола Филипов откри евреина, собственик на къщата, която предстои на срутване, и го съветда да я продаде еди-кому си, инак ще получи доста малко от общината. Обещава му при туй и положително място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на остарели къщи, получават нови имоти. "
Двамата ги застига насилствена гибел. Стамболов е съсечен през 1895 година, Петков е убит през 1907 година След гибелта им народът назовава техните съпруги Златните вдовици.
Всяка уважаваща себе си партия има в редиците си милионери, само че най-вече са в Народната. Легенди се носят за баснословните благосъстояния на народняците с водач Иван Евстратиев Гешов. Той е правоприемник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви, които са нарочени за щедрост.
През 1898 година Гешов безстрашно бърка в наследството и вади 3 000 000 лв.. Дава ги назаем на Българската национална банка за пет години с шест % рента. Скандалът се точи дълго, влиза в Народното събрание.
По това време входът на Народното събрание е заплатен. Всеки, който има потребност от представление, си купува билет. В камарата се върви като на цирк!
" Отидох на едно вечерно съвещание - споделя поетът Кирил Христов. - Бе отегчително: въпросът, който занимаваше националните избраници - милионите на Гешова - бе явен освен за всеки правист, само че и за всеки безразличен неюрист. Стана министърът на правораздаването. Още при започване на речта си той сподели безусловно:
" Мъчно може да се откри човек, който в случай че има опция да присвои 10-15 милиона, би се отказал да ги присвои. " Не стачкува никой, най-малко опозиционер. "
" Всички безмълвно се съгласиха, че са непроявени крадци ", разяснява поетът и прибавя: " Почуствах веднъж повече по какъв начин отвратително е за един интелигентен човек да живее в България. "
Тлъсти комисионни от оръжейна спекулация лапат министър председателят Рачо Петров и военният министър Михаил Савов. През 1903 година Рачо загребва от държавната хазна и брои на Савов няколко милиона за патрони. Двамата се скриват зад псевдоними.
Шарл е Рачо Петров, Жан е Михаил Савов, а патроните са " лешници ". Със шифровани депеши мошениците се свързват с австрийската компания " Вайс ". Тя създава консерви и преносими фурни. Цехът за патрони и гилзи е нов и слабопроизводителен. Няма какво да достави!
Рачо Петров два пъти е изправян пред Държавен съд за далавери.
Шарл и Жан скланят да одобряват бракувани боеприпаси. Нищо, че манлихерите ще плюят единствено на стотина метра, махат с ръка двамата армейци. През 1906 година вестник " Мир " се добира до част от секретните документи и ги вади нескрито. Става ясно, че Шарл и Жан са прибрали 150 000 лв. комисионна, с цел да няма формален търг с конкуренцията на " Вайс ".
Това е дебютът на Рачо Петров. Родом от Шумен, той прави блестяща кариера. Завършва Военната академия в Русия, стига чин военачалник, бил е народен представител, министър и министър-председател. Името му лъщи в най-големите гешефти на XX век.
Освен от оръжейни доставки Рачо краде от всяка каца, в която може да влезе десницата му. По време на Първата международна война той е част от канал, който изнася маково семе в Германия. С тази активност става първият наркотрафикант в коридорите на властта.
Присвоеното генералът умно влага в недвижими парцели. Освен на територията на родината Цар Рачо, както го назовават, има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция. Два пъти е изправян пред Държавен съд. На втория през 1920 година излиза на ярко, че е ощетил държавната хазна с няколко милиарда лв..
" Ако фанем некой да крадне, незабавно вън! " Това беше историческата закана на Тодор Живков. В тоталитарната страна корупцията не вирее. Мусолини да вземем за пример е разстрелвал всеки, който пипа. Дори химикалка да е мушнал с лявата ръка в десния джоб! Кражбата от общото е функционалност на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкоз повече се краде. В тази връзка смяната през 1989 година развърза ръцете на клептоманите в политиката. Ограбиха страната и напомпаха банковите си сметки.
Процесът беше илюстриран с шедьоври на националния поетически талант. Сашо Апашо и Господин 10 % се появиха в публичното пространство. Такава комисионна вземал от приватизационните покупко-продажби приснопаметният Александър Божков.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ