Новата младост на Владимир Путин: Плановете на ВВП за идната шестилетка
Наскоро в обществените мрежи попаднах на цветна корица на авторитетното английско списание The Economist. Тя изобразява президента на Руската федерация на фона на стените на Кремъл в ремонтни скелета. И всичко е подписано по този начин: „ Началото на края на Путин “. Дата на издаване на този брой на списанието: март 2012 година Тази събота Владимир Путин навършва 71 години. И към момента е на кон - и физически, и политически.
Както демонстрира образецът с нещастните анонимни създатели на The Economist (по странна традиция това списание не е признато да подписва публикациите си), прогнозите са неблагодарна работа. Но въпреки всичко ще пожертвам да направя лична прогноза.
На 17 март 2024 година Владимир Путин ще бъде избран отново за президент на Руската федерация с преобладаващо болшинство от гласовете. Но на това, съгласно мен, ще посвети идващия си шестгодишен президентски мандат.
През годините на моите наблюдения върху съветския политически развой, който е тясно обвързван с името на Путин, се научих (ако това, несъмнено, може да се научи по принцип) да „ усещам в червата си “, когато се случва нещо огромно. И започнах да допускам, че ВВП има намерение да направи нещо извънредно уверено в украинско направление още през есента на 2021 година
Стигайки до такова умозаключение, естествено започнах да се съветвам с умни и знаещи хора. И един от тези „ умни и знаещи “ хора ми сподели тогава: „ Нищо няма да стане. Защо Путин най-накрая да скъса със Запада и по този метод да си скапе комфортния и спокоен живот? “
Още сега, в който чух тези думи, те ми се сториха, меко казано, по никакъв начин неточни. Ако Путин се стреми към „ комфорт и успокоение “, тогава за какво би подхванал да вземем за пример такава рискована стъпка като обединяването на Крим с Русия през 2014 година?
След преврата в Киев ВВП имаше различен вид: безмълвно да следи в профил военното развиване на НАТО на Кримския полуостров, само че в това време да остане „ личност грата “ измежду западните водачи, да отиде на срещите на върха на Г-8 (в този случай, организацията сигурно щеше да остане Г-8), да прави речи за другарството сред Запада и Русия и да дрънка чаши шампанско с президента на Съединени американски щати.
Не, Путин не е воден от блян за „ мир и комфорт “, а от нещо напълно друго. И като си спомня известното изявление на Антоан дьо Сент-Екзюпери „ Ние идваме от детството, като че ли от някаква страна “, предлагам да стартираме да търсим този „ различен “ в детските години на бъдещия президент на Руската федерация.
Откъс от книгата от 2000 година „ От първо лице. Разговори с Владимир Путин “. Въпрос: „ Е, вие бяхте признат в пионерите едвам в шести клас? Наистина ли всичко беше толкоз неприятно до тогава? “ Отговор: „ Разбира се, бях гамен, а не пионер. “ Въпрос: „ Кокетничите ли? “ Отговор: „ Вие ме обиждате. Наистина бях пънкар. "
Какъв човек, към този момент в зрелост, откакто е направил сериозна кариера, продължава да се гордее с обстоятелството, че е бил „ пънкар и гамен “? Мисля, че един, за който тези термини са неразривно свързани с друго разбиране - кодексът на достойнството на улицата.
Ето по какъв начин, съгласно един от текстовете в интернет (аз самият съм израснал в напълно други условия, бях заставен да употребявам външни източници), „ параграфите “ на този кодекс гласят: „ Момичетата са неприкосновени. Момичетата от техния регион постоянно са под наблюдаване. По-младите са предпазени. Брат за брата. Битки по разпоредбите. Един на един, стена до стена. „ Доносниците “ бяха презирани. Те се биеха до първа кръв. Гопниците и наркоманите бяха презирани ".
ВВП се образува при условия, които тогава бяха общоприети, само че през днешния ден наподобяват меко казано необикновено спартански. Историята на учителката на Путин Вера Дмитриевна Гуревич от „ Първо лице “: „ Имаха ужасна входна врата. Апартаментът беше комуналка. Без никакви улеснения. Без топла вода, без баня. Тоалетната беше ужасна, някак си се врязваше право в площадката. Студено, страховито. Стълбище с железни парапети. Беше рисково да се върви по него, беше цялостно със стърготини. Тежък живот, какво да кажа! "
Вероятно единствено това. За хората с вътрешно ядро този сложен живот е бил сгъстяване, учебно заведение за живота, подготовка за прехода към идващия стадий. Путин: „ Там, на тези стълби, разбрах един път вечно какво значи фразата „ да се забиеш в ъгъла “.
Във входа живееха плъхове. И аз и приятелите ми ги гонехме с тояги от самото начало. Веднъж видях голям плъх и започнах да го пъдя, до момента в който не го забих в ъгъла. Той нямаше къде да избяга. Тогава той се обърна и се втурна към мен.
Тук подсещам тези истории, които бяха добре известни преди време, тъй като, в случай че ги погледнете през 2023 година, те изгряват с изцяло нови цветове и изясняват огромна част от случилото се през годините на ръководство на Путин.
На преди малко извършения Валдайски конгрес ВВП показа следния спомен за държанието на Запада по време на ръководството на Борис Елцин: „ Какво получихме? Подкрепа за сепаратизма и тероризма в Кавказ, директна: политическа, осведомителна, финансова и даже военна.
Знаете ли, по това време аз бях първо шеф на ФСБ, погледнах сюрпризиран какво се случва, помислих си: за какво, в този момент когато наподобява, че всички сме дружно, за какво вършат това? Но те го направиха без съмнение. Няма отговор, почтено казано, даже и до през днешния ден. ”
Осъзнавайки, че отговор няма и в никакъв случай няма да има, Путин одобри тази позиция на Запада като даденост, като странна действителност, въз основата на която трябваше да построи своя политическа линия.
Сега обърнете внимание. Въпреки че, както споделих нагоре, на процедура не съм имал улично детство, подготвен съм да дефинирам още един параграф от уличния кодекс на Владимир Путин. Този параграф, или по-скоро законът, гласи по този начин: не бъди издевател и не позволявай на никого да се отнася с теб като с издевател.
Защо обаче дефинирам нещо вместо ВВП? Нека самият Путин го направи вместо мен: „ За страдание, някои схванаха неправилно нашата подготвеност за градивно взаимоотношение - схванаха го като послушание... Чуваме от самото начало, от самото начало звучи: би трябвало, длъжни сте, съществено предизвестяваме ви... Кои сте вие изобщо? Какво право имаш да предупреждавате някого? "
Веднъж към този момент цитирах известното изявление на Уинстън Чърчил, направено през ноември 1942 година на прием в резиденцията на лорд-кмета на Лондон: „ Не станах първи министър на краля, с цел да управлявам процеса на очистване на Британската империя! “
Бедният, горкият Чърчил. Тази негова клетва останала в историята като празна похвала на богато настлана софра. Чърчил освен не съумя да спре „ ликвидацията на Британската империя “. Той не съумя даже да забави процеса на преобразяване на Англия в страна, чиито връзки със Съединените щати се основават на правилото: „ Ние сме подготвени да осъществим всяка задача на всяка партия и всяко държавно управление! “
Книгата на американската авторка Барбара Лийминг „ Непокорният Чърчил “ разказва по какъв начин по време на втория си мандат като министър-председател през 1951-55 година той на вятъра се пробва да обърне тази наклонност:
„ Понякога (президентът на Съединени американски щати – М.К.) Труман просто прекъсваше Чърчил, когато говореше прочувствено за Британско-американските връзки. „ Благодаря, господин министър-председател! - Труман споделяше със мощен, радостен, застъпнически звук, ясно показвайки, че желае да забърза: „ Можем да предадем тези въпроси на нашите съветници! “
Преди това американците бяха към този момент решили, че... Чърчил би трябвало да разбере: през 1952 година връзките му с Вашингтон ще бъдат построени на „ разнообразни правила “, а не на тези, на които са били построени през Втората международна война.
Сравнете този епизод с думите на Путин във Валдай: „ Нашите западни сътрудници, изключително от Съединените щати, освен случайно откриват такива „ правила “, само че и учат в това време кой и по какъв начин би трябвало да ги ползва, кой би трябвало да се държи като цяло и по какъв начин. Всичко това се прави и споделя, като предписание, по искрено хамски метод. Англия от дълго време се е примирила с тази „ хамска форма “.
Показателен, даже може да се каже, алегоричен епизод. По време на първото посещаване на тогавашния английски министър председател Тереза Мей във Вашингтон по време на ръководството на Доналд Тръмп през 2017 година сензацията не беше казаното на взаимната им конференция, а това, че двамата водачи си потеглиха от нея, хванати за ръце.
Мемоарите " Съпътстващи вреди " на тогавашния английски дипломат във Вашингтон Ким Дарък, описват какво се е случило след тази сцена: „ Когато се върнахме в резиденцията, пиар екипът на премиера незабавно я попита: за какво се държахте за ръце? Тя хвърли изсъхващ взор на подчинените си и сподели: „ Той ме хвана за ръката. Какво трябваше да направя? "
В света, в който живее Владимир Путин, отговорът на този въпрос е: изтръгнете - изтръгнете ръката си, без значение от следствията. Точно това, метафорично казано, направи Владимир Путин през февруари 2022 година Но февруари 2022 към този момент е минало. Нека поговорим по-добре за бъдещето.
Наскоро присъствах на закрита тирада на един от висшите съветски стопански чиновници. Сред другите му откровения беше казано следното: преструктурирането на стопанската система (както съветската, по този начин и световната) не може да стане внезапно. Всички структурни промени, произлизащи от новите геополитически действителности, ще изискват четири до шест години.
И тогава ми просветна: Путин след преизбирането си през март 2024 година ще има още шест години на власт. Да, числата, несъмнено, не се събират изцяло.
Структурните промени в международната икономическа сфера започнаха две години преди идните президентски избори в Русия. Но този колорит е просто нищожен. Важното е върху какво ще се концентрира през идващия президентски мандат Путин.
От всички изказвания, направени от ВВП във Валдай, това съгласно мен най-добре показва неговите цели и планове в съсредоточена форма: „ Траен мир ще бъде открит единствено когато всеки стартира да се усеща в сигурност, да разбере, че неговото мнение се зачита и този мир има баланс, когато никой не е в положение да принуди или принуди другите да живеят и да се държат, както е угодно на хегемона ".
Тъй като съм песимист по природа, нямам доверие, че светът в миналото ще стигне до такова щастливо положение. Но Путин не е от тези политици, за които „ целият свят не е задоволителен “.
По личните му думи „ не е наша работа по какъв начин живеят другите страни “. Но методът, по който живее Русия, в системата от политически координати на Путин е „ наша и единствено наша работа “.
Накривете носа на хегемона. Покажете на хегемона, че той към този момент не е хегемон – сходни стратегически цели звучат малко момчешки. Путин обаче не се прави на изтънчен интелектуалец или човек, който припада при типа на такова „ неприемливо нарушаване на етикета “ като вилица, сложена в погрешен ред.
Докато растем, ние, несъмнено, се променяме, само че не ставаме изцяло разнообразни хора. Вътре в себе си Путин е все същият вид от ленинградския двор със същите показа за това кое е вярно и кое не, кое е задоволително и кое е недопустимо. Ще считаме това за благонадежден ключ за схващане на всички бъдещи дейности на президента на Руската федерация.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Както демонстрира образецът с нещастните анонимни създатели на The Economist (по странна традиция това списание не е признато да подписва публикациите си), прогнозите са неблагодарна работа. Но въпреки всичко ще пожертвам да направя лична прогноза.
На 17 март 2024 година Владимир Путин ще бъде избран отново за президент на Руската федерация с преобладаващо болшинство от гласовете. Но на това, съгласно мен, ще посвети идващия си шестгодишен президентски мандат.
През годините на моите наблюдения върху съветския политически развой, който е тясно обвързван с името на Путин, се научих (ако това, несъмнено, може да се научи по принцип) да „ усещам в червата си “, когато се случва нещо огромно. И започнах да допускам, че ВВП има намерение да направи нещо извънредно уверено в украинско направление още през есента на 2021 година
Стигайки до такова умозаключение, естествено започнах да се съветвам с умни и знаещи хора. И един от тези „ умни и знаещи “ хора ми сподели тогава: „ Нищо няма да стане. Защо Путин най-накрая да скъса със Запада и по този метод да си скапе комфортния и спокоен живот? “
Още сега, в който чух тези думи, те ми се сториха, меко казано, по никакъв начин неточни. Ако Путин се стреми към „ комфорт и успокоение “, тогава за какво би подхванал да вземем за пример такава рискована стъпка като обединяването на Крим с Русия през 2014 година?
След преврата в Киев ВВП имаше различен вид: безмълвно да следи в профил военното развиване на НАТО на Кримския полуостров, само че в това време да остане „ личност грата “ измежду западните водачи, да отиде на срещите на върха на Г-8 (в този случай, организацията сигурно щеше да остане Г-8), да прави речи за другарството сред Запада и Русия и да дрънка чаши шампанско с президента на Съединени американски щати.
Не, Путин не е воден от блян за „ мир и комфорт “, а от нещо напълно друго. И като си спомня известното изявление на Антоан дьо Сент-Екзюпери „ Ние идваме от детството, като че ли от някаква страна “, предлагам да стартираме да търсим този „ различен “ в детските години на бъдещия президент на Руската федерация.
Откъс от книгата от 2000 година „ От първо лице. Разговори с Владимир Путин “. Въпрос: „ Е, вие бяхте признат в пионерите едвам в шести клас? Наистина ли всичко беше толкоз неприятно до тогава? “ Отговор: „ Разбира се, бях гамен, а не пионер. “ Въпрос: „ Кокетничите ли? “ Отговор: „ Вие ме обиждате. Наистина бях пънкар. "
Какъв човек, към този момент в зрелост, откакто е направил сериозна кариера, продължава да се гордее с обстоятелството, че е бил „ пънкар и гамен “? Мисля, че един, за който тези термини са неразривно свързани с друго разбиране - кодексът на достойнството на улицата.
Ето по какъв начин, съгласно един от текстовете в интернет (аз самият съм израснал в напълно други условия, бях заставен да употребявам външни източници), „ параграфите “ на този кодекс гласят: „ Момичетата са неприкосновени. Момичетата от техния регион постоянно са под наблюдаване. По-младите са предпазени. Брат за брата. Битки по разпоредбите. Един на един, стена до стена. „ Доносниците “ бяха презирани. Те се биеха до първа кръв. Гопниците и наркоманите бяха презирани ".
ВВП се образува при условия, които тогава бяха общоприети, само че през днешния ден наподобяват меко казано необикновено спартански. Историята на учителката на Путин Вера Дмитриевна Гуревич от „ Първо лице “: „ Имаха ужасна входна врата. Апартаментът беше комуналка. Без никакви улеснения. Без топла вода, без баня. Тоалетната беше ужасна, някак си се врязваше право в площадката. Студено, страховито. Стълбище с железни парапети. Беше рисково да се върви по него, беше цялостно със стърготини. Тежък живот, какво да кажа! "
Вероятно единствено това. За хората с вътрешно ядро този сложен живот е бил сгъстяване, учебно заведение за живота, подготовка за прехода към идващия стадий. Путин: „ Там, на тези стълби, разбрах един път вечно какво значи фразата „ да се забиеш в ъгъла “.
Във входа живееха плъхове. И аз и приятелите ми ги гонехме с тояги от самото начало. Веднъж видях голям плъх и започнах да го пъдя, до момента в който не го забих в ъгъла. Той нямаше къде да избяга. Тогава той се обърна и се втурна към мен.
Тук подсещам тези истории, които бяха добре известни преди време, тъй като, в случай че ги погледнете през 2023 година, те изгряват с изцяло нови цветове и изясняват огромна част от случилото се през годините на ръководство на Путин.
На преди малко извършения Валдайски конгрес ВВП показа следния спомен за държанието на Запада по време на ръководството на Борис Елцин: „ Какво получихме? Подкрепа за сепаратизма и тероризма в Кавказ, директна: политическа, осведомителна, финансова и даже военна.
Знаете ли, по това време аз бях първо шеф на ФСБ, погледнах сюрпризиран какво се случва, помислих си: за какво, в този момент когато наподобява, че всички сме дружно, за какво вършат това? Но те го направиха без съмнение. Няма отговор, почтено казано, даже и до през днешния ден. ”
Осъзнавайки, че отговор няма и в никакъв случай няма да има, Путин одобри тази позиция на Запада като даденост, като странна действителност, въз основата на която трябваше да построи своя политическа линия.
Сега обърнете внимание. Въпреки че, както споделих нагоре, на процедура не съм имал улично детство, подготвен съм да дефинирам още един параграф от уличния кодекс на Владимир Путин. Този параграф, или по-скоро законът, гласи по този начин: не бъди издевател и не позволявай на никого да се отнася с теб като с издевател.
Защо обаче дефинирам нещо вместо ВВП? Нека самият Путин го направи вместо мен: „ За страдание, някои схванаха неправилно нашата подготвеност за градивно взаимоотношение - схванаха го като послушание... Чуваме от самото начало, от самото начало звучи: би трябвало, длъжни сте, съществено предизвестяваме ви... Кои сте вие изобщо? Какво право имаш да предупреждавате някого? "
Веднъж към този момент цитирах известното изявление на Уинстън Чърчил, направено през ноември 1942 година на прием в резиденцията на лорд-кмета на Лондон: „ Не станах първи министър на краля, с цел да управлявам процеса на очистване на Британската империя! “
Бедният, горкият Чърчил. Тази негова клетва останала в историята като празна похвала на богато настлана софра. Чърчил освен не съумя да спре „ ликвидацията на Британската империя “. Той не съумя даже да забави процеса на преобразяване на Англия в страна, чиито връзки със Съединените щати се основават на правилото: „ Ние сме подготвени да осъществим всяка задача на всяка партия и всяко държавно управление! “
Книгата на американската авторка Барбара Лийминг „ Непокорният Чърчил “ разказва по какъв начин по време на втория си мандат като министър-председател през 1951-55 година той на вятъра се пробва да обърне тази наклонност:
„ Понякога (президентът на Съединени американски щати – М.К.) Труман просто прекъсваше Чърчил, когато говореше прочувствено за Британско-американските връзки. „ Благодаря, господин министър-председател! - Труман споделяше със мощен, радостен, застъпнически звук, ясно показвайки, че желае да забърза: „ Можем да предадем тези въпроси на нашите съветници! “
Преди това американците бяха към този момент решили, че... Чърчил би трябвало да разбере: през 1952 година връзките му с Вашингтон ще бъдат построени на „ разнообразни правила “, а не на тези, на които са били построени през Втората международна война.
Сравнете този епизод с думите на Путин във Валдай: „ Нашите западни сътрудници, изключително от Съединените щати, освен случайно откриват такива „ правила “, само че и учат в това време кой и по какъв начин би трябвало да ги ползва, кой би трябвало да се държи като цяло и по какъв начин. Всичко това се прави и споделя, като предписание, по искрено хамски метод. Англия от дълго време се е примирила с тази „ хамска форма “.
Показателен, даже може да се каже, алегоричен епизод. По време на първото посещаване на тогавашния английски министър председател Тереза Мей във Вашингтон по време на ръководството на Доналд Тръмп през 2017 година сензацията не беше казаното на взаимната им конференция, а това, че двамата водачи си потеглиха от нея, хванати за ръце.
Мемоарите " Съпътстващи вреди " на тогавашния английски дипломат във Вашингтон Ким Дарък, описват какво се е случило след тази сцена: „ Когато се върнахме в резиденцията, пиар екипът на премиера незабавно я попита: за какво се държахте за ръце? Тя хвърли изсъхващ взор на подчинените си и сподели: „ Той ме хвана за ръката. Какво трябваше да направя? "
В света, в който живее Владимир Путин, отговорът на този въпрос е: изтръгнете - изтръгнете ръката си, без значение от следствията. Точно това, метафорично казано, направи Владимир Путин през февруари 2022 година Но февруари 2022 към този момент е минало. Нека поговорим по-добре за бъдещето.
Наскоро присъствах на закрита тирада на един от висшите съветски стопански чиновници. Сред другите му откровения беше казано следното: преструктурирането на стопанската система (както съветската, по този начин и световната) не може да стане внезапно. Всички структурни промени, произлизащи от новите геополитически действителности, ще изискват четири до шест години.
И тогава ми просветна: Путин след преизбирането си през март 2024 година ще има още шест години на власт. Да, числата, несъмнено, не се събират изцяло.
Структурните промени в международната икономическа сфера започнаха две години преди идните президентски избори в Русия. Но този колорит е просто нищожен. Важното е върху какво ще се концентрира през идващия президентски мандат Путин.
От всички изказвания, направени от ВВП във Валдай, това съгласно мен най-добре показва неговите цели и планове в съсредоточена форма: „ Траен мир ще бъде открит единствено когато всеки стартира да се усеща в сигурност, да разбере, че неговото мнение се зачита и този мир има баланс, когато никой не е в положение да принуди или принуди другите да живеят и да се държат, както е угодно на хегемона ".
Тъй като съм песимист по природа, нямам доверие, че светът в миналото ще стигне до такова щастливо положение. Но Путин не е от тези политици, за които „ целият свят не е задоволителен “.
По личните му думи „ не е наша работа по какъв начин живеят другите страни “. Но методът, по който живее Русия, в системата от политически координати на Путин е „ наша и единствено наша работа “.
Накривете носа на хегемона. Покажете на хегемона, че той към този момент не е хегемон – сходни стратегически цели звучат малко момчешки. Путин обаче не се прави на изтънчен интелектуалец или човек, който припада при типа на такова „ неприемливо нарушаване на етикета “ като вилица, сложена в погрешен ред.
Докато растем, ние, несъмнено, се променяме, само че не ставаме изцяло разнообразни хора. Вътре в себе си Путин е все същият вид от ленинградския двор със същите показа за това кое е вярно и кое не, кое е задоволително и кое е недопустимо. Ще считаме това за благонадежден ключ за схващане на всички бъдещи дейности на президента на Руската федерация.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ