Наскоро публикуваните данни от теста PISA доведоха до буря от

Наскоро оповестените данни от теста PISA доведоха до стихия от реакции в цялата страна и предизвикаха Министерството на образованието и науката (МОН) да предложи ограничения, ориентирани към подготовката на българските възпитаници за интернационалния тест. Редно е обаче да се обърне по-специално внимание на оповестените резултати и да се създадат съответни заключения, с цел да може да станем очевидци на развиване в областта на учебното обучение, а не да продължаваме да попадаме в клопката на " световната непросветеност ".

Голямата разлика сред най-ниските и най-високите резултати на учениците, която установяваме във всички стадии на PISA, слага въпроса за способността на българското учебно заведение да обезпечи еднакъв достъп до качествено обучение ”, написа в собствен разбор Институтът за проучвания в образованието.

Екипът ни се опита да потърси къде се коренят аргументите за ниските резултати на деветокласниците в столичното 19. СУ “Елин Пелин ”. Според Клара Арабаджиева, шеф на учебното заведение, главната причина, от която зависи качеството на образователния развой, а оттова и резултатите от него, е дисциплината в часовете и мотивирането на учениците да учат. Тя твърди, че когато са изпълнени всички предпоставки за естествен образователен развой, триумфите са налице.

Отбелязвам и нуждата от качествени учители и виновни родители. Процесът е съвместен ”, декларира Клара Арабаджиева.

Според Стефка Георгиева, зам.-директор на 19. СУ “Елин Пелин ” и преподавател по български език и литература, определящото за резултатите е разминаването сред спецификата на теста PISA, чиито задания изискват решение на проблеми, в които би трябвало да се приложат основни умения, и спецификата на нашата просветителна система, която е ориентирана към научаване, от време на време и наизуст, на теории и концепции, без търсене на практическото им приложение. По думите на Георгиева образователните стратегии не са съобразени с това, че актуалният свят има други условия и учениците би трябвало да образуват умения за мислене.

Според просветителните специалисти резултатите от теста PISA най-общо са функционалност на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става преподавател, по какъв начин е квалифициран и по какъв начин е подкрепен) и образователното наличие в образователните стратегии.

“Това са главните аргументи, само че те са взаимно обвързани и пораждат и други. Съдържанието в образователните стратегии дефинира в огромна степен и метода на преподаване, което зависи от самия преподавател, само че доста постоянно той не може да прояви творчество и самостоятелен жанр, тъй като стремежът да се съобщи цялото голямо образователно наличие в дребното на брой часове е спънка за отделянето на повече време за извършения, за самостоятелна и групова работа, за полемика, за разбори, за класифициране и резюме ”, безапелационна е Георгиева.

По думите ѝ би трябвало да си зададем няколко основни въпроса: Какво е отношението на обществото към признанието на учителската специалност? Дали висшето обучение приготвя качествени учители? Колко от приключилите и почнали работа като учители остават в учебно заведение? Каква поддръжка получават шефовете и учителите от другите институции и организации? Семейството играе ли основна роля във образуването на главните полезности, темперамент и правила в развиването на едно дете, както би трябвало да бъде, или трансферира и тази роля на учителите?

Това са въпроси, които страната и обществото ни би трябвало да реши, с цел да може в действителност учителската специалност да стане мечтана от младежите и те знаещи, можещи и стимулирани, да работят по този начин, че да се върне престижът и престижът на учителя. Тогава, мисля, ще се реализиран и мечтаните промени в просветителната ни система и напредъкът на идващото потомство освен за заемане на по-високо място в проучванията на PISA, а в името на бъдещето на децата ни ”, съобщи Георгиева.

Според Клара Арабаджиева наложително би трябвало да се ревизира функционалната просветеност и психологичното положение както на новопостъпилите учители, по този начин и на всички останали педагози през 5 години. По думите ѝ обаче това би трябвало да се случва посредством действителни психопрегледи и психотестове.

“Ако си добър преподавател, знаеш по какъв начин да адаптираш и представиш съответното образователно наличие. От голямо значение е възпитанието и интелектуалното равнище на учители, възпитаници и родители ”, безапелационна е Арабаджиева.

Арабаджиева твърди, че резултатите от теста PISA несъмнено вредят на обществото и стопанската система ни.

Осезаемо към този момент се усеща апетит за избрани специалности. Ясно се виждат дeфицитите в теоретичната подготовка и практическата употреба на знанията на учениците. Основна цел на образованието е децата да се научат да мислят ”, безапелационна е Арабаджиева.

“Убедена съм, че тези резултати се отразяват на всеки възпитаник за бъдещата му акомодация и реализация, а това въздейства и на обществото като цяло. България се нуждае от мислещи, можещи и обществено ангажирани жители, които да трансформират средата към себе си и стопанската система на страната ни, което всички ние желаем и години наред чакаме да се случи ”, счита Стефка Георгиева.
Мерките на МОН
Георгиева изреди няколко значими стъпки, които съгласно нея би трябвало да предприеме МОН оттук насетне, с цел да може след време да станем очевидци на смяна в просветителната система.
Истински промени в образователните стратегии, като философия и идея, а освен като отпадане на един или включване на различен материал, за знанията да са ориентирани към умения за приложението им в живота;Промени в учебниците – те да са един, най-вече два по всеки образователен предмет, написани грамотно, не на научен, а на понятен за учениците език, тъй като учебникът е за ученика, а за можещия преподавател учебник не е необходим;Справедливи и справедливи тласъци за професионалното развиване и кариерното израстване на учителите, както и обективни и справедливи стандарти за оценка на качеството на труда, които да стимулират, а не да отхвърлят младежите от учителската професия;Структурирането на просветителната система да бъде ориентирано към повече независимост и творчество в работата на учителя, а не в основаването на нови органи за ревизиране и контрол;Политики и съответни действия за издигане престижа на учителя и смяна на отношението на обществото към изгодата от неговия труд за бъдещето на страната.
Според Клара Арабаджиева ограниченията, които би трябвало да предприеме МОН, би следвало да са ориентирани към контролиране на държанието в час, съответното отчитане и оценяване на качеството на образователния развой и на учебниците, и вярна професионална устременост.
Синдикатите
“Аз съм надълбоко уверена, че не би трябвало да съдим толкоз строго, който и да било от просветителната система, тъй като PISA има напълно други цели и задания. Нашата просветителна система не е пригодена за решаването на подобен вид задания. И дали всички западни страни покриват условията на PISA? Нашите деца са способни и изобретателни, те зареждат всички университети в света. Друг е въпросът, че социокултурните фактори основават един огромен проблем, тъй като обществените неравенства се трансформират в просветителни неравенства ”, съобщи Янка Такева, ръководител на Синдиката на българските учители.

Такева счита, че не би трябвало толкоз да се натяква на негативните качества на учениците, тъй като българските деца имат редица медали от международни надпревари и олимпиади.

В България обаче липсва финансиране на даровитите деца, надлежно те печелят стипендии в университети в чужбина, отиват там и се развиват, като им е обезпечено всичко, което му е належащо ”, добави Такева.

“Учебните стратегии не са толкоз неприятни, само че те би трябвало да бъдат осъвременени. По редица предмети се внедрява дигитализацията, изкуственият разсъдък, употребяват се STEM центрове. По-големият проблем е списването на учебниците, които не са съобразени с възрастовите особености на учениците. В учебниците има ужасно доста непотребни, даже неверни неща ”, сподели още тя.
Упреците на властта
" Целта на образованието ни е сбъркана, в случай че не обърнем цялата система към това да научим учениците по какъв начин да употребяват знанията си, нищо друго няма да има значение ", съобщи министър председателят акад. Николай Денков на форума " Образование за утрешния ден ".

Всички усещаме дисонанс от това, че от една страна отчитаме триумфи по разнообразни планове, а от друга сме разочаровани, че триумфите по съответни действия не дават резултатите, които желаеме у учениците. Това е тъй като към момента не сме решили един главен проблем – непрестанно смесваме средствата, с които можем да реализираме дадени просветителни задания, с задачата на образованието, която сега е неверна ", уточни той.

По думите му всички действия – “Дигиталната раница ” на МОН, плануваните STEM кабинети във всяко учебно заведение, нарастването на учителските заплати, извънкласните действия, нововъведенията в учебните заведения, другите стратегии и планове и така нататък – са чудесни, само че са единствено средства и са незадоволителни.

" Да, напредваме във всички тези неща, само че имаме сбъркана цел. Учениците ни не могат да ползват наученото. Докато не обърнем цялата система – образователни стратегии, проекти – в посока да научим учениците по какъв начин да употребяват знанията си, нищо друго няма да има значение ", разяснява акад. Денков.
Неприложимите познания
Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в XXI век ", съобщи неотдавна в изявление за bTV основателят на програмата PISA Андреас Шлайхер.

Той е уверен, че учениците в България повтарят информация, само че не знаят какво да вършат с нея. Шлайхер – немски математик, статистик и откривател в региона на образованието – очерта 3 казуса пред българското обучение.

" Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите да са по-ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно се държат към учебното заведение като клиент ”, съобщи Шлайхер.

“Аз адресирам детето си на учебно заведение, само че аз не съм част от системата – в доста просветителни системи, които са на по-високо равнище, родителите са доста по-активни в подкрепянето на децата си у дома, само че също по този начин поддържат връзка с учителя и работят с него, с цел да допринесат за по-добрите крайни резултати, изключително родителите в неравностойно състояние ”, добави той.

Според него третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да привличанай-талантливите учители към класните стаи, което съставлява и най-голямото предизвикателство.

Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си – това няма да е проблем ”, акцентира Андреас Шлайхер.

“Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси ”, заключи той.
Учениците приказват
Допитахме се и до учениците, с цел да забележим какво ги затруднява в образователния развой и каква смяна в просветителната системата чакат за в бъдеще.

“Учебният развой е организиран по подобен метод, че на нас, учениците, ни е безинтересно и по-скоро отегчително в часовете. Трудно ни е да осмислим и разберем преподавания материал. Понякога даже да желаяме помощ от родител или непосредствен, той самият се затруднява в това да ни помогне със съответния урок ”, съобщи Весела Стоименова, ученичка в 9. клас в 19. СУ “Елин Пелин ”, гр. София.

Тя твърди, че предметите, които най-вече затрудняват нея и съучениците ѝ, са математиката и химията, като съгласно нея материята по тези образователни предмети е трудноразбираема, цялостна с доста избрания, термини и задания, и не всяко дете е способно да я усвои.

Повечето възпитаници си споделяме: “това не ми би трябвало да го знам, в никакъв случай няма да ми потрябва в живота “. В учебниците има прекалено много информация и фактология, която е непотребна. По този метод ние губим интерес и губим това предпочитание за учене. Не е ли по-добре да учим съществени неща, в сравнение с да навлизаме в елементи от ден на ден и повече, което ни обърква? ”, пита Весела.

“От позиция на грамотността, би трябвало да кажа, че тя е наложителна. Ние сме българи и би трябвало да знаем езика си и да умеем да пишем и четем грамотно. Изключвайки естествените науки и математиката, грамотността е едно от най-важните неща за учениците и тяхното бъдещо развиване ”, счита тя.

Според нея огромна част от българските възпитаници към този момент не смятат за нужно да учат и не се интересуват каква оценка ще получат по обособените предмети. По думите й огромна част от младежите вместо да слушат и внимават в час, употребяват телефоните си за странични занимания, заради безинтересен за тях урок.

Ръководейки се от учебниците и това какво и по какъв начин е написано в тях, учителите не съумяват да предадат урока по трогателен и наличен за нас метод. Но измежду моите преподаватели има и такива, които умеят да задържат вниманието на слушащите и да създадат часа забавен, а урока – лесноразбираем ”, сподели още Весела.

Деветокласничката твърди, че има и родители, които не подтикват децата си да учат и да се образоват. Според нея в случай че един родител не се интересува от образованието и знанията на детето си, то няма по какъв начин да чакаме детето да учи и най-малкото, да поставя старания.

“Ако се замислим, огромна част от учениците се пробват да изкарат добра оценка не с цел да научат нещо и да имат познания, а с цел да може да се извърши условието от техните родители и учители за високи оценки. И всички знаем най-простия метод – преписването. Преписването е точно за изкарване на високи оценки, само че не и асимилиране на познания ”, добави Весела Стоименова.

“Смятам, че преди образованието не е било на толкоз високо равнище откъм потреблението на технологии и електронни устройства, само че сигурно учениците са имали повече предпочитание и тласък за това да се образоват ”, заключи тя.

Допитахме се и до дванадесетокласници, които към този момент са на финалната права на завършването на междинното си обучение, и имат много насъбрани усещания за българската просветителна система.

Нещото, което най-вече ни затруднява в образователния развой, е може би това да запазим централизация. Макар и да сме оставили Коронавирус и онлайн образованието зад нас, към момента навикът да не можем да запазим централизация не е липсващ. Въпреки всички опити на учителите да задържат вниманието ни по време на онлайн образованието, домашната конюнктура не позволяваше цялостна централизация. Забелязвам, че това се е запазило във всички аспекти и след пандемията ”, сподели Мария Стоянова, ученичка в 12. клас в 19. СУ “Елин Пелин ”, гр. София.

По думите й ниските резултати на учениците на теста PISA идват както от техните учители, по този начин и от родителите, които са насърчили децата, че са задоволително готови, когато в действителност не са.

“Явно някои хора считат, че този тест просто е за инспекция на знанията на детето, което не е вярно. Според мен пробата PISA не се приема задоволително съществено от страна на учениците и оттова стартира целият проблем ”, добави Мария.

Според нея в учебниците е цялостно с ненужна информация. Тя споделя, че когато се пробва да учи от учебник, постоянно би трябвало да си акцентира единствено значимите неща, тъй като до момента в който прочете всичко останало, се отегчава и обърква още повече.

“Информация, разпределена на проекти, е много по-добър вид, тъй като всичко е структурирано тъкмо и ясно, и без непотребни думи, които просто са там, с цел да заемат място ”, счита тя.

По думите й технологиите както оказват помощ, по този начин и пречат на образователния развой. Тя съобщи, че от позиция на работа с преносими компютри и телефони, може да се направи по-интересно и по-приятно всяко занятие за учениците, само че може и още повече да ги разконцентрира.

Ученето и подготовката както в учебно заведение, по този начин и за теста PISA, изисква старания от страна на учениците, учителите и родителите. Дори единствено от едната страна да не се дават нужните старания, резултатите могат да бъдат сериозни, както в тази ситуация. Учениците би трябвало да поемат своя ангажимент към подготовката си, учителите и родителите би трябвало да се уверят в готовността на детето да се яви на подобен изпит и да e несъмнено в знанията, които има.  Явно има индиферентност в някоя от страните ”, сподели Мария Стоянова.

“Няма по какъв начин да отрека, че в действителност има учители, които не си правят работата добре, било то, тъй като нямат опит с деца, или каквото и да е друго. Но множеството учители са в учебно заведение за да научим нещо от тях. Да извлечем колкото можем, до момента в който можем ”, безапелационна е Мария.

Според нея обаче има родители, които постоянно търсят виновността в учителя, а не в личното си дете.

“Тези родители не считат, че има вид, в който тяхното дете е показало неблагоприличие в някакъв случай, нали въпреки всичко са го възпитавали те. Детето се прибира, изкарва обстановката по този начин, както би била в негова полза, и най-после отговорен е учителят. Трябва да се правят оценка хората, чиято работа е да ни образоват и чиято цел е да излезем от учебно заведение като хора, които имат обща просвета и могат да мислят независимо ”, добави тя.
Дефицитите стават от ден на ден
Според Стефка Георгиева обаче истината е, че през днешния ден учениците не четат.

" Това е истина, която всички знаем, само че за жалост е реалност. Или, в случай че нещо прочетат, учениците не могат да го схванат, не могат да го разясняват. И тук не става дума, че не четат наложителните литературни творби и не могат да вършат литературни разбори. Каквито и да са текстовете, те мъчно извличат и правят оценка значителната информация, мъчно се аргументират, не могат да дефинират междутекстовите връзки ", безапелационна е Георгиева.

Тя твърди, че множеството възпитаници се оправят с разбори и характерности, въпреки и много повърхностни, само че не могат или мъчно съпоставят, обобщават и вършат заключения. По думите й още по-сложна задача за тях е основаването на текст, логичен спретнат и стилово изискан. 

" За езиковата просветеност да не приказваме, т.е. неначетеност. За нея с изключение на „ нечетенето “ въздейства и актуалният метод на връзка сред учениците. Често даже и да познават съответното езиково предписание, те не го употребяват при писането, или не могат да го приложат. А компетентностите, които би трябвало да имат учениците по български език и литература, са определящи и за другите образователни предмети ", сподели още Стефка Георгиева.

Оказва се обаче, че учениците освен че не четат, а и не схващат в дълбочина математическите понятия и процеси. Богомила Николова - преподавател по математика в 19. СУ " Елин Пелин " - вижда измежду децата липса на централизация и логическо мислене.

" В подобен век живеем, всичко ни е обещано наготово и е единствено на една ръка разстояние. Учениците са спокойни, че с някоя стратегия биха решили дилемите си. Много от тях дори не желаят да положат изпитание да пишат в час. Не са построили способ на учене и на неизменност. Винаги избират по-трудния метод за решение на дадена задача. Нямат гъвкавостта да мислят ексцентрично и да боравят свободно с математическите формули, което идва отново от това, че не учат редовно, а единствено за писмени изпитвания и оценки. Там се губи и нишката ", счита Николова.

Според нея за решаването на множеството задания би трябвало да се прегледат единствено дадените отговори в тест и от тях може умерено да се даде верния отговор на съответната задача, без да е нужно изчисление с акуратност. По думите й логическото мислене е значимо, а множеството задания би трябвало да са насочени към всекидневието ни.

Много от нас непрекъснато се сблъскват с подобен вид сметки. При взимане на заем, заплащане на сметки, работа с таблици. В учебниците има прекомерно доста материя, която не е насочена към живота ни. Много чест въпрос на децата е: " Това защо ми е в живота? " Невъзможността да отговориш на този въпрос и да им покажеш образно губи тяхното внимание ", безапелационна е Богомила Николова.

Според нея е нужно да се обърне внимание на подготовката на учителите. Да се провиснал повече пари за спомагателни квалификации, за по-високо възнаграждение и респективно да се ускори и контролът върху учителите, тъй като най-силният запас е човешкият фактор.

" Важно е и да се облекчат образователните стратегии, с цел да може учителите да имат свободата да преподават ", сподели още Николова.

" PISA е инструмент за образуване на националните политики. Най-добрият метод да използваме данните от 2022 година, с цел да подобрим качеството на българското учебно обучение, е на първо място да си дадем ясна сметка какъв брой дълбоки са проблемите, с които би трябвало да се оправим. Необходимо е тяхното задълбочено изследване с отчитане на националния подтекст и с ясното схващане, че измененията би трябвало да са дълбоки и сложни, а резултатите няма да настъпят бързо ”, заключват в разбора си от Института за проучвания в образованието.

Резултатите от необразоваността и незнанието към този момент са забележими, осезаеми и застрашителни за българското ежедневие. Упадъкът в индикаторите " умения за мислене ", " четивна ", " природонаучна " и " математическа " просветеност е налице. Всичко обаче е в ръцете на институциите, от които се чака да не оставят образованието да " колабира ", а да прокарат съответни промени, с помощта на които да станем очевидци на една същинска промяна на българския учебен модел.