Азбучник на българския хаос: АРОМАТ НА РАЗВАЛЕНА ДЕМОКРАЦИЯ
Наскоро още веднъж прочетох „ Задочни репортажи за България ” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в учебните заведения. Същата ще бъде надалеч по-полезна за учениците със своя въздействащ живописен език, с цялостното си и по едно и също време детайлно разголване на белезите и раните, оставени от една отминала ера.
Една отминала ера ли? Тъжното е, че книгата е все по този начин настояща днес, когато живеем не при социализма, а в епохата на демократична народна власт.
Авторът откроява няколко съществени характерности, които безпощадно разобличават епохата на предходния строй. Първата от тях е търсенето на врага. Врагът и омразата са главната поанта, към която се построяват взаимоотношенията в първите десетилетия след 1944 година. Врагът е на всички места, от учебната пейка до професорската катедра, а омразата е плънката, която сплотява „ здравите ” сили в битката против класовия зложелател. Врагът и омразата са тухлата и хоросанът в построяването на това общество, в което са израсли нашите родители, техните родители, в които мина и нашето детство.
Следващият главен белег на социалистическата ера е властта на посредствените. Те биват усърдно избирани, по този начин както интелигентните и умните биват умишлено потискани. Тази политика на опростачване и принизяване на ръководството има за цел да бъдат създавани послушни, правилни, изпълнителни фрагменти, приспособленци, ръководени и следени от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Тези кариеристи пазят постовете си със зъби и нокти, подготвени са да преминат през трупове, с цел да запазят привилегиите си.
Времето до десети ноември 1989 година е време на извънредно неравенство и произвол от страна на органите на милицията и правосъдната система, най-много в лицето на прокуратурата. Всеки един жител когато и да е може да бъде наклеветен, анатемосан, наказан, изпратен в лагер, затвор, да му бъде отнета собствеността, да бъде изхвърлен от университет и от работното си място.
Следващ акцент в книгата на Георги Марков са медиите при социализма. Техните страници, техните излъчвания ежедневно се пълнят с пълнят с кухи, смешни и отблъскващи лозунги, прославящи партийните достижения, верния курс на партията, партийните величия. И противоположното, при даден сигнал те се нахвърлят върху врага. За най-малките прегрешения хиляди почтени хора биват обществено опозорявани, разобличавани като врагове на народа, посредством медиите на социалистическата класова страна се прави кавга с инакомислещите, с честните и достойните.
Дали казаното нагоре не се отнася в огромна степен и до нашето време? Нека погледнем, чуем и прочетем думите на нашите ръководещи, дано се замислим върху техните действия, прекомерно постоянно некомпетентни, пропити от незнание, безвластие и явна корупция. Не са ли огромна част от хората във властта същите тези посредствени и алчни кариеристи, правилни на партията майка, в тази ситуация ГЕРБ? Не са ли те аватари на себеподобните си от тогавашното Българска комунистическа партия, а не дребна част са били и нейни членове? Не се ли търси и днес врага, с цел да се поддържа настървението на електората, неговата подготвеност да избере същите примитивни, озлобени и мафиотизирани хора на власт? Не е ли прокуратурата бухалка за разпра с неуместните хора от политиката, бизнеса, с интелигенцията? А медиите, жълто-кафявите медии на Д.П. и Сие не са ли аналог на тогавашните вестници „ Работническо дело ”, „ Кооперативно село ” и „ Отечествен фронт ”??
Прочетете книгата на Георги Марков „ Задочни репортажи за България ”. И ще се убедите, че социализмът не си е отишъл. Той е тук, само че под друго име. Властта на идеологията е сменена с властта на парите. Казваме, че живеем в демократично общество. Но за жалост по този начин нареченият преход за миналите 30 години създаде една развалена народна власт. Вонята й е на всички места в близост.
……………………
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Една отминала ера ли? Тъжното е, че книгата е все по този начин настояща днес, когато живеем не при социализма, а в епохата на демократична народна власт.
Авторът откроява няколко съществени характерности, които безпощадно разобличават епохата на предходния строй. Първата от тях е търсенето на врага. Врагът и омразата са главната поанта, към която се построяват взаимоотношенията в първите десетилетия след 1944 година. Врагът е на всички места, от учебната пейка до професорската катедра, а омразата е плънката, която сплотява „ здравите ” сили в битката против класовия зложелател. Врагът и омразата са тухлата и хоросанът в построяването на това общество, в което са израсли нашите родители, техните родители, в които мина и нашето детство.
Следващият главен белег на социалистическата ера е властта на посредствените. Те биват усърдно избирани, по този начин както интелигентните и умните биват умишлено потискани. Тази политика на опростачване и принизяване на ръководството има за цел да бъдат създавани послушни, правилни, изпълнителни фрагменти, приспособленци, ръководени и следени от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Тези кариеристи пазят постовете си със зъби и нокти, подготвени са да преминат през трупове, с цел да запазят привилегиите си.
Времето до десети ноември 1989 година е време на извънредно неравенство и произвол от страна на органите на милицията и правосъдната система, най-много в лицето на прокуратурата. Всеки един жител когато и да е може да бъде наклеветен, анатемосан, наказан, изпратен в лагер, затвор, да му бъде отнета собствеността, да бъде изхвърлен от университет и от работното си място.
Следващ акцент в книгата на Георги Марков са медиите при социализма. Техните страници, техните излъчвания ежедневно се пълнят с пълнят с кухи, смешни и отблъскващи лозунги, прославящи партийните достижения, верния курс на партията, партийните величия. И противоположното, при даден сигнал те се нахвърлят върху врага. За най-малките прегрешения хиляди почтени хора биват обществено опозорявани, разобличавани като врагове на народа, посредством медиите на социалистическата класова страна се прави кавга с инакомислещите, с честните и достойните.
Дали казаното нагоре не се отнася в огромна степен и до нашето време? Нека погледнем, чуем и прочетем думите на нашите ръководещи, дано се замислим върху техните действия, прекомерно постоянно некомпетентни, пропити от незнание, безвластие и явна корупция. Не са ли огромна част от хората във властта същите тези посредствени и алчни кариеристи, правилни на партията майка, в тази ситуация ГЕРБ? Не са ли те аватари на себеподобните си от тогавашното Българска комунистическа партия, а не дребна част са били и нейни членове? Не се ли търси и днес врага, с цел да се поддържа настървението на електората, неговата подготвеност да избере същите примитивни, озлобени и мафиотизирани хора на власт? Не е ли прокуратурата бухалка за разпра с неуместните хора от политиката, бизнеса, с интелигенцията? А медиите, жълто-кафявите медии на Д.П. и Сие не са ли аналог на тогавашните вестници „ Работническо дело ”, „ Кооперативно село ” и „ Отечествен фронт ”??
Прочетете книгата на Георги Марков „ Задочни репортажи за България ”. И ще се убедите, че социализмът не си е отишъл. Той е тук, само че под друго име. Властта на идеологията е сменена с властта на парите. Казваме, че живеем в демократично общество. Но за жалост по този начин нареченият преход за миналите 30 години създаде една развалена народна власт. Вонята й е на всички места в близост.
……………………
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ