Атака на петата колона: САЩ готвят нова партида цветни революции
Наскоро основаният във Вашингтон Международен център за ненасилствени спорове издаде друго управление за осъществяване на цветни революции, наречено „ Насърчаване на четвъртата демократична вълна: Ръководство за противопоставяне на властническата опасност. “ [i] Този център продължава традицията на интервенция във вътрешните работи на непознати страни по метода на Джийн Шарп, Брус Акерман и други теоретици на протестните политически дейности и придвижвания.
Трябва да се означи, че изпълнителен шеф на този център в този момент е Иван Марович, един от водачите на югославския Отпор, който играе основна роля в свалянето на Слободан Милошевич.
Друга значима детайлност е, че отчетът е направен взаимно с Центъра за тактика и сигурност Скофорт към Атлантическия съвет. А Атлантическият съвет, който е приет за нежелателен и в действителност е неразрешен в Русия, е главният изчерпателен център на НАТО в Съединени американски щати, който създава военно-политически рекомендации за членовете на алианса.
Аш Джейн беше съавтор на Атлантическия съвет, а Харди Мериман беше съавтор на Центъра. И третият съавтор е Патрик Куърк от Международния републикански институт, друга нежелана организация в Русия.
Въпреки това, както е посочено при започване на документа, в правенето на наръчника са взели участие членове на специфична работна група, която включва представители на Фондация „ Отворено общество “ на Джордж Сорос, Националния фонд за народна власт, Фрийдъм хаус, Фондация " Алианса на демокрациите " и редица други центрове и организации, които през годините са се занимавали с подбудителство към въстания, инициирали са държавни преврати и са подкрепяли антиправителствени акции по света, когато това е било в полза на Съединените щати.
Между другото, в предговора те оправдават такава интервенция с обстоятелството, че сякаш сигурността на Съединените щати и техните демократични сътрудници (т.е. сателити) зависи от положението на демокрацията по света.
И защото има страни, разнообразни от Съединените щати, които се назовават властнически или даже диктаторски, тогава е належащо да се промени режимът на власт там, т.е. да се извърши държавен прелом с ръцете на жителите на същите тези страни.
Буквално в третото изречение се споделя, че „ диктаторските режими в Китай, Русия, Иран и Венецуела и доста други страни стават все по-репресивни “.
Авторите, както нормално, мълчат за своите съдружници, да вземем за пример автокрациите от Близкия изток (да вземем Бахрейн, където след началото на Арабската пролет всички митинги бяха брутално потушени и доста от участниците в тях бяха наказани на смърт).
Съединените щати виждат личната си демократична система като опасност, тъй като имат вяра, че нейната неприкритост разрешава на „ властническите държавни управления “ да подкопават нейните институции, да въздействат върху вземането на решения и да манипулират информацията.
Нещо повече, доста „ демокрации “ претърпяват рецесия на легитимността. Второто сигурно е правилно, защото репресивните властнически способи от дълго време се употребяват в груповия Запад и хората не вземат участие в политическите процеси и в действителност са изключени от ръководството (например в Европейската комисия, която образува главния дневен ред на Европейски Съюз страни, комисарите не се избират посредством процедура на национален вот).
Целта на това управление е да сътвори по този начин наречената Четвърта демократична вълна, с цел да, в случай че не унищожи, то най-малко да ограничи по този начин наречените „ автократични режими “, т.е. страни, избрани от Съединените щати като „ опасност “.
Този метод се основава на разнообразни по този начин наречени придвижвания за „ гражданска опозиция “. Авторите считат, че в историята има избрани цикли на повишаване на трендовете към народна власт и тяхното връщане обратно.
Последната трета вълна е от 1974 до 2006 година Сега, съгласно тях, е пристигнало времето за началото на Четвъртата вълна, която американските управляващи би трябвало да поддържат по всевъзможен метод.
Произведението съдържа рекомендации към държавното управление на Съединени американски щати и неговите сътрудници, които са разграничени на три тематични раздела.
Първият блок най-общо разказва нуждата от разширение на напъните за поддръжка на по този начин наречените „ придвижвания за опозиция “, т.е. „ петите колони “ в други страни. Целта му е да издигне демокрацията до основен народен интерес.
Правителството на Съединени американски щати би трябвало да трансформира поддръжката за демокрацията в централен фактор при своите външнополитически решения. Президентът би трябвало да подреди на организациите за национална сигурност и на съветника по националната сигурност да претеглят последствията за демокрацията при вземането на всички съществени външнополитически решения.
Освен това президентът би трябвало да издаде тактика за национална сигурност или инструкция за поддръжка на демокрацията в чужбина. Подобна инструкция би изпратила мощен сигнал до съдружниците на Съединени американски щати и властническите режими, че Съединените щати са решени да поддържат демокрацията в чужбина.
Европейският съюз и други демократични държавни управления би трябвало да подхващат сходни дейности, с цел да подсигуряват, че насърчаването на демокрацията и оспорването на авторитаризма са отразени като съществени национални ползи.
Продължава да се приказва за вложение в нови благоприятни условия и съгласуваност за поддръжка на петите колони. Тук има отпратка към държавни организации, Конгреса на Съединени американски щати, Държавния департамент и USAID, които създават подобаващи механизми за поддръжка на „ своите “ и наказване на „ своите “.
Той също по този начин приканва други държавни управления да основат специфични фондове и поддръжка за Неправителствени организации. Освен това се отбелязва смисъла на подготовката на нови просветителни запаси и наръчници за бъдещите бунтари, както и поддръжката на равнище законодателни начинания и практики.
Говори се за включване на дипломатически служби за подкрепяне на съответните придвижвания и поддръжка на самостоятелни медии на интернационално и локално равнище.
Разбира се, в реалност не приказваме за самостоятелни медии, а за медии, които са подвластни от западните разкази и финанси, които оказват помощ за разпространяването на поръчкова агитация.
Вторият блок е обвързван с създаването на нова нормативна рамка, наречена „ Право на помощ ” (R2A). Това припомня на прословутата теория „ Отговорност за отбрана “ (R2P), която по едно време западните страни даже разшириха до Организация на обединените нации.
Под негово прикритие Съединените щати правят интервенции в Хаити и Югославия, бомбардират Либия и доставят оръжие и съоръжение на бойци в Сирия.
Този блок твърди, че правото на суверенитет не е безусловно, тъй че в случай че „ автократите отхвърлят на своя народ правото на самоопределяне и не престават да нарушават човешките права... това дава опция за ескалиращи форми на интервенция за отбрана и възобновяване на правата на популацията. "
Но когато режимът в Киев отхвърли на популацията си такова право и потисна волята на народа, а Русия се намеси, с цел да отбрани правата му, Западът по някаква причина го назова „ неоправдана експанзия “ или „ анексия “. Подобни образци има и в други страни. Най-пресният образец е поддръжката на Съединени американски щати за Израел при потушаването на палестинската опозиция.
Оказва се, че още веднъж сме очевидци на следващ двоен стандарт. Както виждаме от дългогодишния опит, има единствено един явен аршин какво може да се има поради под „ народна власт и права на индивида “ от позицията на Съединени американски щати: в случай че държавното управление на страната е лоялно към Вашингтон и поддържа политиката на Съединени американски щати, то може да прави каквото тя желае във връзка с своето население и даже да получи американска помощ за репресии.
Ако държавното управление следва собствен личен политически курс и даже се осмели да подлага на критика Съединените щати, тогава най-незначителните събития в тази страна, даже и да са банални закононарушения, ще бъдат обсъждани от Вашингтон като нарушаване на човешките права и нарушаване на основите на демокрацията.
Този двустранен метод се удостоверява в раздела за въпроси и отговори. На въпроса по какъв начин да се балансира поддръжката за гражданската опозиция в други страни с националните ползи на Съединени американски щати във външната политика, се споделя, че няма явен отговор и подтекстът е от огромно значение.
Отбелязва се, че комерсиалните връзки и съдействието в региона на сигурността не изключват безусловно даването на ефикасна поддръжка на гражданското общество, директно или непряко.
Тук можем да си напомним по какъв начин Съединени американски щати си затваряха очите за свалянето на ръководещи, които бяха техни дългогодишни стратегически сътрудници, да вземем за пример Хосни Мубарак в Египет по време на Арабската пролет.
Третият блок приказва за подсилване на „ демократичната взаимност “ за оказване на напън върху „ репресивните режими “. Това е разумно продължение на предходните два блока на интернационално равнище, в това число Г-7 и възможното основаване на съюза Д-10 (кой ще бъде включен в него, не се уточнява).
Говорим за съгласуване на наказания и основаване на разнообразни трибунали за заплашване на други страни. Но приказваме и за военно въздействие. На първо място се приказва за интернационалните контакти на военните и тяхното образование и процедура в западните страни.
Тоест, прави се явен намек за присъединяване на лични вербувани сътрудници в разнообразни страни. Наистина редица чиновници по сигурността, подготвени в Съединените щати, по-късно приготвиха или участваха в държавни преврати. Например по време на опита за събаряне на Рафаел Кореа в Еквадор през 2010 година
Освен това се приказва за създаването на публични военни тактики в западните страни за практикуване на въздействие на самодейна и непрекъсната основа на интернационално равнище. Въпреки че тук истинската идея за народна власт е очевидно осакатена.
Тази наклонност може да бъде доста рискова и в действителност да отвори вратата за военни интервенции на страните от НАТО против страни, които не могат да се защитят от тяхната експанзия.
Между другото, управлението предизвиква освен всички типове наказания и напън, само че и хакерски атаки против държавната инфраструктура на целевите страни.
В същото време на Запад непрестанно крещят, когато открият някакви подозрителни ботове или пък за сякаш интервенция в изборните процеси, в случай че виждат сериозни изявления на някого в обществените мрежи.
Наскоро основаният Кибер конгрес на НАТО продължава тази линия на определяне на цифровата тирания на Запада [ii].
Междувременно през октомври друга организация, Eurasia Group Foundation, показа много забавен отчет, който приказва за възгледите за външната политика на Съединени американски щати [iii].
В него се показва, че „ американската изключителност е религия, поддържана от хора от целия политически набор, само че поддържана по-силно от републиканците, в сравнение с от всяка друга политическа принадлежност.
Приблизително 90% от републиканците считат, че Съединените щати са изключителни поради това, което са създали за света, (24%) или това, което съставляват (66%). Само 10% считат, че страната им не е изключителна.
За разлика от това, три четвърти от демократите и самостоятелните считат, че Съединените щати са изключителни поради това, което са създали (24% и 23%) или съставляват (и двете по 54%), а съвсем една четвърт считат, че страната е посредствена (22% и 23%, съответно). “
Това изяснява наглостта, с която Съединени американски щати се намесват в работите на други страни и, говорейки за народна власт, провеждат кървави преврати и други интервенции, а също по този начин кроят проекти за бъдещето (проекта за „ деколонизация на Русия “, който стартираха още през 2022 г.) [iv].
Въпреки че Съединените щати не са постигнали явни триумфи в тази област, е малко евентуално те да се откажат от опитите за разчленяване на Русия под какъвто и да е претекст в бъдеще.
Има опция, напълно или отчасти, рекомендациите, препоръчани в управлението, да бъдат признати от държавното управление на Съединени американски щати. Това значи, че би трябвало да сме подготвени за нови провокации и опити за външно въздействие върху вътрешнополитическата обстановка в Русия, изключително в навечерието и по време на изборите през 2024 година
Връзки:
[i] www.nonviolent-conflict.org
[ii] www.euractiv.com
[iii] egfound.org
[iv] www.csce.gov
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Трябва да се означи, че изпълнителен шеф на този център в този момент е Иван Марович, един от водачите на югославския Отпор, който играе основна роля в свалянето на Слободан Милошевич.
Друга значима детайлност е, че отчетът е направен взаимно с Центъра за тактика и сигурност Скофорт към Атлантическия съвет. А Атлантическият съвет, който е приет за нежелателен и в действителност е неразрешен в Русия, е главният изчерпателен център на НАТО в Съединени американски щати, който създава военно-политически рекомендации за членовете на алианса.
Аш Джейн беше съавтор на Атлантическия съвет, а Харди Мериман беше съавтор на Центъра. И третият съавтор е Патрик Куърк от Международния републикански институт, друга нежелана организация в Русия.
Въпреки това, както е посочено при започване на документа, в правенето на наръчника са взели участие членове на специфична работна група, която включва представители на Фондация „ Отворено общество “ на Джордж Сорос, Националния фонд за народна власт, Фрийдъм хаус, Фондация " Алианса на демокрациите " и редица други центрове и организации, които през годините са се занимавали с подбудителство към въстания, инициирали са държавни преврати и са подкрепяли антиправителствени акции по света, когато това е било в полза на Съединените щати.
Между другото, в предговора те оправдават такава интервенция с обстоятелството, че сякаш сигурността на Съединените щати и техните демократични сътрудници (т.е. сателити) зависи от положението на демокрацията по света.
И защото има страни, разнообразни от Съединените щати, които се назовават властнически или даже диктаторски, тогава е належащо да се промени режимът на власт там, т.е. да се извърши държавен прелом с ръцете на жителите на същите тези страни.
Буквално в третото изречение се споделя, че „ диктаторските режими в Китай, Русия, Иран и Венецуела и доста други страни стават все по-репресивни “.
Авторите, както нормално, мълчат за своите съдружници, да вземем за пример автокрациите от Близкия изток (да вземем Бахрейн, където след началото на Арабската пролет всички митинги бяха брутално потушени и доста от участниците в тях бяха наказани на смърт).
Съединените щати виждат личната си демократична система като опасност, тъй като имат вяра, че нейната неприкритост разрешава на „ властническите държавни управления “ да подкопават нейните институции, да въздействат върху вземането на решения и да манипулират информацията.
Нещо повече, доста „ демокрации “ претърпяват рецесия на легитимността. Второто сигурно е правилно, защото репресивните властнически способи от дълго време се употребяват в груповия Запад и хората не вземат участие в политическите процеси и в действителност са изключени от ръководството (например в Европейската комисия, която образува главния дневен ред на Европейски Съюз страни, комисарите не се избират посредством процедура на национален вот).
Целта на това управление е да сътвори по този начин наречената Четвърта демократична вълна, с цел да, в случай че не унищожи, то най-малко да ограничи по този начин наречените „ автократични режими “, т.е. страни, избрани от Съединените щати като „ опасност “.
Този метод се основава на разнообразни по този начин наречени придвижвания за „ гражданска опозиция “. Авторите считат, че в историята има избрани цикли на повишаване на трендовете към народна власт и тяхното връщане обратно.
Последната трета вълна е от 1974 до 2006 година Сега, съгласно тях, е пристигнало времето за началото на Четвъртата вълна, която американските управляващи би трябвало да поддържат по всевъзможен метод.
Произведението съдържа рекомендации към държавното управление на Съединени американски щати и неговите сътрудници, които са разграничени на три тематични раздела.
Първият блок най-общо разказва нуждата от разширение на напъните за поддръжка на по този начин наречените „ придвижвания за опозиция “, т.е. „ петите колони “ в други страни. Целта му е да издигне демокрацията до основен народен интерес.
Правителството на Съединени американски щати би трябвало да трансформира поддръжката за демокрацията в централен фактор при своите външнополитически решения. Президентът би трябвало да подреди на организациите за национална сигурност и на съветника по националната сигурност да претеглят последствията за демокрацията при вземането на всички съществени външнополитически решения.
Освен това президентът би трябвало да издаде тактика за национална сигурност или инструкция за поддръжка на демокрацията в чужбина. Подобна инструкция би изпратила мощен сигнал до съдружниците на Съединени американски щати и властническите режими, че Съединените щати са решени да поддържат демокрацията в чужбина.
Европейският съюз и други демократични държавни управления би трябвало да подхващат сходни дейности, с цел да подсигуряват, че насърчаването на демокрацията и оспорването на авторитаризма са отразени като съществени национални ползи.
Продължава да се приказва за вложение в нови благоприятни условия и съгласуваност за поддръжка на петите колони. Тук има отпратка към държавни организации, Конгреса на Съединени американски щати, Държавния департамент и USAID, които създават подобаващи механизми за поддръжка на „ своите “ и наказване на „ своите “.
Той също по този начин приканва други държавни управления да основат специфични фондове и поддръжка за Неправителствени организации. Освен това се отбелязва смисъла на подготовката на нови просветителни запаси и наръчници за бъдещите бунтари, както и поддръжката на равнище законодателни начинания и практики.
Говори се за включване на дипломатически служби за подкрепяне на съответните придвижвания и поддръжка на самостоятелни медии на интернационално и локално равнище.
Разбира се, в реалност не приказваме за самостоятелни медии, а за медии, които са подвластни от западните разкази и финанси, които оказват помощ за разпространяването на поръчкова агитация.
Вторият блок е обвързван с създаването на нова нормативна рамка, наречена „ Право на помощ ” (R2A). Това припомня на прословутата теория „ Отговорност за отбрана “ (R2P), която по едно време западните страни даже разшириха до Организация на обединените нации.
Под негово прикритие Съединените щати правят интервенции в Хаити и Югославия, бомбардират Либия и доставят оръжие и съоръжение на бойци в Сирия.
Този блок твърди, че правото на суверенитет не е безусловно, тъй че в случай че „ автократите отхвърлят на своя народ правото на самоопределяне и не престават да нарушават човешките права... това дава опция за ескалиращи форми на интервенция за отбрана и възобновяване на правата на популацията. "
Но когато режимът в Киев отхвърли на популацията си такова право и потисна волята на народа, а Русия се намеси, с цел да отбрани правата му, Западът по някаква причина го назова „ неоправдана експанзия “ или „ анексия “. Подобни образци има и в други страни. Най-пресният образец е поддръжката на Съединени американски щати за Израел при потушаването на палестинската опозиция.
Оказва се, че още веднъж сме очевидци на следващ двоен стандарт. Както виждаме от дългогодишния опит, има единствено един явен аршин какво може да се има поради под „ народна власт и права на индивида “ от позицията на Съединени американски щати: в случай че държавното управление на страната е лоялно към Вашингтон и поддържа политиката на Съединени американски щати, то може да прави каквото тя желае във връзка с своето население и даже да получи американска помощ за репресии.
Ако държавното управление следва собствен личен политически курс и даже се осмели да подлага на критика Съединените щати, тогава най-незначителните събития в тази страна, даже и да са банални закононарушения, ще бъдат обсъждани от Вашингтон като нарушаване на човешките права и нарушаване на основите на демокрацията.
Този двустранен метод се удостоверява в раздела за въпроси и отговори. На въпроса по какъв начин да се балансира поддръжката за гражданската опозиция в други страни с националните ползи на Съединени американски щати във външната политика, се споделя, че няма явен отговор и подтекстът е от огромно значение.
Отбелязва се, че комерсиалните връзки и съдействието в региона на сигурността не изключват безусловно даването на ефикасна поддръжка на гражданското общество, директно или непряко.
Тук можем да си напомним по какъв начин Съединени американски щати си затваряха очите за свалянето на ръководещи, които бяха техни дългогодишни стратегически сътрудници, да вземем за пример Хосни Мубарак в Египет по време на Арабската пролет.
Третият блок приказва за подсилване на „ демократичната взаимност “ за оказване на напън върху „ репресивните режими “. Това е разумно продължение на предходните два блока на интернационално равнище, в това число Г-7 и възможното основаване на съюза Д-10 (кой ще бъде включен в него, не се уточнява).
Говорим за съгласуване на наказания и основаване на разнообразни трибунали за заплашване на други страни. Но приказваме и за военно въздействие. На първо място се приказва за интернационалните контакти на военните и тяхното образование и процедура в западните страни.
Тоест, прави се явен намек за присъединяване на лични вербувани сътрудници в разнообразни страни. Наистина редица чиновници по сигурността, подготвени в Съединените щати, по-късно приготвиха или участваха в държавни преврати. Например по време на опита за събаряне на Рафаел Кореа в Еквадор през 2010 година
Освен това се приказва за създаването на публични военни тактики в западните страни за практикуване на въздействие на самодейна и непрекъсната основа на интернационално равнище. Въпреки че тук истинската идея за народна власт е очевидно осакатена.
Тази наклонност може да бъде доста рискова и в действителност да отвори вратата за военни интервенции на страните от НАТО против страни, които не могат да се защитят от тяхната експанзия.
Между другото, управлението предизвиква освен всички типове наказания и напън, само че и хакерски атаки против държавната инфраструктура на целевите страни.
В същото време на Запад непрестанно крещят, когато открият някакви подозрителни ботове или пък за сякаш интервенция в изборните процеси, в случай че виждат сериозни изявления на някого в обществените мрежи.
Наскоро основаният Кибер конгрес на НАТО продължава тази линия на определяне на цифровата тирания на Запада [ii].
Междувременно през октомври друга организация, Eurasia Group Foundation, показа много забавен отчет, който приказва за възгледите за външната политика на Съединени американски щати [iii].
В него се показва, че „ американската изключителност е религия, поддържана от хора от целия политически набор, само че поддържана по-силно от републиканците, в сравнение с от всяка друга политическа принадлежност.
Приблизително 90% от републиканците считат, че Съединените щати са изключителни поради това, което са създали за света, (24%) или това, което съставляват (66%). Само 10% считат, че страната им не е изключителна.
За разлика от това, три четвърти от демократите и самостоятелните считат, че Съединените щати са изключителни поради това, което са създали (24% и 23%) или съставляват (и двете по 54%), а съвсем една четвърт считат, че страната е посредствена (22% и 23%, съответно). “
Това изяснява наглостта, с която Съединени американски щати се намесват в работите на други страни и, говорейки за народна власт, провеждат кървави преврати и други интервенции, а също по този начин кроят проекти за бъдещето (проекта за „ деколонизация на Русия “, който стартираха още през 2022 г.) [iv].
Въпреки че Съединените щати не са постигнали явни триумфи в тази област, е малко евентуално те да се откажат от опитите за разчленяване на Русия под какъвто и да е претекст в бъдеще.
Има опция, напълно или отчасти, рекомендациите, препоръчани в управлението, да бъдат признати от държавното управление на Съединени американски щати. Това значи, че би трябвало да сме подготвени за нови провокации и опити за външно въздействие върху вътрешнополитическата обстановка в Русия, изключително в навечерието и по време на изборите през 2024 година
Връзки:
[i] www.nonviolent-conflict.org
[ii] www.euractiv.com
[iii] egfound.org
[iv] www.csce.gov
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ