Кои са любимите филми на Мартин Скорсезе
Наскоро американската компания The Criterion Collection, която има изключително отношение към съхраняването и популяризирането на кино класики от този и предишния век, направи изключително забавно изявление с Мартин Скорсезе.
Гениалният режисьор подбра най-любимите си филми от големия списък на Criterion, споделяйки по нещо за всеки от тях. Очаквано, подборката е пъклен забавна.
Кадър от Пайза.
Пайза (1946)
Режисьор: Роберто Роселини
„ Документалния ми филм за италианското кино My Voyage to Italy стартира таман с Пайза. За мен, това беше първият конфликт с великото кино въобще. Помня, че го гледах по малкия екран дружно с дядо и баба, които бяха доста впечатлени от това по какъв начин се е трансформирала родината им, откогато я бяха напуснали преди толкоз години. Реакцията им беше толкоз жива и същинска, колкото и сцените и героите в самия филм. Бях очевидец на голямата мощ на киното – освен това правено надалеч от Холивуд и то с доста по-малко средства.”
Кадър от Реката.
Реката (1951)
Режисьор: Жан Реноар
„ Годините след Втората международна война са изключително време за киното по целия свят. Милиони починали, цели градове са изтрити от лицето на Земята, вярата на човечеството в себе си е разтърсена. В това време великите режисьори стартират да размишляват над смисъла на живота и чудото, наречено живот. Подобен е и филмът на Жан Реноар. Това е първата творба след неговия „ Американски период”, първият му пъстър филм, една творба за живота. В Реката липсва същински сюжет, само че има история за ритъма на съществуването, за циклите на раждане, гибел и възобновление. За нежната хубост на света.”
Кадър от Пепел и диаманти.
Пепел и диаманти (1958)
Режисьор: Анджей Вайда
„ За първи път гледах Пепел и диаманти през 1961. И даже по това време, когато гледахме всичко с необятно отворени очи и чакахме най-хубавото от киното, този филм ме шокира. Имаше нещо в тези подиуми – очевидно и невидимо, като един призрачен сън, който продължава още и още, чувството за полуда и глупост, за израстването по време на война. И всичко това, комбинирано с невероятната хубост на основния артист Збигнев Цибулски. Този филм ми подейства като същинска илюзия.”
Кадър от 8 1/2.
8½ (1963)
Режисьор: Федерико Фелини
„ Какво ще направи Фелини след Сладък живот? Всички се питахме това. Как би могъл да надскочи себе си? И въобще – желае ли да надскочи себе си? В края на краищата, той направи нещо, което никой не очакваше от него. Той взе за основа на новия си филм личната си обстановка – режисьор с осем кино лентата и половина, международна популярност около последната си творба и голямо напрежение какъв тъкмо ще бъде идващия му филм. 8 ½ си остава шедьовър в толкоз доста връзки – поради свободата, изобретателността, взискателността, тъгата, омагьосващата операторска работа и изключителната подреденост на сцените.”
Кадър от Презрение.
Презрение (1963)
Режисьор: Жан-Люк Годар
„ Смятах Годар и Антониони за най-великите образни актьори в киното – те си играеха с цветовете и подреждаха фрагментите си по този начин, както великите художници са рисували върху платно. Вероятно поради това считам Презрение за един от най-вълнуващите филми от онази ера. Нещо повече – с годините филмът стана извънредно, даже отвратително трогателен за мен. Презрение обрисува в потресаващи краски един провален брак и влияе доста мощно, изключително в продължителната сцена с Пиколи И Бардо в техния апртамент. Дори и да не знаеш, че бракът на Годар и брачната половинка му Ана Карина стартира да се разпада тъкмо към снимането на кино лентата, можеш да го усетиш в действието, в динамичността на сцените, в връзката сред героите.”
Сред останалите обичани на Скорсезе филми са Червените обувки на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбургер, Разкази на бледата луна след дъжд на Кенджи Мидзогучи, Приключението на Микеланджело Антониони, Салваторе Джулиано на Франческо Рози и Гепардът на Лукино Висконти.
Гениалният режисьор подбра най-любимите си филми от големия списък на Criterion, споделяйки по нещо за всеки от тях. Очаквано, подборката е пъклен забавна.
Кадър от Пайза. Пайза (1946)
Режисьор: Роберто Роселини
„ Документалния ми филм за италианското кино My Voyage to Italy стартира таман с Пайза. За мен, това беше първият конфликт с великото кино въобще. Помня, че го гледах по малкия екран дружно с дядо и баба, които бяха доста впечатлени от това по какъв начин се е трансформирала родината им, откогато я бяха напуснали преди толкоз години. Реакцията им беше толкоз жива и същинска, колкото и сцените и героите в самия филм. Бях очевидец на голямата мощ на киното – освен това правено надалеч от Холивуд и то с доста по-малко средства.”
Кадър от Реката. Реката (1951)
Режисьор: Жан Реноар
„ Годините след Втората международна война са изключително време за киното по целия свят. Милиони починали, цели градове са изтрити от лицето на Земята, вярата на човечеството в себе си е разтърсена. В това време великите режисьори стартират да размишляват над смисъла на живота и чудото, наречено живот. Подобен е и филмът на Жан Реноар. Това е първата творба след неговия „ Американски период”, първият му пъстър филм, една творба за живота. В Реката липсва същински сюжет, само че има история за ритъма на съществуването, за циклите на раждане, гибел и възобновление. За нежната хубост на света.”
Кадър от Пепел и диаманти. Пепел и диаманти (1958)
Режисьор: Анджей Вайда
„ За първи път гледах Пепел и диаманти през 1961. И даже по това време, когато гледахме всичко с необятно отворени очи и чакахме най-хубавото от киното, този филм ме шокира. Имаше нещо в тези подиуми – очевидно и невидимо, като един призрачен сън, който продължава още и още, чувството за полуда и глупост, за израстването по време на война. И всичко това, комбинирано с невероятната хубост на основния артист Збигнев Цибулски. Този филм ми подейства като същинска илюзия.”
Кадър от 8 1/2. 8½ (1963)
Режисьор: Федерико Фелини
„ Какво ще направи Фелини след Сладък живот? Всички се питахме това. Как би могъл да надскочи себе си? И въобще – желае ли да надскочи себе си? В края на краищата, той направи нещо, което никой не очакваше от него. Той взе за основа на новия си филм личната си обстановка – режисьор с осем кино лентата и половина, международна популярност около последната си творба и голямо напрежение какъв тъкмо ще бъде идващия му филм. 8 ½ си остава шедьовър в толкоз доста връзки – поради свободата, изобретателността, взискателността, тъгата, омагьосващата операторска работа и изключителната подреденост на сцените.”
Кадър от Презрение. Презрение (1963)
Режисьор: Жан-Люк Годар
„ Смятах Годар и Антониони за най-великите образни актьори в киното – те си играеха с цветовете и подреждаха фрагментите си по този начин, както великите художници са рисували върху платно. Вероятно поради това считам Презрение за един от най-вълнуващите филми от онази ера. Нещо повече – с годините филмът стана извънредно, даже отвратително трогателен за мен. Презрение обрисува в потресаващи краски един провален брак и влияе доста мощно, изключително в продължителната сцена с Пиколи И Бардо в техния апртамент. Дори и да не знаеш, че бракът на Годар и брачната половинка му Ана Карина стартира да се разпада тъкмо към снимането на кино лентата, можеш да го усетиш в действието, в динамичността на сцените, в връзката сред героите.”
Сред останалите обичани на Скорсезе филми са Червените обувки на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбургер, Разкази на бледата луна след дъжд на Кенджи Мидзогучи, Приключението на Микеланджело Антониони, Салваторе Джулиано на Франческо Рози и Гепардът на Лукино Висконти.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ