Боряна Димитрова: Ако има нещо позитивно около случая Дебора, то е, че бръкна в раната
„ Насилието във всичките му форми провокира все по-силни публични реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас – в случай че има нещо положително към случая „ Дебора ", то е, че бръкна в раната и от ден на ден жертви ще се осмеляват да приказват. Обществената реакция е първата бариера против насилието, изключително при неналичието на институционална реакция “, сподели за Българска телеграфна агенция Боряна Димитрова от Алфа рисърч.
Непосредственият мотив за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на причинителя с безочливата некомпетентност на институциите и засилващото се разбиране у хората, че сходни случаи се прикриват посредством незаконен сговор от анонимни лица. Да напомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов казусът даже не е влезнал в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкоз „ нищожен " би трябвало да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по социална заплаха на цинизма на мъчителя, взриви публичното мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят най-малко три процеса, за които като социолози неведнъж сме говорили, само че те са били повече или по-малко неглижирани: домашното принуждение, което избуя изключително по време на коронавирус пандемията, само че колчем се заговореше за него, беше пакетирано като детайл на „ джендърската " Истанбулска спогодба и със самото това – обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга огромна язва, също постоянно посочвана, само че удостоявана с медийно внимание единствено като въпрос за „ рейтингите ", а не като блокаж или бойкот на дейностите на държавните институции против жителите, които с налозите си заплащат тяхната прехрана. И на трето, само че напълно не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия владичество на мутренските и силиконови модели на подражателство, които въздигат татуирания мачизъм в код на държание, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна „ западняшка " полезност, разяснява тя.
В чисто политически проект виждам две съществени аргументи. Първо, едната част от ръководещата коалиция, ПП-ДБ, е тясно обвързвана с протестните придвижвания в последните години, изключително тези с претенции за отбрана правата на личността и промените в правораздаването. Да не вземе бързо отношение по проблема би означавало да отнеме част от основанията на личното си битие и да отблъсне доста симпатизанти. Второ, единствено преди няколко месеца бяхме очевидци на огромни митинги в прилежаща Сърбия след серия от стрелби в учебни заведения. Със сигурност ръководещите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните дейности или бездействия засегне екзистенциално всеки жител. Гледайки обаче освен обратно, само че и напред, е добре да си извлечем значим урок – до момента в който политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като „ джендъризъм ", „ трети пол " и прочие, хората ще умират от напълно действителни проблеми - принуждение по пътя или в дома, дрога и прочие Вниманието на хората напълно умишлено се отклонява от същинските несгоди, с цел да се резервира „ чадърът " над техните настойници, счита социологът.
Редица адвокати към този момент показаха, че небрежно скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на принуждение и да оказват превантивно влияние, каквато по хипотеза би трябвало да е задачата им, могат да създадат още по-неефективна тази отбрана. Към това бих добавила, че непокътнат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки елементарен жител – методът на използване на законите. Разпадът на институционалните правила, отдръпването на професионалната честност и закърняването на човешката почтеност в упражняването на институционални пълномощия, без значение дали от съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, лечебни заведения и прочие е най-зловещият обществен проблем в България. Най-зловещ, тъй като завърта хората в циничен кръг, от който не могат да излязат. Няма обществено прочут случай с съдбовен край, зад който да не прозират поредност от безобразия и неработещи системи – дали ще става дума за закриляния от служители на реда причинител на злополуката на бул. „ Черни връх “, за Дебора или някой различен, това не е случайност, а резултат от редовно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години невъзможност изкара хората на улицата, сподели още Боряна Димитрова.
Протестната реакция по случая с Дебора е прекрасен образец за гражданска интензивност и демонстрира, че гражданското общество въпреки всичко е дирек на демокрацията и когато посочва за проблем, политическите представители би трябвало да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, само че специалистите предизвестяват, че тези промени действително няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е предварителната защита на това държание, както и лостовете за реакция в сходен вид обстановки. Не си даваме сметка в каква среда живеем, тъй като след случая в Стара Загора стартира една лавина от споделяния на сходен вид обстановки, за това какъв брой дами са бити, какъв брой дами генерално са възприети като благосъстоятелност. Това повдига въпроса във връзка с Истанбулската спогодба за регламентирането на насилието върху дами и мъже, добави тя.
През годините гражданското общество се е задействало към разнообразни тематики – замърсяване, екология, презастрояване, произшествия и принуждение по пътя, отбрана на хора с увреждания, опазване на здравето, заслужено правораздаване и прочие Същевременно се сътвориха доста смислени локални сдружения, които работят по съответен проблем и без доста звук оказват помощ на хората - с благотворителни начинания, с доброволчество, със подпомагане пред институциите. Проблемът е, че тези старания рядко стават забележими, рядко проблемите се дискутират обществено или разискват в медиите, с цел да бъдат решени, преди „ да се обърне каруцата ". Ето, сега в медиите всеки ден излизат най-малко по три случая на принуждение. Преди проблема с Дебора, три месеца - съвсем нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се задейства гражданското общество, без смяна в работата на институциите и без механизми за надзор и отговорност, нищо значително няма да се промени, съобщи Димитрова.
Непосредственият мотив за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на причинителя с безочливата некомпетентност на институциите и засилващото се разбиране у хората, че сходни случаи се прикриват посредством незаконен сговор от анонимни лица. Да напомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов казусът даже не е влезнал в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкоз „ нищожен " би трябвало да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по социална заплаха на цинизма на мъчителя, взриви публичното мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят най-малко три процеса, за които като социолози неведнъж сме говорили, само че те са били повече или по-малко неглижирани: домашното принуждение, което избуя изключително по време на коронавирус пандемията, само че колчем се заговореше за него, беше пакетирано като детайл на „ джендърската " Истанбулска спогодба и със самото това – обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга огромна язва, също постоянно посочвана, само че удостоявана с медийно внимание единствено като въпрос за „ рейтингите ", а не като блокаж или бойкот на дейностите на държавните институции против жителите, които с налозите си заплащат тяхната прехрана. И на трето, само че напълно не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия владичество на мутренските и силиконови модели на подражателство, които въздигат татуирания мачизъм в код на държание, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна „ западняшка " полезност, разяснява тя.
В чисто политически проект виждам две съществени аргументи. Първо, едната част от ръководещата коалиция, ПП-ДБ, е тясно обвързвана с протестните придвижвания в последните години, изключително тези с претенции за отбрана правата на личността и промените в правораздаването. Да не вземе бързо отношение по проблема би означавало да отнеме част от основанията на личното си битие и да отблъсне доста симпатизанти. Второ, единствено преди няколко месеца бяхме очевидци на огромни митинги в прилежаща Сърбия след серия от стрелби в учебни заведения. Със сигурност ръководещите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните дейности или бездействия засегне екзистенциално всеки жител. Гледайки обаче освен обратно, само че и напред, е добре да си извлечем значим урок – до момента в който политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като „ джендъризъм ", „ трети пол " и прочие, хората ще умират от напълно действителни проблеми - принуждение по пътя или в дома, дрога и прочие Вниманието на хората напълно умишлено се отклонява от същинските несгоди, с цел да се резервира „ чадърът " над техните настойници, счита социологът.
Редица адвокати към този момент показаха, че небрежно скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на принуждение и да оказват превантивно влияние, каквато по хипотеза би трябвало да е задачата им, могат да създадат още по-неефективна тази отбрана. Към това бих добавила, че непокътнат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки елементарен жител – методът на използване на законите. Разпадът на институционалните правила, отдръпването на професионалната честност и закърняването на човешката почтеност в упражняването на институционални пълномощия, без значение дали от съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, лечебни заведения и прочие е най-зловещият обществен проблем в България. Най-зловещ, тъй като завърта хората в циничен кръг, от който не могат да излязат. Няма обществено прочут случай с съдбовен край, зад който да не прозират поредност от безобразия и неработещи системи – дали ще става дума за закриляния от служители на реда причинител на злополуката на бул. „ Черни връх “, за Дебора или някой различен, това не е случайност, а резултат от редовно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години невъзможност изкара хората на улицата, сподели още Боряна Димитрова.
Протестната реакция по случая с Дебора е прекрасен образец за гражданска интензивност и демонстрира, че гражданското общество въпреки всичко е дирек на демокрацията и когато посочва за проблем, политическите представители би трябвало да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, само че специалистите предизвестяват, че тези промени действително няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е предварителната защита на това държание, както и лостовете за реакция в сходен вид обстановки. Не си даваме сметка в каква среда живеем, тъй като след случая в Стара Загора стартира една лавина от споделяния на сходен вид обстановки, за това какъв брой дами са бити, какъв брой дами генерално са възприети като благосъстоятелност. Това повдига въпроса във връзка с Истанбулската спогодба за регламентирането на насилието върху дами и мъже, добави тя.
През годините гражданското общество се е задействало към разнообразни тематики – замърсяване, екология, презастрояване, произшествия и принуждение по пътя, отбрана на хора с увреждания, опазване на здравето, заслужено правораздаване и прочие Същевременно се сътвориха доста смислени локални сдружения, които работят по съответен проблем и без доста звук оказват помощ на хората - с благотворителни начинания, с доброволчество, със подпомагане пред институциите. Проблемът е, че тези старания рядко стават забележими, рядко проблемите се дискутират обществено или разискват в медиите, с цел да бъдат решени, преди „ да се обърне каруцата ". Ето, сега в медиите всеки ден излизат най-малко по три случая на принуждение. Преди проблема с Дебора, три месеца - съвсем нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се задейства гражданското общество, без смяна в работата на институциите и без механизми за надзор и отговорност, нищо значително няма да се промени, съобщи Димитрова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ