)
Бъг в системата: 7 неща, които никога не можете да видите насън По женски
Нашият мозък е мощен симулатор, само че даже той има своите „ бъгове “. Сънищата могат да бъдат наречени самобитна лаборатория на съзнанието, където познатото се разтваря в един преносим свят от облици. В тях падаме в пропасти, летим над града или беседваме с хора, които от дълго време не са измежду нас. Но колкото и да е парадоксално, даже в това безгранично пространство съществуват области, до които достъпът е неразрешен.
Изглежда, че мозъкът открива свои лични правила на играта и някои феномени просто не минават систематичната инспекция. Повече по тематиката споделя шаманката и ясновидка Кажета Ахметжанова, която изяснява какво не можем да забележим. Реалното протичане на времето
Вероятно в сънищата ви е имало сюжети, които като че ли са попадали във времеви клопки. Няма временен миг и можем да изживеем цялостен „ живот “ сред две столетия. В сънищата доста рядко съумяваме да разпознаем какъв брой тъкмо е часът на циферблата – или цифрите са размазани, или стрелките се движат в неразбираема посока.
Там липсва нормалната последователност. Подсъзнанието не фиксира поредност, а просто свързва прочувствени положения. Затова насън можем да остареем, а след това още веднъж да станем деца, без да виждаме нищо необичайно. Или пък обитаваме по едно и също време в сегашното и в предишното. Достоверна болежка
Насън можем да паднем по стълби, да попаднем под свлачище, да бъдем ранени, само че всички чувства ще бъдат приглушени. Понякога вместо болежка поражда мощен прочувствен отклик: боязън или паника, поради които мнозина се разсънват внезапно.
Но същинска, телесна болежка няма, тъй като мозъкът блокира сигналите от нервната система, идващи от тялото. Ако въпреки всичко се появи болежка, това към този момент е сигнал за пробуждане – подсъзнанието оповестява, че тялото е в неуместна поза или че нещо в действителност ни боли. Непознат, само че логически език
Говорили ли сте насън на действително действителен непознат език? Това е изцяло допустимо. Но да измислите изцяло нов език, с ясна граматика, конструкция и правила за наречие – не. Подсъзнанието може да имитира тирада, да употребява към този момент познати ви структури, фрагменти и ударения. Но не може да сътвори собствен неповторим език, защото по време на сън нереалното мислене и логиката са изключени. Собствената си гибел, забелязана в профил
Мнозина от нас са сънували личната си крах – падали сме, давили сме се, изчезвали сме, само че съвсем никой не се е следил мъртъв в профил. Сънят се прекъсва сега на изгубване на съзнанието. Това не е инцидентно: мозъкът не може да симулира положение, в което не съществува.
Затова гибелта насън не е край, а врата към идната сцена. Често след „ гибелта “ просто се озовавате на друго място, с друго тяло, с нова история, като че ли подсъзнанието е направило гладко рестартиране. Моментът на пробуждане
Случвало ли ви се е да се „ разсъните “ и да започнете утрото си с нормалната рутина, само че по-късно да звънне будилникът и чак тогава да се разсъните в действителност? Първото пробуждане е било към момента насън – вашето подсъзнание просто си е играло с вас. Спомнете си какъв брой пъти сънищата са прекъсвали в най-интересния миг. Точно това е бил моментът на преход от покой към бодърстване. Мозъкът „ изключва “ сюжета парченце от секундата преди да отворите очи. Напълно симетрични предмети и лица
Насън симетрията се унищожава. Лицата могат да бъдат леко изкривени, предметите губят верните си форми, буквите се накланят, огледалата изкривяват отражението. Това е обвързвано с обстоятелството, че сънищата се раждат по едно и също време от дясното и лявото полукълбо, а сред тях няма идеална синхронизация. Затова даже най-красивите облици насън постоянно са леко асиметрични – като увещание, че се намирате в хаоса на усещанията. Краят на съня
Сънят няма крайна сцена. Няма да видите надписи или логическо довеждане докрай на историята. Той просто се разтваря. Подсъзнанието не схваща какво значи „ край “ – то действа циклично, преливайки от една фаза в друга. Понякога може да ви се коства, че сюжетът е завършил, само че това е единствено тъй като съзнанието се е уморило да го задържа. Истинският край постоянно се случва „ зад кадър “, в същия момент, в който тялото взема решение да се разсъни.
Изглежда, че мозъкът открива свои лични правила на играта и някои феномени просто не минават систематичната инспекция. Повече по тематиката споделя шаманката и ясновидка Кажета Ахметжанова, която изяснява какво не можем да забележим. Реалното протичане на времето
Вероятно в сънищата ви е имало сюжети, които като че ли са попадали във времеви клопки. Няма временен миг и можем да изживеем цялостен „ живот “ сред две столетия. В сънищата доста рядко съумяваме да разпознаем какъв брой тъкмо е часът на циферблата – или цифрите са размазани, или стрелките се движат в неразбираема посока.
Там липсва нормалната последователност. Подсъзнанието не фиксира поредност, а просто свързва прочувствени положения. Затова насън можем да остареем, а след това още веднъж да станем деца, без да виждаме нищо необичайно. Или пък обитаваме по едно и също време в сегашното и в предишното. Достоверна болежка
Насън можем да паднем по стълби, да попаднем под свлачище, да бъдем ранени, само че всички чувства ще бъдат приглушени. Понякога вместо болежка поражда мощен прочувствен отклик: боязън или паника, поради които мнозина се разсънват внезапно.
Но същинска, телесна болежка няма, тъй като мозъкът блокира сигналите от нервната система, идващи от тялото. Ако въпреки всичко се появи болежка, това към този момент е сигнал за пробуждане – подсъзнанието оповестява, че тялото е в неуместна поза или че нещо в действителност ни боли. Непознат, само че логически език
Говорили ли сте насън на действително действителен непознат език? Това е изцяло допустимо. Но да измислите изцяло нов език, с ясна граматика, конструкция и правила за наречие – не. Подсъзнанието може да имитира тирада, да употребява към този момент познати ви структури, фрагменти и ударения. Но не може да сътвори собствен неповторим език, защото по време на сън нереалното мислене и логиката са изключени. Собствената си гибел, забелязана в профил
Мнозина от нас са сънували личната си крах – падали сме, давили сме се, изчезвали сме, само че съвсем никой не се е следил мъртъв в профил. Сънят се прекъсва сега на изгубване на съзнанието. Това не е инцидентно: мозъкът не може да симулира положение, в което не съществува.
Затова гибелта насън не е край, а врата към идната сцена. Често след „ гибелта “ просто се озовавате на друго място, с друго тяло, с нова история, като че ли подсъзнанието е направило гладко рестартиране. Моментът на пробуждане
Случвало ли ви се е да се „ разсъните “ и да започнете утрото си с нормалната рутина, само че по-късно да звънне будилникът и чак тогава да се разсъните в действителност? Първото пробуждане е било към момента насън – вашето подсъзнание просто си е играло с вас. Спомнете си какъв брой пъти сънищата са прекъсвали в най-интересния миг. Точно това е бил моментът на преход от покой към бодърстване. Мозъкът „ изключва “ сюжета парченце от секундата преди да отворите очи. Напълно симетрични предмети и лица
Насън симетрията се унищожава. Лицата могат да бъдат леко изкривени, предметите губят верните си форми, буквите се накланят, огледалата изкривяват отражението. Това е обвързвано с обстоятелството, че сънищата се раждат по едно и също време от дясното и лявото полукълбо, а сред тях няма идеална синхронизация. Затова даже най-красивите облици насън постоянно са леко асиметрични – като увещание, че се намирате в хаоса на усещанията. Краят на съня
Сънят няма крайна сцена. Няма да видите надписи или логическо довеждане докрай на историята. Той просто се разтваря. Подсъзнанието не схваща какво значи „ край “ – то действа циклично, преливайки от една фаза в друга. Понякога може да ви се коства, че сюжетът е завършил, само че това е единствено тъй като съзнанието се е уморило да го задържа. Истинският край постоянно се случва „ зад кадър “, в същия момент, в който тялото взема решение да се разсъни.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ