С теб винаги е умно, смешно, и е лято! Последната любов на Любен Дилов-син с разтърсващо сбогом Новини
На 2 юни България се сбогува с един от най-проницателните си съвременници – писателя, журналиста и общественика . Загубата му остави празнота в обществения живот, само че за неговата партньорка Мелания Красимирова тя е надълбоко персонална – от живота ѝ си отиде индивидът, с който е делила последните си три години.
Връзката им се развива надалеч от медийния звук и светските събития. Двамата построяват собствен свят, изпълнен с пътувания, смислени диалози и споделеност, която рядко става обществено притежание.
На 20 април двамата отпътуват за Рим – обичан град, към който се връщат още веднъж и още веднъж. Предстои им следващото странствуване, изпълнено с проекти, обичани места и общи фантазии. Никой не допуска, че това ще бъде последният им път дружно.
Само три дни по-късно Любен Дилов-син получава тежък инфаркт в италианската столица. До него в най-драматичните мигове остава Мелания – индивидът, който вика помощ, чака пред болничната стая и до последно има вяра в знамение. Следват седмици на вяра и паника, само че ориста се оказва безмилостна...
Докато страната загуби един от най-острите си мозъци и иронични гласове, за Мелания загубата е равносилна на цялостен един свят. В своя профил в Instagram тя показа разтърсващи думи:
С теб постоянно е мъдро, смешно, и е лято!
Не знам по какъв начин да приказвам за теб в минало време и не знам дали в миналото ще се науча.
Благодаря ти за всичко - за метода, по който ми показваш света през твоите очи, за грижата и поддръжката, за диалозите, за смеха, за гмурканията и мехурчетата, за това, че постоянно ми намираш шоколад, без предсказание в кое кътче на земята сме, за хилядите мемоари, които няма къде да отидат, за късото кафе сутрин…
Помниш ли въртележката в Тоскана? Казах ти, че в случай че в миналото се загубим, ще те очаквам там.
Сега знам, че ти ще чакаш мен.
А когато още веднъж се намерим, ще дойда с шарената рокля, онази, която доста харесваш, с новия брой в ръка и с доста истории под мишница, с цел да ти опиша всичко, което си пропуснал.
Обичам те.
Липсваш ми безпределно.
Връзката им се развива надалеч от медийния звук и светските събития. Двамата построяват собствен свят, изпълнен с пътувания, смислени диалози и споделеност, която рядко става обществено притежание.
Техни другари разказват връзките им като зрялата и последна огромна обич на Дилов – дамата, която му носи успокоение и естетика. Мелания е привлечена в екипа на списание L'Europeo точно от него, само че професионалното им другарство последователно прераства в мощна прочувствена връзка макар близо 30-годишната разлика във възрастта.
На 20 април двамата отпътуват за Рим – обичан град, към който се връщат още веднъж и още веднъж. Предстои им следващото странствуване, изпълнено с проекти, обичани места и общи фантазии. Никой не допуска, че това ще бъде последният им път дружно.
Само три дни по-късно Любен Дилов-син получава тежък инфаркт в италианската столица. До него в най-драматичните мигове остава Мелания – индивидът, който вика помощ, чака пред болничната стая и до последно има вяра в знамение. Следват седмици на вяра и паника, само че ориста се оказва безмилостна...
Покрай гибелта на писателя мнозина за първи път научиха за дамата, която е била до него през последните години. Любен Дилов-син постоянно пазеше персоналния си живот надалеч от публичността, само че хора от обкръжението му описват, че до Мелания е бил същински благополучен – притеглен освен от хубостта ѝ, а и от нейния разум, темперамент и наличие. Едва след гибелта му тя намира сили да приказва обществено за възприятията си.
Докато страната загуби един от най-острите си мозъци и иронични гласове, за Мелания загубата е равносилна на цялостен един свят. В своя профил в Instagram тя показа разтърсващи думи:
С теб постоянно е мъдро, смешно, и е лято!
Не знам по какъв начин да приказвам за теб в минало време и не знам дали в миналото ще се науча.
Благодаря ти за всичко - за метода, по който ми показваш света през твоите очи, за грижата и поддръжката, за диалозите, за смеха, за гмурканията и мехурчетата, за това, че постоянно ми намираш шоколад, без предсказание в кое кътче на земята сме, за хилядите мемоари, които няма къде да отидат, за късото кафе сутрин…
Помниш ли въртележката в Тоскана? Казах ти, че в случай че в миналото се загубим, ще те очаквам там.
Сега знам, че ти ще чакаш мен.
А когато още веднъж се намерим, ще дойда с шарената рокля, онази, която доста харесваш, с новия брой в ръка и с доста истории под мишница, с цел да ти опиша всичко, което си пропуснал.
Обичам те.
Липсваш ми безпределно.
Снимки: Instagram
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




