Психологът Мая Димитрова пред happywoman.bg: Защо мъжете се страхуват да признаят чувствата сами пред себе си
Нашите читатели към този момент познават психолога Мая Димитрова от публикацията „ „. Сега обаче взехме решение да продължим диалога с нея и да „ разнищим “ мъжката душeвност с отварянето на още една забавна тематика, касаеща връзките сред двата пола. Темата за страха от признаването на личните усеща.
Защо мъжете от време на време се плашат от личните си усеща и не желаят да си ги признаят пред самите себе си? Възможно ли е мъж да демонстрира всички признаци на влюбване, само че в действителност да не осъзнава какво изпитва?
Отговор:
Мъжете се плашат от личните си усеща и не желаят да ги признаят пред самите себе си, според от контузиите в ранните години на живота си.
Чувствата разсънват страха от отменяне и/ или занемаряване. Опитът им до този миг в действителност е основал болежка, а болката основава страха. За жал дадени мъже избират да се крият зад маската на суровият, безпощадния, грубия, недостижимия. Това е една защитна стена, която защищава точно от позната болежка, която са изживели- възприятие на беззащитност. Няма неприятни мъже, има мъже, които по този метод са намерили метод за справяне с надигащият ги боязън. В моменти, в които има заплаха да изпитат усеща или нещо по съществено което заплашва границите им, тези усеща да бъдат показани/ разкрити. Да им се нарушат границите и да проявят уязвимост, тъй като това е равно на накърнимост. „ Давам зареден револвер единствено с един патрон и играя на съветска рулетка! “
Няма неприятни мъже, има мъже, които са намерили метод за справяне със страха си посредством надзор и граници, което им дава сигурност и чувство без болежка. За тях обич е отменяне или занемаряване, което води неизбежно до болежка. Тези контузии могат да бъдат подбудени освен от първото влюбване, а в действителност, от първата жена в живота им – тяхната майка ( или дамата заемала мястото на тяхната майка), което води до доста по мъчно превъзмогване.
Ако не са имали щастливо и умерено детство, не са израснали в обич, внимание и поддръжка от първата жена в живота им. Асоциацията е, че всяка последваща ще им аргументи болежка от отменяне или занемаряване. И да, тези мъже си построяват още в ранните години отбрани, които им дават сигурност и успокоение.
Но в даден миг се появява жена отразяваща го, тя мигновено се трансформира в заплаха щом желае да се свърже с него, а той да повярва в проявата й на обич.
Голям % от тези мъже в по-голямата си част от своя живот си връщат на всяка една жена, повярвала им и отворила сърцето си за тях. Връщат си за болката породена от първата жена в живота им. Все едно живеят единствено и само за това, да предизвикват болежка – „ Така е заслужено, тъй като всички дами са идентични! “ ( ш…. то клише)
И тази мъка и напрежение продължава досега, в който ранените герои не се изправят против казуса си и него погледнат от упор.
Защото, когато един проблем е съзнателен, той към този момент е половин проблем. И по-късно малко изпитание би трябвало към щастието и хармонията. Към това с лекост да си поемеш въздух и по този начин да издишаш. Допускането на любовта, стартирането без боязън на възприятията си, които бушуват като океан провокиран от неконтролируемите стихии на природата. Приемане и запазване на непознатите усеща без ентусиазъм на заличаването им.
Каква е вярната реакция от страна на дамата?
Отговор:
Мъжът не избира дамата по визия, разум, разсъдък, образование, място в обществото, обществена среда…мъжа избира тази жена, която го отразява най- надълбоко.
Мъж със страхове от обвързване няма по какъв начин да притегли жена без този или сходен проблем, някъде надълбоко прикрит и затиснат посредством маски и оправдания от сорта „ Не се усещам подготвена, към момента! „ Което това „ към момента “ може да продължи години/ безкрайност.
Те се притеглят в действителност с цел да оказват помощ един на различен без значение по какъв метод – на тежко и мъчително осъзнаване, че в действителност казусът не е в другия. „ Проблемът е в мен и аз напълно нося отговорност за себе си. Никой не ми е задължен да стъпва на пръсти по сърцето ми в случай, че не го бива в това. Отговорността е напълно моя щом съм го привлякла и позволила! “
Няма инцидентни хора в живота ни.
Нито инцидентен човек, друг от теб самия, би провокирал страсти в теб, колкото и да бъдат отричани.
Когато сте привлечени прочувствено от избран човек постоянно се питайте какво е общото сред вас.
Какво е нещото, което го има той в себе си, което го имам и аз. То не се вижда и усеща първоначално, а откакто бъдем разлистени с времето.
Ако не се уплашим и скрием, несъмнено. Защото единствено избран човек, който ни отразява може да ни разлисти и помогни, с цел да се надигнем и разберем себе си.
Иска се храброст с цел да се изправиш против себе си и да поемеш пътя, който води до твоето благополучие и хармонията със самия себе си!
Нека благодарим на психолога Мая Димитрова за нейните изчерпателни отговори, а изводите всеки може да направи самичък за себе си!
Ако се нуждаете от психическа поддръжка, можете да се свържете с Мая Димитрова и на
Интервю на Лора Костова
