Трите кризи или защо са важни връзките между изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването?
Нашата планета сега е изправена пред три взаимосвързани рецесии: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна рецесия. Всяка рецесия ускорява другата, а всички те имат една и съща съществена причина: неустойчиви модели на произвеждане и ползване. Но има и положителни вести, съществуват решения, които са ориентирани и към трите рецесии, които имат доста изгоди и са стопански преференциални и ефикасни. Примери за това са решения, учредени на природата, и регенеративни бизнес модели, които са изключително подобаващи за България. Те подкрепят напредъка в постигането на задачата на Европейски Съюз за климатична индиферентност до 2050 година, обезпечават голям брой екосистемни услуги, възвръщат почвите, почистват въздуха и водните басейни, оказват помощ на общностите и секторите да се приспособяват и подкрепят социално-икономическото развиване.
Как са взаимосвързани трите кризи – лошите вести
Връзките сред климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването са многочислени, като посред им съществуват голям брой противоположни връзки, които вървят в разнообразни направления. Като начало дано да разгледаме по какъв начин всяка от рецесиите въздейства на другата.
Екосистемите са в центъра на тези взаимоотношения.
Екосистемата е географска област, състояща се от живи организми, тяхната нежива среда и взаимоотношенията в тях и сред тях. Здравите екосистеми – гори, пасища, устия на реки, обезпечават голям брой изгоди за хората, като да вземем за пример чист въздух и вода, разграждане на отпадъците, стабилизиране на почвите и водните потоци, надзор на вредителите и заболяванията и опрашване на селскостопанските култури. Това даване на изгоди се нарича екосистемни услуги . Биоразнообразието, определяно като многообразие и неопределеност на живота на Земята или в избрана екосистема, е в основата на производството на екосистемни услуги. С други думи, колкото по-разнообразна е една екосистема, толкоз по-разнообразни, поредни и устойчиви са нейните екосистемни услуги.
Какви биха могли да бъдат негативните противоположни връзки сред трите рецесии?
В природата съществуват системи от положителни и негативни противоположни връзки, като стоплянето може да бъде неведнъж интензивно и да се стигне до неконтролируемо и необратимо покачване на температурите. Терминът „ противоположна връзка “ разказва развой, при който смяната на едно количество трансформира второ количество, а смяната на второто количество, от своя страна, трансформира първото. Наблюдаваме позитивна противоположна връзка, когато смяната на първото количество води до усилване на измененията във второто количество, а негативна противоположна връзка се случва, когато измененията в първото количество водят до понижаване измененията в първото количество.
Например загубата на биоразнообразие или намаляването на броя, генетичната неопределеност и разнообразието на типовете, се отразява на способността на екосистеми, като горите, да съхраняват и гълтам въглерод (горска екосистемна услуга). Това утежнява климатичните промени, защото в атмосферата се отделя или остава повече въглерод. От друга страна, климатичните промени оказват негативно влияние върху доста горски екосистеми (напр. посредством рискови метеорологични явления), което води до загуба на биоразнообразие и понижаване на екосистемните услуги. Намаляването на екосистемните услуги, въпреки това, има неподходящо влияние върху благосъстоянието на хората както на локално, по този начин и на световно ниво.
Замърсяването оказва негативно влияние върху биоразнообразието и екосистемите – това ни е добре известно. Неустойчивите индустриални и потребителски практики изпълниха екосистемите ни с пластмаса, токсични боклуци и други рискови материали, които вредят на живите организми и понижават екосистемните услуги.
Замърсяването също по този начин ускорява климатичните промени и техните последици.
Например депата за боклуци изпускат в атмосферата метан, който е мощен парников газ. Климатичните промени и замърсяването на въздуха с непарникови газове също си въздействат отрицателно. Горещите вълни и други метеорологични феномени усилват интензитета на замърсяването на въздуха и могат да трансфорат първичните замърсители в по-опасни разновидности, които имат още по-негативен резултат върху човешкото здраве.
Фигура 2: Замърсяването на въздуха е нездравословно за човешкото здраве, а климатичните промени ускоряват този резултат. Снимка: joel bubble ben / Shutterstock
Как трите рецесии са взаимносвързани – положителните вести
Тъй като климатичните промени, загубата на биоразнообразие, замърсяването и деградацията на почвите са взаимносвързани, има логичност и смисъл да се оправяме с тях дружно. Възможностите за реакция и решенията могат да бъдат създадени по метод, който обезпечава голям брой изгоди.
Ето някои образци:
- Залесяването с локални дървесни видове може да способства за намаляване на последствията от климатичните промени посредством усвояване и предпазване на въглерод, както и за адаптиране към климатичните промени посредством свеждане до най-малко на риска от неочаквани наводнения за общностите надолу по течението (тъй като дърветата стабилизират почвите и контролират водните потоци). Местните дървесни типове са потребни и за биоразнообразието (например като обезпечават подобаващи местообитания на птици, бозайници, инсекти и гъби) и дават благоприятни условия за екотуризъм в селските региони, като в същото време пречистват въздуха.
- Превръщането на неустойчивото земеползване в може да докара до усвояване и предпазване на въглерод и до по-устойчиво и питателно произвеждане на храни. То също по този начин обезпечава местообитания за флората и фауната, подтиква локалните стопански системи и усъвършенства качеството на повърхностните и подпочвените води.
- Устойчивите решения за произвеждане, пакетиране и консумация на храна (напр. понижаване на консумацията на месо и пластмасови опаковки, ограничение на питателните отпадъци), освен са от изгода за човешкото здраве, само че имат и големи изгоди за природата и климата.
Отчитането на тези взаимовръзки може да сведе до най-малко евентуалните негативни резултати и
дейностите, ориентирани към една рецесия, ще доведат до прогрес и във връзка с другите две рецесии.
Например всеобщите схеми за залесяване с монокултурни насаждения за усвояване на въглерод или биоенергия могат да са потребни за намаляване на последствията, само че могат да бъдат пагубни за водните запаси и биоразнообразието.
Действията за реагиране към неустойчивите модели на произвеждане и ползване ,
които са и първопричините за трите рецесии, могат да доведат до изгоди освен за природата и климата, само че и за благосъстоянието на хората на разнообразни нива.
Каква опция биха дали природно-базираните решения в България?
В нашата действителност на лимитирани запаси, където преплетените резултати от трите рецесии се усещат мощно, както в градските, по този начин и в селските региони, решенията, учредени на природата, могат да бъдат стопански ефикасни и да доведат до голям брой изгоди. Например стимулирането на прекосяването към регенеративно земеделие ще докара до доста понижаване на националните излъчвания на парникови газове и други селскостопански замърсители, като в същото време ще усили и усъвършенства биоразнообразието и здравето на екосистемите. Съществува голяма опция за подобен преход в България; да вземем за пример вътрешното и интернационалното търсене на биологично създадени хранителни продукти към този момент няколко години надвишава националните равнища на произвеждане.
Нека в този момент да разгледаме
минимизирането на риска от наводнения като част от националната тактика за адаптиране към климатичните промени.
Наводненията и обвързваните с тях бедствия в България зачестяват и стават все по-интензивни и макар че изчисляването на обвързваните с тях рискове може да бъде доста комплицирано, съществува потвърдена директна връзка сред земеползването и риска от наводнения и бедствия . Пространствените модели на земеделските площи разрешават да се разбере повече за влиянието на хидрологията в даден регион, а запазването или възобновяване на екосистемите може да помогне за ръководството на наводненията, като се изключи че подкрепя биоразнообразието и гълтам част от въглерода. Например залесяването може да понижи повърхностния воден отток и да усили инфилтрацията на почвата и органичното вещество в горния почвен пласт. Но то може да повлияе и на равнищата на подпочвените води – да ги усили в някои региони, само че да ги понижи в други.
Поради тази причина всяко обмисляне на възобновяване би трябвало да се основава на пространствени модели, които демонстрират по какъв начин другите сюжети за залесяване и напредък на горите въздействат върху хидрологията на ландшафта при разнообразни климатични прогнози. Във всеки случай
опазването на съществуващите горски екосистеми би трябвало да бъде главен приоритет в България,
защото за възобновяване на избрани екосистемни услуги и равнища на биоразнообразие нормално са нужни по-дълги интервали от време. Освен това нашите гори ще бъдат все по-уязвими към последствията от изменението на климата, което прави дейностите за запазване и възобновяване още по-важни.
По сходен метод напъните за справяне със замърсяването на въздуха в огромни градове като София могат да съчетаят по-ефективни системи за публичен превоз (и тласъци за потреблението им) с озеленяване на градовете. Градските дървета гълтам въглеродния оксид (CO), азотния диоксид (NO 2 ), озона (O 3 ), серния диоксид (SO 2 ) и праховите частици (малки частици органични химикали, киселини, метали и прахуляк с диаметър от 2,5 до 10 микрометра). Градското обмисляне с фокус върху публичния превоз и въвеждането на подобаващи дървесни типове на подобаващите места може да усъвършенства качеството на въздуха, само че също по този начин подкрепя биоразнообразието, благосъстоянието на хората и смекчаването на последствията от климатичните промени и адаптирането към тях(по повече от един начин).
Разполагаме с технологиите и решенията
Здравите екосистеми са в основата на човешкото богатство. Загубата на биоразнообразие, климатичните промени и замърсяването са най-големите закани за здравите екосистеми и оправянето с тези рецесии е от значително значение за устойчивото бъдеще. То е от значително значение, в случай че желаеме да процъфтяваме в сегашното.
Решаването на трите рецесии по интегриран метод е допустимо и може да донесе многочислени изгоди и във връзка с други цели. Съществуват голям брой интегрирани дейности, които са тествани, а науката е минала дълъг път в характеризирането на другите разновидности за реагиране (вж. да вземем за пример заключителния документ на взаимно спонсорирания от IPBES и IPCC семинар за биоразнообразието и климатичните промени).
Но с цел да се случи това по резистентен метод и в огромен мащаб,
икономическите, обществените и управническите системи би трябвало да бъдат главно модифицирани и преориентирани радикално
към модели, които подтикват в действителност устойчиви и по-локализирани способи на произвеждане и ползване. Пътища, които водят до задоволително богатства за всички, разпределени по обективен и еднакъв метод и в границите на биофизичните граници на екосистемите.
В България сходна промяна на ръководството е обвързвана със характерни за страната провокации и битки за власт (не на последно място с политическата и корупционната криза). Но това е отвън обсега на актуалната публикация. Има вяра и ние знаем от кое място би трябвало да стартираме. Загубата на биоразнообразие, климатичните промени и замърсяването не са механически проблеми, а обществени и политически.
Автор: Емилия Пръмова / Климатека
Емилия Пръмова се движи сред науката и практиката. В продължение на повече от десетилетие изследва обществените въпроси, свързани с екосистемните услуги и климатичните промени, дружно с Международния проучвателен център по горите (CIFOR). Сега тя създава и извършва информационната тактика на OpenForests – компания, отдадена на подпомагането на възобновяване и опазването на екосистемите посредством данни и осведомителни решения. Притежава магистърска степен по стабилно ръководство на ресурсите от Техническия университет в Мюнхен.
В обявата са употребявани материали от:
- Baste, I. A., & Watson, R. T. (Eds.). (2021). Making peace with nature: A scientific blueprint to tackle the climate, biodiversity and pollution emergencies . United Nations Environment Programme.
- Bonnesoeur, V., Locatelli, B., Guariguata, M. R., Ochoa-Tocachi, B. F., Vanacker, V., Mao, Z., Stokes, A., & Mathez-Stiefel, S.-L. (2019). Impacts of forests and forestation on hydrological services in the Andes: A systematic review. Forest Ecology and Management , 433 , 569–584. https://doi.org/10.1016/j.foreco.2018.11.033
- Carrington, D. (2021, June 10). Climate and nature crises: Solve both or solve neither, say experts. The Guardian . https://www.theguardian.com/environment/2021/jun/10/climate-and-nature-crises-solve-both-or-solve-neither-say-experts
