Населението в Белоградчик се вдигат на въстание срещу османците Видинското

Населението в Белоградчик се подвигат на въстание против османците Видинското въстание, постоянно наричано Белоградчишкото въстание, против османската власт е най-масовото и проведено въстание от многогодишните селски бунтовни придвижвания в Северозападна България. Първите сражения стават на 27 май 1850 година, само че всеобщо въстанието избухва на 1 юни. Над 1000 души атакуват Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разрушени покрай града, при което е погубен и лидерът им. Командването поема Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се причисляват всеобщо селяни от близките села. Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които единствено 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска войска ги разрушава и това е краят на дейните дейности на бунтовниците. Създаден е Таен български централен комитет През 1866 година в Букурещ е основан Таен български централен комитет (ТБЦК), правоприемник на който по-късно става БРЦК. Втората международна война: Клането при Па дьо Кале, убити са 97 английски бойци Клането в Па дьо Кале е военно закононарушение, осъществено на 27 май 1940 година. От елементи на 3-та Секретен сътрудник дивизия Тотенкопф под командването на оберщурмфюрер Фриц Кньохлайн са убити са 97 беззащитни английски военнопленници. По време на настъплението към Дюнкерк, в региона към Па дьо Кале, Секретен сътрудник дивизия Тотенкопф понася тежки загуби в сраженията против английските ариергарди. След като английското нахлуване е потушено от Секретен сътрудник частите, оживелите от 2-ри батальон Royal Norfolk на 4-та бригада, 4-та дивизия, от които множеството са ранени, са изправени до стената и разстреляни с 2 тежки картечници. Ако някой от тях след това покажел знак за живот, бил пробождан с байонет или прострелван от близко. Повдигнато е обвиняване против Слободан Милошевич През 1999 година Карла дел Понте, основен обвинител на Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага, повдига обвиняване против Слободан Милошевич за военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени в Косово. По време на процеса Слободан Милошевич взема решение да се пази самичък и употребява отбраната си за изнасяне на нападателни пропагандни речи. Според него Трибуналът е противозаконна институция, която служи за опрощение на военните закононарушения на НАТО. След като Милошевич не се изрича за виновността си, съдията записва, че той пледира почтен. След покачване на второ дели някогашният югославски президент е упрекнат и за военни закононарушения и закононарушения против човечеството по време на войната в Хърватия (1991 – 1992 г.) В него Милошевич е упрекнат за гибелта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Милошевич е упрекнат в геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина в интервала 1992 – 1995 година Той е упрекнат, че носи отговорност за принудително експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за гибелта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница. На 12 февруари 2002 година стартира процесът против Милошевич. Той се преглежда на два стадия. Първият е по делото Косово, вторият стадий на процеса включва делото Босна и Хърватия. Слободан Милошевич умира ненадейно в пандиза на 11 март 2006 година.