Населението на Земята нараства с ускорени темпове. През 1804 г.

Населението на Земята нараства с ускорени темпове. През 1804 година популацията не е надхвърляло 1 милиард души, а към края на 2023 година този брой ще надвиши 8 милиарда. В същото време постоянно се появяват опасения, че в даден миг може да няма задоволително запаси за всички хора. В този случай всички хора на планетата ще изпитват апетит, липса на питейна вода и доста други проблеми. Според едно изследване обаче най-голямата заплаха за човечеството може да не е неналичието на запаси, а техният остатък. Една „ райска “ среда, в която всички апетити и потребности на обществото са задоволени, може бързо да се трансформира в същински пъкъл, както се случи по време на опита Вселена 25 (Universe 25).

Експериментът Вселена-25

Американският откривател в региона на логиката на психиката Джон Б. Калхун още през 70-те години на предишния век се пробва да отговори на въпроса какво би се случило с едно общество, в случай че то се окаже в химера, т.е. в случай че въобще не се нуждае от нищо. За тази цел той организира серия от опити, наречени Вселена-25. За благополучие опитите са извършени върху гризачи.

Джон Б. Калхун взел четири двойки мишки в репродуктивна възраст и ги сложил вътре в „ утопията “. Средата била допустимо най-благоприятна за гризачите. Те имали безграничен достъп до храна и вода. Осигурен е и материал за гнездене. Температурата се поддържала на равнище 20 градуса по Целзий, което е най-оптималното за мишките.

Разбира се, нищо не е заплашвало мишките, защото в лабораторията не е имало хищници. Освен това всички те са били в чудесно здраве. Авторите на проучването деликатно ги подбрали от размножителната колония на Националния институт по опазване на здравето. В същото време откривателите взели всички нужни защитни ограничения, с цел да изключат опцията за навлизане на заболявания в „ утопията “ от външната среда.

„ Утопия “ с канибализъм

Тъй като в новото местообитание на мишките не им се постанова да прекарват време в търсене на храна, вода и заслон, те стартират по-често да се чифтосват. В резултат на това популацията на гризачите се удвоява на всеки 55 дни.

Когато колонията доближава 620 индивида, растежът ѝ се забавя – тя стартира да се удвоява на всеки 145 дни. По същото време в мишето общество се появяват проблеми – гризачите стартират да се разделят на групи. Някои човеци не си намерили място в тези групи, защото нямали обществена роля, която да играят. Тези човеци нямало къде да отидат.

В дивата природа по-малко млади човеци оцеляват до зрелост. Те най-вече заместват старите си, умиращи събратя. А тези от мъжките екземпляри, които са непотребни, просто емигрират. В „ утопията “ непотребните мъжки няма къде да отидат. Те стартират да се отдръпват физически и психически.

Както се оповестява в проучването, самците, които не можели да си намерят обществена роля, станали неактивни и се скупчили на дъното на куба на „ утопията “. Те получили доста рани и белези, защото били нападани от другите мъжки. Въпреки това отчуждените човеци не реагирали на нападенията.

Някои мишки, в противен случай, се забавлявали по през целия ден. Те в никакъв случай не влизали в битки и даже не се чифтосвали. Вместо това тези гризачи се грижели за козината си. Но още повече се трансформирало държанието на алфа мъжкарите. Те станали извънредно нападателни, като постоянно изнасилвали освен женските, само че и мъжките. Битките им с другите самци постоянно завършвали с канибализъм.

Агресията се популяризира върху самките. Въпреки че всички потребности на мишките са задоволени, майките стават доста нападателни към тези, които унищожават гнездата им. Тъй като това нормално били мъжки, женските ги прогонвали в някоя друга част на утопията. Освен това майките мишки почнали да изоставят дребните си, да не помнят за тях и даже да ги убиват. В резултат на това детската смъртност в някои региони на утопията достигнала 90%.

Как по този начин утопията се трансформира в антиутопия

Вълната от свирепост е единствено първият стадий от смяната на обществото на мишките. С течение на времето популацията се разраства и включва от ден на ден възрастни, които са оживели след нападенията на своите майки и други мишки. Те даже не знаели какво би трябвало да е естественото държание на мишките. Поведението на тези човеци е било изцяло променено. Някои от тях даже не проявявали интерес към чифтосване.

В последна сметка броят на мишките в колонията доближава 2200, макар че „ вселената “ е проектирана за 3000 мишки. След това броят на мишките почнал бързо да понижава. Някои мишки се отдръпнали на по-горните етажи, а други се групирали в банди и унищожавали цели групи от своите събратя и направлявали ресурсите. Ниската раждаемост, високата детска смъртност и изключителната свирепост довели до изгубването на цялата колония. Въпреки това към момента имало задоволително храна и други запаси, с цел да се задоволят потребностите на огромния брой гризачи.

Защо утопията се оказва по-лоша от антиутопията

Според създателя на проучването комплицираното държание на мишките включва взаимосвързани действия като ухажване, майчина грижа, отбрана на територията и йерархична вътрешногрупова и междугрупова обществена организация. Когато държанието, обвързвано с тези функционалности, не е зряло, не се развива и обществената организация с възпроизводството. В резултат на това типът стартира да изчезва.

Според Джон Калхун сходна обстановка може да възникне и в човешкото общество. Ако всички наши потребности бъдат задоволени, ще настъпи разпад на обществената организация. Тя ще бъде сменена от принуждение и свирепост, което може да докара до изгубването на човечеството.