Онкоболниците се роят, парите за лекарства се увеличават, а смъртността от рак расте -
Населението на страната понижава, онкоболниците се роят, парите за медикаменти се усилват, а смъртността от рак пораства. Така в резюме могат да бъдат систематизирани резултатите от наблюденията на, осъществени от clinica.bg и " Галъп интернешънъл болкан ", показани на конференцията „ Онкологията в България – реалност и потребност от промени ".
Те са направени на база данните на НЗОК за активността на лечебните заведения за онкология. Какви са главните заключения?
През 2021 година болничните заведения за онкологични болести са се нараснали, за сметка на това равнищата на диспансеризация и средствата за палиативни грижи (за безнадеждно болни) са намалели по отношение на предишни интервали. Липсва комплексност на услугата, акцентът е върху болничната грижа, подценени са грижите свързани с качеството на живот на тези пациенти, регистрира Първан Симеонов от " Галъп интернешънъл болкан ".
Изводите са радикални - при намаляващо население лечебните заведения се усилват, а при нарастнали средства за лекуване - смъртността се повишава.
Как наподобяват констатациите в числа
Средствата и лечебните заведения за интензивно лекуване на онкологични болести у нас с годините се усилват, а популацията понижава. Това обаче не води до по-добри резултати демонстрират обективните данни. Според данните на Европейския раков указател (ENCR) през 2012 година междинната стандартизирана смъртност у нас от всички възрасти и измежду двата пола (ASR (En)) е била - 245.0, а през 2020 година - 258.4. Като безспорен брой умрелите от онкологични болести през 2012 година са били 17.9 хиляди души, а през 2020 година – 19.3 хиляди, регистрират от " Индекс на лечебните заведения ".
В същото време популацията у нас по данни на Национален статистически институт е намаляло от 7.2 млн. на 6.9 млн .
Средствата за онколекарства и броят на лечебните заведения доста са се нараснали. През 2015 година – първата за която попадат обществени данни на уеб страницата на НЗОК, средствата за онкомедикаменти са били близо 246 млн., а лечебните заведения, в които е имало лекарствено лекуване – 16. През предходната година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лева (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията) , а лечебните заведения - 42.
Лечебна активност
През 2015 година здравните заведения за лекуване на раково заболели са били 16, към 2021 година към този момент са 42 . През 2022 година техният брой се е увеличил с още една, тъй като лекарствено и лъчелечение е почнала да предлага и болница „ Сърце и мозък " в Плевен. Девет химиотерапии в страната са имали над 2 хиляди пациента по петте пътеки и процедури за лекарствено лекуване – „ Аджибадем Сити клиник ", „ Аджибадем Сити клиник Токуда ", КОЦ-Бургас, КОЦ-Пловдив, СБАЛХЗ-София, „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Св. Георги " в Пловдив, „ Св. Марина " във Варна, " Д-р Г. Странски " в Плевен. В същото време пациентите на химиотерапия в други шест лечебни заведения са били под 200 за годината.
Делът на пациентите, които са получили таргетна терапия, е 25 на 100 от всички, които са минали химиотерапия, а близо 7% са минали през имунотерапия. Едва 10 от всички 42 лечебни заведения са лекували солидни тумори, хематологични болести, левкемии, лимфоми и са осигурявали и парентерално лекуване. Това са „ Токуда ", ВМА, МБАЛ „ Св. София ", „ Сердика ", Централ Онко Хоспитал, УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ", УМБАЛ „ Св. Марина ", УМБАЛ „ Св. Георги ", „ Софиямед ", УМБАЛ „ Д-р Георги Странски ". В три са се лекували и детски онкохематологични болести – ИСУЛ, УМБАЛ „ Св. Марина ", УМБАЛ „ Св. Георги ".
Лъчелечение
23 от всички 42 онкоболници оферират лъчелечение, от тази година броят им е повишен с една. Общо 17 630 души са получили лъчелечение през предходната година у нас, като броят им е повишен с 2188 спрямо 2020 година, което евентуално се дължи на отсроченото лекуване по време на пандемията. С максимален размер пациенти – над 1000, са шест центъра в страната – УСБАЛО в София, „ Аджибадем сити клиник ", КОЦ-Бургас, КОЦ- Шумен, „ Уни Хоспитъл " в Панагюрище и „ Св. Георги " в Пловдив.
Радиохирургия, един от най-модерните способи на лъчетерапия, са прилагали 11 лечебни заведения в страната – КОЦ-Бургас, „ Св. Марина " във Варна, " Уни Хоспитъл " в Панагюрище, „ Сърце и мозък " в Плевен, „ Св. Георги " в Пловдив, КОЦ-Русе, „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Аджибадем сити клиник Токуда ", " Аджибадем сити клиник " и УСБАЛО в София, КОЦ-Шумен.
Роботизирана хирургия с кибернож има единствено в три от тях – „ Св. Георги ", „ Аджибадем сити клиник " и „ Сърце и мозък ".
Нискодозова брахитерапия се е прилагала единствено в четири лечебни заведения – ВМА, „ Александровска ", КОЦ-Шумен и „ Св. Георги " в Пловдив, а общоприета брахитерапия в 16.
Конвенционална телегаматерапия има единствено в КОЦ-Русе.
Диспансеризация
69 хиляди са диспансеризирани пациенти през 2021 година в 32 лечебни заведения от всички 42. За съпоставяне преди пандемията, през 2019 г. диспансеризираните са близо 87 хиляди. Според наблюдаващите даже този брой е надалеч от действителните потребности, защото хората с открити и лекувани онкологични болести през миналите най-малко пет години у нас са доста повече.
Грижи за терминално болните (палиативни грижи)
Осигуряването на тази активност с публично финансиране става все по-оскъдно в страната, демонстрират данните. През предходната година здравната каса е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения. От тях и дейна форма на лекуване на онкологични болести дават 11, а пациентите им са били 1450 души. Най-много – 357, са били обгрижени в КОЦ-Враца и в „ Св. Марина " във Варна – 272.
За съпоставяне през миналата 2020 година палиативни грижи, финансирани от здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения. От тези лечебни заведения 13 са осъществявали и дейна форма на онкологично лекуване, а пациентите в тях са били 1589.
" Традиционно неприятно отношение към пациента "
Анкета измежду членове на Националната пациентска организация (НПО) за качеството на здравната грижа за онкоболните демонстрира, че пациентите слагат преди всичко измежду проблемите неприятното отношение към болния, заяви доктор Станимир Хасърджиев, общоприет шеф на Неправителствени организации.
Допитването демонстрира липса на скрининг и профилирани стратегии за ранна диагностика; дефицит на информация за заболяването; липса на самостоятелно отношение и мултидициплинарни екипи; неявяване на психическа помощ.
Особен акцент е подложен върху неналичието на обезболяване. Много от пациентите споделят, че няма ясно написани стандарти, по които протича лекуването им, лекарите не споделят с тях на какво съображение подхващат дадена терапия, регистрира доктор Хасърджиев.
Онкоболните спират да съществуват за системата сега, в който вече не могат да им се ползват скъпи медикаменти. Когато настъпи този миг могат да разчитат единствено на околните и на Господ, разяснява доктор Хасърджиев и цитира един от отговорите в анкетата " умираме като кучета ".
Пълните данни за активността в онкологията по лечебни заведения за 2021 година
Те са направени на база данните на НЗОК за активността на лечебните заведения за онкология. Какви са главните заключения?
През 2021 година болничните заведения за онкологични болести са се нараснали, за сметка на това равнищата на диспансеризация и средствата за палиативни грижи (за безнадеждно болни) са намалели по отношение на предишни интервали. Липсва комплексност на услугата, акцентът е върху болничната грижа, подценени са грижите свързани с качеството на живот на тези пациенти, регистрира Първан Симеонов от " Галъп интернешънъл болкан ".
Изводите са радикални - при намаляващо население лечебните заведения се усилват, а при нарастнали средства за лекуване - смъртността се повишава.
Как наподобяват констатациите в числа
Средствата и лечебните заведения за интензивно лекуване на онкологични болести у нас с годините се усилват, а популацията понижава. Това обаче не води до по-добри резултати демонстрират обективните данни. Според данните на Европейския раков указател (ENCR) през 2012 година междинната стандартизирана смъртност у нас от всички възрасти и измежду двата пола (ASR (En)) е била - 245.0, а през 2020 година - 258.4. Като безспорен брой умрелите от онкологични болести през 2012 година са били 17.9 хиляди души, а през 2020 година – 19.3 хиляди, регистрират от " Индекс на лечебните заведения ".
В същото време популацията у нас по данни на Национален статистически институт е намаляло от 7.2 млн. на 6.9 млн .
Средствата за онколекарства и броят на лечебните заведения доста са се нараснали. През 2015 година – първата за която попадат обществени данни на уеб страницата на НЗОК, средствата за онкомедикаменти са били близо 246 млн., а лечебните заведения, в които е имало лекарствено лекуване – 16. През предходната година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лева (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията) , а лечебните заведения - 42.
Лечебна активност
През 2015 година здравните заведения за лекуване на раково заболели са били 16, към 2021 година към този момент са 42 . През 2022 година техният брой се е увеличил с още една, тъй като лекарствено и лъчелечение е почнала да предлага и болница „ Сърце и мозък " в Плевен. Девет химиотерапии в страната са имали над 2 хиляди пациента по петте пътеки и процедури за лекарствено лекуване – „ Аджибадем Сити клиник ", „ Аджибадем Сити клиник Токуда ", КОЦ-Бургас, КОЦ-Пловдив, СБАЛХЗ-София, „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Св. Георги " в Пловдив, „ Св. Марина " във Варна, " Д-р Г. Странски " в Плевен. В същото време пациентите на химиотерапия в други шест лечебни заведения са били под 200 за годината.
Делът на пациентите, които са получили таргетна терапия, е 25 на 100 от всички, които са минали химиотерапия, а близо 7% са минали през имунотерапия. Едва 10 от всички 42 лечебни заведения са лекували солидни тумори, хематологични болести, левкемии, лимфоми и са осигурявали и парентерално лекуване. Това са „ Токуда ", ВМА, МБАЛ „ Св. София ", „ Сердика ", Централ Онко Хоспитал, УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ", УМБАЛ „ Св. Марина ", УМБАЛ „ Св. Георги ", „ Софиямед ", УМБАЛ „ Д-р Георги Странски ". В три са се лекували и детски онкохематологични болести – ИСУЛ, УМБАЛ „ Св. Марина ", УМБАЛ „ Св. Георги ".
Лъчелечение
23 от всички 42 онкоболници оферират лъчелечение, от тази година броят им е повишен с една. Общо 17 630 души са получили лъчелечение през предходната година у нас, като броят им е повишен с 2188 спрямо 2020 година, което евентуално се дължи на отсроченото лекуване по време на пандемията. С максимален размер пациенти – над 1000, са шест центъра в страната – УСБАЛО в София, „ Аджибадем сити клиник ", КОЦ-Бургас, КОЦ- Шумен, „ Уни Хоспитъл " в Панагюрище и „ Св. Георги " в Пловдив.
Радиохирургия, един от най-модерните способи на лъчетерапия, са прилагали 11 лечебни заведения в страната – КОЦ-Бургас, „ Св. Марина " във Варна, " Уни Хоспитъл " в Панагюрище, „ Сърце и мозък " в Плевен, „ Св. Георги " в Пловдив, КОЦ-Русе, „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Аджибадем сити клиник Токуда ", " Аджибадем сити клиник " и УСБАЛО в София, КОЦ-Шумен.
Роботизирана хирургия с кибернож има единствено в три от тях – „ Св. Георги ", „ Аджибадем сити клиник " и „ Сърце и мозък ".
Нискодозова брахитерапия се е прилагала единствено в четири лечебни заведения – ВМА, „ Александровска ", КОЦ-Шумен и „ Св. Георги " в Пловдив, а общоприета брахитерапия в 16.
Конвенционална телегаматерапия има единствено в КОЦ-Русе.
Диспансеризация
69 хиляди са диспансеризирани пациенти през 2021 година в 32 лечебни заведения от всички 42. За съпоставяне преди пандемията, през 2019 г. диспансеризираните са близо 87 хиляди. Според наблюдаващите даже този брой е надалеч от действителните потребности, защото хората с открити и лекувани онкологични болести през миналите най-малко пет години у нас са доста повече.
Грижи за терминално болните (палиативни грижи)
Осигуряването на тази активност с публично финансиране става все по-оскъдно в страната, демонстрират данните. През предходната година здравната каса е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения. От тях и дейна форма на лекуване на онкологични болести дават 11, а пациентите им са били 1450 души. Най-много – 357, са били обгрижени в КОЦ-Враца и в „ Св. Марина " във Варна – 272.
За съпоставяне през миналата 2020 година палиативни грижи, финансирани от здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения. От тези лечебни заведения 13 са осъществявали и дейна форма на онкологично лекуване, а пациентите в тях са били 1589.
" Традиционно неприятно отношение към пациента "
Анкета измежду членове на Националната пациентска организация (НПО) за качеството на здравната грижа за онкоболните демонстрира, че пациентите слагат преди всичко измежду проблемите неприятното отношение към болния, заяви доктор Станимир Хасърджиев, общоприет шеф на Неправителствени организации.
Допитването демонстрира липса на скрининг и профилирани стратегии за ранна диагностика; дефицит на информация за заболяването; липса на самостоятелно отношение и мултидициплинарни екипи; неявяване на психическа помощ.
Особен акцент е подложен върху неналичието на обезболяване. Много от пациентите споделят, че няма ясно написани стандарти, по които протича лекуването им, лекарите не споделят с тях на какво съображение подхващат дадена терапия, регистрира доктор Хасърджиев.
Онкоболните спират да съществуват за системата сега, в който вече не могат да им се ползват скъпи медикаменти. Когато настъпи този миг могат да разчитат единствено на околните и на Господ, разяснява доктор Хасърджиев и цитира един от отговорите в анкетата " умираме като кучета ".
Пълните данни за активността в онкологията по лечебни заведения за 2021 година
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ