&format=webp)
НАСА планира първата пилотирана мисия до Луната от 50 години насам за февруари 2026 г.
НАСА съобщи, че се надява да изпрати астронавти на десетдневно пътешестване към Луната още през февруари. Първоначално Американската галактическа организация се беше заела да започва задачата не по-късно от края на април, само че в този момент цели да я реализира по-рано, написа BBC.
От последната пилотирана лунна задача са минали 50 години. Сега НАСА възнамерява да изпрати четирима астронавти до Луната и назад, с цел да тества системи и с цел да поправи път за вероятно дълготрайно наличие на лунната повърхнина.
Мисията „ Артемида II “ е вторият старт в границите на програмата „ Артемида “. Лейкиша Хокинс, заместник-директор на НАСА, твърди, че това ще бъде значим миг в проучването на космоса. „ Заедно сме на първия ред на историята “, сподели тя на конференция във вторник следобяд. „ Стартът може да се реализира още на 5 февруари, само че желаеме да подчертаем, че сигурността е наш приоритет. “
Ръководителят на задачата, Чарли Блекуел-Томпсън, изясни, че мощната ракетна система, издигната, с цел да води астронавтите до Луната – Space Launch System (SLS), е „ съвсем подготвена за изстрелване “. Остава единствено да се приключи капсулата на екипажа, наречена „ Орион “, да се свърже със SLS и да се завършат наземните проби.
Първата задача „ Артемида “ стартира през ноември 2022 година с изстрелването на безпилотен галактически транспортен съд и продължи 25 дни. Космическият транспортен съд обиколи Луната и се върна в земната атмосфера. Мисията беше извънредно сполучлива, макар че имаше проблеми с топлинния щит, когато галактическият транспортен съд се върна в земната атмосфера. Тези проблеми към този момент са позволени.
При „ Артемида II “ четирима астронавти ще подхващат десетдневно пътешестване до Луната и назад. Астронавтите Рийд Уизман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА и Джереми Хансен от Канадската галактическа организация няма да кацнат на Луната, само че ще бъдат първият екипаж, който ще пътува отвън ниската орбита на Земята от Аполо 17 през 1972 година
Ръководителят на полета, Джеф Радиган, разясни, че екипажът ще лети по-далеч в космоса, в сравнение с някой различен преди този момент. „ Те ще преминат най-малко 9200 км от Луната, което е доста по-далеч от предходните задачи “, показва той пред кореспонденти.
Целта на задачата е да се тестват системите на ракетата и галактическия транспортен съд, с цел да се приготви почвата за кацане на Луната.
Астронавтите ще пътуват до Луната в капсулата „ Орион “, инсталирана на върха на ракетата SLS. След изстрелването два ускорителя ще я изведат в орбита и ще се отделят след две минути. Осем минути по-късно главният стадий също ще се отдели, а слънчевите панели на „ Орион “ ще се разгънат, с цел да зареждат батериите.
След към час и половина вторият стадий (ICPS) ще увеличи орбитата, а през идващите 25 часа ще се направи цялостна инспекция на системите. Ако всичко е наред, „ Орион “ ще се отдели и астронавтите ще репетират маневри за съединяване – доближаване и отдалечаване от ICPS.
След още 23 часа сервизният модул ще задейства моторите за транслунарна маневра, която насочва кораба към Луната. Пътуването ще продължи четири дни, през които екипажът ще следи системите и ще приготвя идващите стадии.
По време на задачата екипажът ще извърши и разнообразни научни опити, като главния фокус е върху това по какъв начин космосът въздейства върху човешкото тяло. Учени ще отгледат тъканни проби от кръвта на астронавтите, наречени органоиди, както преди, по този начин и след пътуването им. Двете групи органоиди ще бъдат съпоставени, с цел да се види по какъв начин тялото на астронавтите е било повлияно от космоса, съгласно доктор Ники Фокс, теоретичен началник на НАСА.
„ Може би се чудите за какво вършим всичко това, когато имаме същински астронавти “, отбелязва тя пред BBC News. „ Искаме да проучим в дълбочина резултата на микрогравитацията и радиацията върху тези проби. Разбира се, че няма по какъв начин да разчленим самите астронавти, само че можем да изследваме тези проби. “
След прекосяването около Луната, астронавтите ще се върнат към Земята, употребявайки гравитацията ѝ. При идването си сервизният модул, който съдържа главната двигателна система на галактическия транспортен съд, се отделя от модула на екипажа. При навлизането в земната атмосфера стартира рисковата част от задачата. Планира се астронавтите да спуснат с парашути назад на повърхността край крайбрежията на Калифорния.
Успехът на задачата ще дефинира какъв брой скоро НАСА ще реализира „ Артемида III “ и кацането на Луната. Но даже и задачата да премине съвършено, оповестената цел на галактическата организация „ не по-рано от средата на 2027 година “ е нереалистична, съгласно доктор Симеон Барбър от Отворения университет. „ Не по-рано от “ е нормален израз в речника на НАСА и значи тъкмо това. Това е най-ранната опция “, добави той.
„ Кацането на Луната ще изисква SpaceX Starship [на Илон Мъск] да транспортира астронавтите до и от повърхността, а през последните месеци видяхме, че Starship има дълъг път за извървяване. ”
От последната пилотирана лунна задача са минали 50 години. Сега НАСА възнамерява да изпрати четирима астронавти до Луната и назад, с цел да тества системи и с цел да поправи път за вероятно дълготрайно наличие на лунната повърхнина.
Мисията „ Артемида II “ е вторият старт в границите на програмата „ Артемида “. Лейкиша Хокинс, заместник-директор на НАСА, твърди, че това ще бъде значим миг в проучването на космоса. „ Заедно сме на първия ред на историята “, сподели тя на конференция във вторник следобяд. „ Стартът може да се реализира още на 5 февруари, само че желаеме да подчертаем, че сигурността е наш приоритет. “
Ръководителят на задачата, Чарли Блекуел-Томпсън, изясни, че мощната ракетна система, издигната, с цел да води астронавтите до Луната – Space Launch System (SLS), е „ съвсем подготвена за изстрелване “. Остава единствено да се приключи капсулата на екипажа, наречена „ Орион “, да се свърже със SLS и да се завършат наземните проби.
Първата задача „ Артемида “ стартира през ноември 2022 година с изстрелването на безпилотен галактически транспортен съд и продължи 25 дни. Космическият транспортен съд обиколи Луната и се върна в земната атмосфера. Мисията беше извънредно сполучлива, макар че имаше проблеми с топлинния щит, когато галактическият транспортен съд се върна в земната атмосфера. Тези проблеми към този момент са позволени.
При „ Артемида II “ четирима астронавти ще подхващат десетдневно пътешестване до Луната и назад. Астронавтите Рийд Уизман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА и Джереми Хансен от Канадската галактическа организация няма да кацнат на Луната, само че ще бъдат първият екипаж, който ще пътува отвън ниската орбита на Земята от Аполо 17 през 1972 година
Ръководителят на полета, Джеф Радиган, разясни, че екипажът ще лети по-далеч в космоса, в сравнение с някой различен преди този момент. „ Те ще преминат най-малко 9200 км от Луната, което е доста по-далеч от предходните задачи “, показва той пред кореспонденти.
Целта на задачата е да се тестват системите на ракетата и галактическия транспортен съд, с цел да се приготви почвата за кацане на Луната.
Астронавтите ще пътуват до Луната в капсулата „ Орион “, инсталирана на върха на ракетата SLS. След изстрелването два ускорителя ще я изведат в орбита и ще се отделят след две минути. Осем минути по-късно главният стадий също ще се отдели, а слънчевите панели на „ Орион “ ще се разгънат, с цел да зареждат батериите.
След към час и половина вторият стадий (ICPS) ще увеличи орбитата, а през идващите 25 часа ще се направи цялостна инспекция на системите. Ако всичко е наред, „ Орион “ ще се отдели и астронавтите ще репетират маневри за съединяване – доближаване и отдалечаване от ICPS.
След още 23 часа сервизният модул ще задейства моторите за транслунарна маневра, която насочва кораба към Луната. Пътуването ще продължи четири дни, през които екипажът ще следи системите и ще приготвя идващите стадии.
По време на задачата екипажът ще извърши и разнообразни научни опити, като главния фокус е върху това по какъв начин космосът въздейства върху човешкото тяло. Учени ще отгледат тъканни проби от кръвта на астронавтите, наречени органоиди, както преди, по този начин и след пътуването им. Двете групи органоиди ще бъдат съпоставени, с цел да се види по какъв начин тялото на астронавтите е било повлияно от космоса, съгласно доктор Ники Фокс, теоретичен началник на НАСА.
„ Може би се чудите за какво вършим всичко това, когато имаме същински астронавти “, отбелязва тя пред BBC News. „ Искаме да проучим в дълбочина резултата на микрогравитацията и радиацията върху тези проби. Разбира се, че няма по какъв начин да разчленим самите астронавти, само че можем да изследваме тези проби. “
След прекосяването около Луната, астронавтите ще се върнат към Земята, употребявайки гравитацията ѝ. При идването си сервизният модул, който съдържа главната двигателна система на галактическия транспортен съд, се отделя от модула на екипажа. При навлизането в земната атмосфера стартира рисковата част от задачата. Планира се астронавтите да спуснат с парашути назад на повърхността край крайбрежията на Калифорния.
Успехът на задачата ще дефинира какъв брой скоро НАСА ще реализира „ Артемида III “ и кацането на Луната. Но даже и задачата да премине съвършено, оповестената цел на галактическата организация „ не по-рано от средата на 2027 година “ е нереалистична, съгласно доктор Симеон Барбър от Отворения университет. „ Не по-рано от “ е нормален израз в речника на НАСА и значи тъкмо това. Това е най-ранната опция “, добави той.
„ Кацането на Луната ще изисква SpaceX Starship [на Илон Мъск] да транспортира астронавтите до и от повърхността, а през последните месеци видяхме, че Starship има дълъг път за извървяване. ”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ