НАСА финансира идеи за хидроплан Титан за по-бързо пътуване в дълбокия космос
НАСА е подготвена да финансира необикновени концепции в опитите си да напредне в проучването на космоса. Агенцията раздава $175 000 грантове за в началото образование на 14 плана, които могат да бъдат потребни за задачи в и отвън Слънчевата система.
Акцентът може да бъде TitanAir, хидроплан от Куин Морли от Planet Enterprises, който може по едно и също време да лети през атмосфера на азот и метан на спътника на Сатурн Титан и да плава в неговите океани. „ Летящата лодка “ ще събира метан и комплициран органически материал за проучване, като ги засмуква през шуплест челен борд.
Междувременно план на Артур Давоян от UCLA може да форсира задачите до външния завършек на Слънчевата система и даже междузвездното пространство. Неговият дизайн ще задвижва галактически кораби, като създава „ пелетен лъч “ от микроскопични частици, движещи се с доста висока скорост (над 120 км. в секунда) благодарение на лазерни гърмежи. Концепцията може трагично да редуцира времето, належащо за проучване на дълбокия космос. Докато на Вояджър 1 са били нужни 35 години, с цел да доближи междузвездното пространство (хелиопаузата, почти 123 AU от Слънцето), галактически транспортен съд с тегло един звук може да доближи 100 AU единствено за три години. Концептът може да измине 500 AU за 15 години.
Други старания от време на време са също толкоз амбициозни. Мери Кнап от Масачузетския софтуерен институт предложи обсерватория в дълбокия космос, която ще употребява рой от хиляди дребни спътници за разкриване на нискочестотни радиоизлъчвания от ранната галактика, да не приказваме за магнитните полета на екзопланети, сходни на Земята.
Конгруи Джин от Университета на Небраска в Линкълн е планувал саморазрастващи се градивни детайли на местообитания, които биха могли да спестят място при задачи до Марс, до момента в който Питър Курери от Lunar Resources е основал тръбопроводи, които могат да транспортират О2 сред базите на Луната.
Всичко това са доста ранни начинания, за които не е обезпечено, че ще доведат до проби в действителния свят, да не приказваме за задачи. Те обаче илюстрират мисленето на НАСА. Администрацията в този момент финансира плановете с вярата, че най-малко един в последна сметка ще се изплати.
