Парламентът отхвърли референдума за еврото, Радев не изпрати представители
Народното събрание отхвърли настояването на президента Румен Радев за референдум по отношение на въвеждането на еврото. Решението пристигна единствено 27 дни преди България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година Нито един представител на президентската институция не се яви в Народното събрание, с цел да отбрани претекстовете за настояването.
С 81 гласа „ за “, 135 „ срещу “ и трима „ въздържали се “, депутатите блокираха провеждането на допитване по въпроса „ Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута „ евро “ през 2026 година? “. Инициативата за референдума е на партия „ Възраждане “.
Дебатите в пленарната зала започнаха със забавяне. Причината беше упованието за наличие на представители от президентството. Председателката на Народното събрание Рая Назарян е правила опити за връзка, само че никой не е дал отговор.
Разглеждането на президентското искане за референдум стана допустимо, откакто на 28 ноември Рая Назарян го разпредели на водещата Комисия по правни и конституционни въпроси. Тя го изпрати и до комисиите за директното присъединяване на жителите, по бюджета и по европейските въпроси. Стандартният двумесечен период за разглеждане изтече, което разреши непосредствено разискване в зала.
Това гласоподаване се случва няколко седмици след решението на Конституционния съд от 18 ноември 2025 година Конституционен съд постанови, че предходната председателка на Народно събрание, Наталия Киселова, е нарушила Конституцията. Тя е отказала еднолично да подложи на гласоподаване президентското искане за референдум от 12 май. Магистратите подчертаха, че ръководителят няма право да взима решения от името на Народното събрание. След решението на Конституционен съд, Киселова съобщи, че още веднъж би взела същото решение в името на евроатлантическия път на страната.
След решението на Конституционен съд, заместник-председателят на Народното събрание Костадин Ангелов от ГЕРБ прикани Румен Радев да внесе още веднъж документите. Радев обаче отхвърли тези изказвания, заявявайки, че предлагането му към момента е в деловодството на Народното събрание.
„ Призовавам народните представители, в случай че към момента имат някакво останало достолепие и някакво почитание към волята на хората и правилата на демокрацията, да отидат още през днешния ден в личното си деловодство – мога да им оказа помощ с входящия номер, да вземат моето предложение и претекстове, да ги внесат в пленарната зала, да ги дебатират, да гласоподават и да се произнесат “, разяснява президентът след решението на Конституционен съд.
Дебатът в зала беше открит от Костадин Костадинов. Той дефинира влизането в еврозоната като „ нелегално “ и „ нелегитимно “. Костадинов аргументира позицията си с отхвърлянето на предходна подписка за референдум и разгласи, че е готова нова с над 200 000 парафа.
„ Този въпрос би трябвало да се прегледа деликатно и народът да получи конституционното си право на глас. Ако за следващ път ни лишават правото на референдум, идващия път ще ни лишават това на глас – ще кажат, че сме толкоз тъпи и необразовани, че не би трябвало да гласуваме. Отнемането на това право на свободните български жители да кажат какво желаеме да се случва с финансите, е съображение, в случай че бъдем вкарани принудително в еврозоната, да бъдем извадени от тази финансова пирамида. А тези, които се изгаврят, ще бъдат съдени “, закани се Костадинов.
Съпартиецът му Ангел Славчев съобщи, че България влиза в еврозоната с „ подправени данни от Национален статистически институт “. Петър Петров от „ Възраждане “ предизвести, че в случай че референдумът не се състои, това ще докара до „ все по-голяма ерозия и съмнение от страна на обществото “. Няколко депутати от „ Възраждане “ разпънаха транспарант с надпис „ Референдум за лв.! Не на еврото! 23/09 “, само че бяха смъмрени от Рая Назарян.
Йордан Иванов от „ Демократична България “ разкритикува отсъствието на представители на президента. Той го назова „ пренебрежение към висшия орган на България – Народното събрание “. Иванов акцентира, че провеждането на подобен референдум е противоконституционно. Той съпостави влизането в еврозоната с омлет: „ от яйцата може да си направиш омлет, само че противоположното не е допустимо, най-хубавото е, че в случай че влезем в еврозоната, не може да излезем от нея “.
Ивелин Михайлов от „ Величие “ изрази поддръжка за гласа на народа. Той обаче счита, че „ когато едно Народно заседание е определено с нелегитимни избори, когато не се взима поради безусловно нито един действителен проблем в обществото, да си мислим, че референдумът може да мине по друг метод, в сравнение с минават всички други проблеми в страната, е наивно “.
Манол Пейков от ПП-ДБ разяснява, че президентът „ се подхлъзва по опорките на тази партия, тъй като се надява да вземе техния електорат и да ги изхвърли от Народното събрание “. Той се надява позицията на Радев за еврото да е „ просто метод да си повдигне малко егото “.
Въпреки решението на Народното събрание, на 2 декември 2025 година депутати от „ Възраждане “ и „ ИТН “ оповестиха, че ще подадат ново искане за референдум за еврото. Председателят на Народното събрание Рая Назарян съобщи, че ще прегледа всяко ново искане по процедура. Тя обаче акцентира, че въпросът за еврото е политически завършен. България към този момент има публична „ зелена светлина “ от Европейската комисия и Европейската централна банка за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година Това прави възможен референдум алегоричен, само че непроменящ фактическата обстановка.
