НС одобри доклада за дейността на омбудсмана през 2019 г.
Народното заседание гласоподава проекторешение, с което утвърди отчета за активността на омбудсмана на Република България за 2019 година Проекторешението бе гласувано от общо 153 народни представители, от които 152-ма гласоподаваха "за ", а един се въздържа.
В отчета се регистрира, че през 2019 година близо 50 хиляди жители са получили подпомагане от омбудсмана. Над 22 хиляди души са се обърнали към институцията с подписки по съответни въпроси. Броят на получените тъжби и сигнали през 2019 година е 12 916, което е с един % повече спрямо този през 2018 година, а на завършените тъжби и сигнали е 13 762.
Миналата година е била значима за институцията, тъй като е акредитирана от Организация на обединените нации с правозащитен статут "А ", което значи, че омбудсманът работи в сходство с най-високите стандарти на Организация на обединените нации за отбрана правата на индивида, регистрират от институцията.
През 2019 година публичният бранител е сезирал пет пъти Конституционния съд, отправил е четири претенции за тълкувателни решения, 13 законодателни начинания и мнения и е провел 32 кръгли маси и публични полемики, 17 национални акции, една от които за двойния стандарт при храните. Отправени са 1823 рекомендации, повече от половината от тях са били изпълнени от страна на институциите.
Омбудсманът Доц. Ковачева показа пред народните представители главните акценти от отчета. Тя отбелязва, че макар пандемията COVID-19 институцията не е серпантина да работи за реализиране на бърза реакция, а приемните са били провеждани онлайн.
Тя регистрира, че за интервал от два месеца броят на жалбите във времето от оповестяването на изключителното състояние се е нараснал с 30 на 100. 7 000 тъжби получихме за четири месеца и половина, сподели тя. Доц. Ковачева заключи, че хората са останали без работа и се оплакват от нарушавания на трудовите и обществените им права.
Доц. Ковачева уточни, че онлайн образованието е избавило образователната година, само че е сложило един доста изострен проблем - този за цифровата беднотия и цифровото изключване. "Въпросът в този момент, когато още веднъж сме изправени пред една сложна образователна година, е по какъв метод всички деца ще получат еднакъв достъп до качествено и гратис обучение, тъй че да се оправим с казуса на цифровата беднотия ", съобщи доцент Ковачева.
Тя означи, че 38 на 100 от жалбите до омбудсмана през 2019 година са ориентирани против държавни органи и техните администрации. Като обезпокоителен, доцент Ковачева дефинира обстоятелството, че близо 44 на 100 от жалбите - са против частно-правни субекти и засяга ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните сдружения, мобилните оператори, частните правосъдни реализатори, компаниите за бързи заеми и колекторските компании.
Доц. Ковачева уточни, че и през 2019 година най-чести са нарушаванията, свързани с правата на потребителите, следвани от трудовите и обществените права, правото на опазване на здравето и обучение, права, нарушени от частно-правни субекти. Тя открои и доста сериозен дял с претенции за промени в нормативната уредба.
"Гражданите се оплакват извънредно доста от произвола на колекторските компании и компаниите за бързи заеми ", уточни доцент Ковачева. Тя уточни, че Министерство на правораздаването към този момент е изготвило законопроект за колекторските компании, който е подаден в Народното събрание и настоя този законодателен пакет бързо да бъде признат, в това число и Закона за частния банкрут.
"Хората би трябвало да бъдат избавени от свръхзадлъжнялостта. Надявам се, че ще премете съществено тези проблеми на хората и ще вземете нужните законодателни ограничения ".
В хода на разискванията депутатът Петър Петров от "Обединени патриоти " настоя омбудсманът особено да се занимае с правата и свободите на младите дами с мюсюлманско изповедание у нас. Той уточни, че е получил писма от лекари, които свидетелстват за това, по какъв начин такива дами отиват на доктор с преводач, тъй като не знаят български език.
В отчета се регистрира, че през 2019 година близо 50 хиляди жители са получили подпомагане от омбудсмана. Над 22 хиляди души са се обърнали към институцията с подписки по съответни въпроси. Броят на получените тъжби и сигнали през 2019 година е 12 916, което е с един % повече спрямо този през 2018 година, а на завършените тъжби и сигнали е 13 762.
Миналата година е била значима за институцията, тъй като е акредитирана от Организация на обединените нации с правозащитен статут "А ", което значи, че омбудсманът работи в сходство с най-високите стандарти на Организация на обединените нации за отбрана правата на индивида, регистрират от институцията.
През 2019 година публичният бранител е сезирал пет пъти Конституционния съд, отправил е четири претенции за тълкувателни решения, 13 законодателни начинания и мнения и е провел 32 кръгли маси и публични полемики, 17 национални акции, една от които за двойния стандарт при храните. Отправени са 1823 рекомендации, повече от половината от тях са били изпълнени от страна на институциите.
Омбудсманът Доц. Ковачева показа пред народните представители главните акценти от отчета. Тя отбелязва, че макар пандемията COVID-19 институцията не е серпантина да работи за реализиране на бърза реакция, а приемните са били провеждани онлайн.
Тя регистрира, че за интервал от два месеца броят на жалбите във времето от оповестяването на изключителното състояние се е нараснал с 30 на 100. 7 000 тъжби получихме за четири месеца и половина, сподели тя. Доц. Ковачева заключи, че хората са останали без работа и се оплакват от нарушавания на трудовите и обществените им права.
Доц. Ковачева уточни, че онлайн образованието е избавило образователната година, само че е сложило един доста изострен проблем - този за цифровата беднотия и цифровото изключване. "Въпросът в този момент, когато още веднъж сме изправени пред една сложна образователна година, е по какъв метод всички деца ще получат еднакъв достъп до качествено и гратис обучение, тъй че да се оправим с казуса на цифровата беднотия ", съобщи доцент Ковачева.
Тя означи, че 38 на 100 от жалбите до омбудсмана през 2019 година са ориентирани против държавни органи и техните администрации. Като обезпокоителен, доцент Ковачева дефинира обстоятелството, че близо 44 на 100 от жалбите - са против частно-правни субекти и засяга ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните сдружения, мобилните оператори, частните правосъдни реализатори, компаниите за бързи заеми и колекторските компании.
Доц. Ковачева уточни, че и през 2019 година най-чести са нарушаванията, свързани с правата на потребителите, следвани от трудовите и обществените права, правото на опазване на здравето и обучение, права, нарушени от частно-правни субекти. Тя открои и доста сериозен дял с претенции за промени в нормативната уредба.
"Гражданите се оплакват извънредно доста от произвола на колекторските компании и компаниите за бързи заеми ", уточни доцент Ковачева. Тя уточни, че Министерство на правораздаването към този момент е изготвило законопроект за колекторските компании, който е подаден в Народното събрание и настоя този законодателен пакет бързо да бъде признат, в това число и Закона за частния банкрут.
"Хората би трябвало да бъдат избавени от свръхзадлъжнялостта. Надявам се, че ще премете съществено тези проблеми на хората и ще вземете нужните законодателни ограничения ".
В хода на разискванията депутатът Петър Петров от "Обединени патриоти " настоя омбудсманът особено да се занимае с правата и свободите на младите дами с мюсюлманско изповедание у нас. Той уточни, че е получил писма от лекари, които свидетелстват за това, по какъв начин такива дами отиват на доктор с преводач, тъй като не знаят български език.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ