Светите братя Козма и Дамян - лечители, чудотворци и безсребърници
Народният празник Свети Врач е отдаден на билкарите, лечителите, знахарите, баячките и всички, практикуващи национална медицина. С течение на времето езическият празник сполучливо се е приспособил към деня на християнските светци, чудотворци и безсребърници Козма и Дамян. Християнският фетиш към двамата лечители бил извънредно публикуван през III в. на територията на Източната Римска империя. Тяхната известност се дължи на умеенето им да лекуват, а нарицателното " безсребърници " се дължи на обстоятелството, че не взимали заплащане за използването на уменията си. Празникът в чест на Козма и Дамян се причислява към така наречен " минейни ", непроменливи празници и постоянно се уважава на 1 юли.
Едновременното разбъркване на реликти с езически и християнски генезис в обредността на празника приказва за сполучливото използване на правилата на последователност и интеграция сред културните пластове, за взаимното им преплитане и обогатяване. Свети Врач е ден, в който честват всички лечители (врачове). Още в древността специалността на лечителите е била извънредно митологизирана, приписвали са й характерностите на магьосничеството и вълшебството. Врачовете са били почитани като " посредници ", като хора, притежаващи уменията да преодоляват границата сред нашия свят и отвъдното.
Съществува вярване, че на празника Свети Врач лечителите и знахарите правят ритуално разпределение на билките, събрани на Еньовден. Според една антична легенда Бог основал индивида от тиня, а дяволът го надупчил с шило - по този начин зародили заболяванията. Бог запушил дупките с разнообразни треви и по този начин за всяка болежка има лековита билка. Незапушена останала единствено една дупка и през нея излиза човешката душа при гибелта.
Подготовката за празника стартира още от предния ден, когато се прави ритуално разчистване на домовете. Само по себе си то съставлява самобитно " маркиране " на територията, обособяване на личното, усвоеното пространство от непознатото, неурбанизираното. В основата на този обред стои одухотвореното разбиране за заболяването като за вредоносно, злокобно създание, идващо от неусвоеното пространство. Нерядко тя се оприличава с грозна, дрипава, злокобна жена, която броди нощем и чука по вратите на хората. Всеки, който дръзне да й отвори, ще попадне в неин плен и ще се разболее. Елементите на тази визия построяват парадигматична връзка с мрака, гибелта, отвъдното, злото, които могат да бъдат победени единствено благодарение на посредник (врач).
Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност на свети Врач, е пълната забрана за работа за предотвратяване на членовете на фамилията и домашните животни от заболявания и зловредни въздействия. В множеството етно-региони е публикувано месенето на обредни хлябове и тяхното разпределяне за здраве и всеобщо благополучие сред членовете на фамилията и общността. Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които наложително участват и ритуални варива, плодове, здравец и други Широко публикувано е и ходенето на посетители в дома на локалните лечители. За продобиване на тяхното благоволение се прави ритуално даряване - с баница, питка, вино, кокошка и зелена чиния. Изборът на зеления цвят на паницата има наложителен темперамент - той символизира обновлението в природата, възкресението, успеха на живота над гибелта и възтържествуването на положителното над силите на мрака и злото.
Инфо: www.nikitova-art.com
