Народите ни са братски, но политическата пропаганда умишлено се опитва

Народите ни са приятелски, само че политическата агитация съзнателно се пробва да разделя това, което историята и кръвта са съединили

Люпчо Георгиевски е ръководител на принудително закрития Български културен център „ Иван Михайлов “ в Битоля, районен съд Македония

- Г-н Георгиевски , формалната власт в Скопие приказва за неотстъпчивост във връзка с отговорните за нещастието в Кочани, към този момент има арести, в това число и на някогашния министър на стопанската система. Като човек, който добре познава институциите в РСМ, вярвате ли, че ще има действително осъдени и това ще са същинските виновници за нещастието?

Реалното наказване на отговорните ще зависи от политическата воля и независимостта на правосъдната система, в която ние не имаме вяра. Това е било до момента проблем в Северна Македония. Ако гледаме обективно, отговорност би трябвало да носят всички партии и политици, които през последните 30 години построиха система на ненаказуемост и корупция. Въпросът е дали сегашните дейности са откровени или следващият политически спектакъл. Остава първо да забележим.

- Какво е общото сред този случай, потъналия транспортен съд в Охридското езеро с българи и още веднъж доста жертви, пожарът в болничното заведение в Тетово преди години и това, което стана в дискотеката в Кочани?

Общото сред тези нещастия е надълбоко вкоренената систематична немарливост, неналичието на отговорност и неспазването на стандартите за сигурност. Независимо дали става дума за превоз, опазване на здравето или публични обекти, всички тези произшествия разкриват една и съща порочна процедура – институционално безучастие, корупция и безотговорност. Всяка от тези нещастия можеше да бъде предотвратена, в случай че контролът беше ефикасен и отговорните носеха действителна отговорност.

- Кой е общият знаменател?

Общият знаменател е страната – неработещите институции, корупцията и безнаказаността, които основават условия за нещастия. Във всеки от тези случаи става въпрос за систематичен неуспех – липса на предварителна защита, надзор и съответни реакции. Политиците и ръководството през последните десетилетия са построили среда, в която разпоредбите не се съблюдават, а когато се случи нещо съдбовно, отговорността е размита или трансферирана върху дребни фигури, без действителни последствия за тези, които поддържат този циничен модел.

- Днешната власт в Скопие се оправдава, че са от скоро и нямат виновност. Оказва се, че единствено 12 нощни заведения имат лиценз, по закон, а са хиляди в РСМ. Какво в действителност стана с фирмата-превозвач, притежател на рейса, който изгоря в България и починаха още веднъж десетки хора? И действително и с следствието на пожара в болничното заведение в Тетово с над 14 жертви през 2021 г? Там още веднъж имаше съществени закани, само че след това нещата затихнаха.

Страхувам се да не стане като с пожара в модулната болница в Тетово на 8 септември 2021 година, когато починаха 14 души. Тогава " отговорен " излезе един кабел, а същинските виновни останаха ненаказани. Вината не е в един случай или един човек – отговорна е цялата система, която тази страна гради от години, където беззаконието и безотговорността се одобряват за норма. Или рейсовете от „ Беса транс “, които в този момент отново работят по друго име Royal Travel. Работят като че ли нищо не се е случило.

- Вчера имаше напрежение в Кочани, през днешния ден ще има още веднъж митинги. Какво очаквате да стане? Каква смяна би трябвало да настипи и ще има ли въобще такава?

Като македонски българин, виждам на митингите в Кочани като на следващ израз на насъбраното неодобрение против безхаберното ръководство и неналичието на отговорност. Хората излизат на улицата, тъй като управляващите редовно пренебрегват проблемите им. Дали ще има смяна? Зависи дали митингите ще останат мощни и поредни или ще бъдат потушени с празни обещания, както постоянно се случва. Но, до момента в който институциите не стартират да работят в полза на жителите, а не на избрани политически кръгове, същинска смяна няма да има.

- Тъй като засегнхте тематиката за македонските българи, да те върна към палежа на КЦ „ Иван Михайлов “ в Битоля, на който си ръководител. Тогава по знамение нямаше потърпевши. Подпалвачът беше пуснат след няколко дни. После имаше пукотевица по българския център в Охрид, последван от жестокия побоят над Християн Пендиков, за който съдът даде единствено 8 месеца на побойниците. Изобщо по какъв начин работи правосъдната система в РСМ?

Правосъдната система в РСМ работи изборно и с двоен критерий. Когато жертвите са българи, институциите или омаловажават случая, или наказванията са алегорични. Видяхме по какъв начин подпалвачът на клуба в Битоля беше пуснат след няколко дни, а нападателите на Християн получиха единствено 8 месеца. Това ясно демонстрира, че правосъдната власт не е самостоятелна, а работи под политически и националистически напън. Докато такава процедура продължава, върховенството на закона остава единствено на хартия.

- При тази покруса видяхме същинската братска тъга и поддръжка на българите към братята ни в РСМ. Хората осъзнават ли, че омразата не идва от хората, а от политиците и то главно от езика на омразата, с който борави Скопие?

България постоянно е първа, когато братята ни в Северна Македония са в неволя – било то при нещастия, естествени бедствия или други компликации. Истинската братска поддръжка, която българите демонстрираха в този момент, потвърждава, че омразата не идва от хората, а се насажда от политиците в Скопие посредством езика на омразата. В сложни моменти излиза наяве, че народите ни са приятелски, само че политическата агитация съзнателно се пробва да разделя това, което историята и кръвта са съединили.