Народа го има – все още. Може да състрадава –

Народа го има – към момента.
Може да състрадава – към момента.
Може и да се гневи за нещо свястно – към момента.
Но от дълго време е изгубил инстинкта си за самозапазване.
И разрешава да го употребяват плътски – по всеки мотив.

Така и състраданието, и гневът му скоро дефинитивно ще станат подправени – потребни за Политическата Секта и унизителни за самия него.

Ако влезем в „ по-висок подробност “, както се показва езикотрошачът Кирчо, животинското буйство в Стара Загора наподобява още по-стряскащо, стига да се замислим за това, което го е породило – както и за това, което ще последва.

Много по-вероятно е обаче скоро всичко да бъде забравено – основно поради досадните опявания на медиите.
И това безчовечие да бъде изпратено там, където му е мястото - в каталога на достиженията на „ Нова България “.

Ние постоянно заобикаляме да си предизвикваме неудобството да се вглеждаме по-издълбоко в протичащото се, по тази причина и постоянно оставаме заседнали в блатото – ни напред, ни обратно, тръгнали сме като че ли изначално за на никое място.
И това, сякаш ни е комфортно, убеждението, че сме „ за на никое място “ ни икономисва доста старания.

Да вземем да извезем тези думи най-накрая и на байрака си.

Господинов/писателят направи „ афоризъм “ от варварството, ето по този начин: „ Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – гибел “.

Този лаф би трябвало да наподобява като ефектно резюме, единствено дето същинските писатели си падат по друго – най-много във вглеждането в същината на една история.
Ако тя е значима, вглеждането ще ни води, така или другояче, и до Душата на Народа.

Преди време Г. заключи на едро и „ това “ време – сведе го до производството на лимонови резенки.
Клетото, скромно лакомство трябваше да понесе виновността за всички грехове на соца.

Сега макетното ножче може би би трябвало да е „ обликът “ на светлото европейско настояще – по този начин наподобява, в случай че решим да спекулираме.

Прозрението на Г. бе илюстрирано с фотос на мъжка ръка, на която е татуиран надпис „ Свобода или гибел “.

Сега да използваме техниката на „ по-високия подробност “, практикувана от ПростоКирчо, и да се запитаме: в случай че същият надпис бе татуиран на някоя част от Кирчовото тяло, по на място ли щеше да бъде?

Хайде, вдигнете глава от лимоновите резенки, макетните ножчета и писателските локуми – и се замислете по на едро.
Да – или не?

Споменавам Кирчо, тъй като го видяхме на един от митингите, все по този начин ведро усмихнат - някакъв клал 400 пъти едно почтено девойче, а нашият „ подробност “ си се хили.
Той по този начин ще се хили, даже да разгласят свършека на света.

„ По-високият подробност “ в тази ситуация е различен: Кирчо ви дава знак, че още веднъж ще ви приватизират – те това и вършат от трийсетина години насам. Приватизираха ентусиазма ви от „ Промяната “ и най-после ви изкараха глупаци; приватизираха стопанските достояния на страната и всичко останало – до момента в който не ви оставиха без мирис и не ви трансфораха в същински голтаци.

Поне откъм очаквания това е повече от несъмнено.

В няколко – три-четири огромни, витринни градове може да оспорват това изказване.
Но тогава си спомнете, защо врякахте единствено преди три години – през „ бунтовната “ 2020 година – и какво се случи след това.

Спомнете си и какво не се случи.

Няма да е учтиво, в случай че ви кажа, че бяхте нещо като боновете от работническо-мениджърската приватизация.

Но си бяхте тъкмо това: подправени билети за една подправена режисура.
Народа от дълго време няма никакви шансове в тази игра.

И не е ясно, какво би трябвало още да се случи, с цел да напусне безполезния миманс - масовката, от която нищо не зависи.
Или най-малко да разбере, че Сектата издевателства над него не по-малко безчовечен от Старозагорския касапин.

Кога най-накрая Народа ще излезе да стачкува за самия себе си – да стартира същински да състрадава себе си, да заобича и себе си?

Има ли късмет да прогледне зад шашмата за макетните ножчета – и да осъзнае, и да им каже, че го дерат с касапски ножове?

Зад баналното лафче на Г. се мъдри голяма неистина.

Не татуировките и макетните ножчета са съдбоносния проблем. Хранениците от артелната на Сорос обаче в никакъв случай няма да кажат и половин дума за този проблем.
А той е, че тук огромна част от Истината от дълго време е заровена, и то в незнаен гроб.

И е сменена от безнаказаното Мърсуване.

Не остана „ по-едър “ политик, който да не се оплаче, че не е случил на Народ.

А по кое време вие ще си признаете, че не сте случили на политици?

Кога ще преодолеете срама си, че гласувате за анонимни негодници, гласувате като Сивушка „ На браздата “.

„ … Дълбоко в нейния изстрадал печален взор гореше гневен смут. Животното подвигна главата си и промуча обезверено, само че отново не можа да стане.
Боне хвърли черджето, изправи се обезверен над нея, прекръсти се и заплака.
Сивушка промуча още един път, отвори ужасно очите си и престана да диша… “

Кога ще схванете, че ще сте се „ пречистили “, единствено в случай че сред вас - на спонтанните ви митинги против следващото безчовечие на несретния ви живот - няма нито един политик?
Какво търси при вас ПростоКирчо, примерно – с каква „ независимост “ ви е дарил този лъжец, та за следващ път го изпирате?

Свободата? Наясно ли сме, каква цена плащаме за нея – или както се питаше един публицист: „ До каква степен можем да се абстрахираме – в името на свободата – от човешките си усеща, преди да сме се лишили дефинитивно и от човещината, и от свободата си? “

Има ли въобще лимит поносимостта ви към Лъжата?

Гневите се на правосъдната система – само че кой от десетилетия я премачква, с цел да я направи по собствен облик и сходство?
Всеки рационален човек знае, каква е разликата сред същинския и притворния национализъм.

И надали ще се повлияе от един шедьовър на Мърсуването: когато патриотизмът е приравнен с изстъпленията на някаква мутра.
Това е безподобно мърсуване, което заслужава два „ Букър “-а.
То е и знак за нещо, надалеч по-тревожно: любовта/предаността към Татковината би трябвало да бъде изтръгната като ненужнен бурен.

Няма да мирясат, до момента в който не ни трансфорат в катунари, отвявани там, където му скимне на Големия Вятър.

Готвят се да затриват най-важните „ маркери “ от Историята ни, колкото са останали.
Сега Румяна Бъчварова упорства да се смени името на патриаршеската катедрала „ Александър Невски “.

Какво ще го сменяте - напряко събаряйте, на катунари и църквица някаква не се поставя, какво остава за катедрален храм.

Повечето от политиците ни се държат като „ префърцунени варвари “ – и това въобще не ги тормози.

Едва ли са чували фразата – „ Господ избира музиката, по която хората танцуват “ - само че се имат за божества, по чиито подправени звуци хората би трябвало да се клатушкат в танца „ за на никое място “.

Но работата напълно не е единствено до налудните мераци на хора като Бъчварова.
Те са единствено откъс от офанзивата против православието.

Ние обаче все по-често не си даваме сметка, в какви съдбоносни проблем сме нагазили - нали все се крием зад това „ за на никое място “.

А наподобява, че и към този момент дефинитивно сме претръпнали и от личните ни трафиканти на клюки против нас.

Но за катунари сме подобаващи - най-малко съгласно новите ни чорбаджии.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***