Само при човека болестта може да се превърне в начин на живот | Оливър САКС
Наричат го „ стихотворец на медицината ” и един от най-големите клинични писатели на 20-ти век. Невролог, натуралист, историк на науката и публицист, Оливър Сакс (1933-2015) вярваше, че мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената. Проницателните му публикации за науката и природата на човешкия разум намират естрада в „ Ню Йорк Таймс ” и редица авторитетни медии. Сакс е създател на няколко книги за необикновени медицински положения, измежду които „ Мъжът, който взе жена си за шапка “ (1985), „ Островът на далтониста “ (1997) и „ Окото на съзнанието “ (изд. „ Изток-Запад “). Най-вълнуващата му творба обаче е „ Пробуждане “ (1973 г.), която режисьорката Пени Маршал и актьорите Робърт Де Ниро и Робин Уилямс трансфораха в разтърсващ кино-разказ за силата на човешкия дух.
Изгубвайки крайници или окото си, човек осъзнава това. Загубвайки идентичността си, човек е невероятно да разбере, тъй като няма кой да осъзнае тази загуба.
Трябва да почнем да губим паметта си, даже отчасти, за да осъзнаем, че тъкмо тя основава битието ни. Животът без памет не е никакъв живот. Паметта – това е осмисленост, разсъдък, възприятие, даже деяние. Без нея ние сме нищо.
За да останем себе си, ние първо би трябвало да притежаваме себе си – да владеем историята на своя живот, да помним своята вътрешна драма, своя житейски роман. За да резервира личността си, човек се нуждае от приемствеността на своя вътрешен живот.
Колкото и да е парадоксално, става известно, че да бъдеш здрав, не е толкоз елементарно. В някои връзки е доста по-удобно да водиш стеснен живот, бидейки болен.
Само великото страдалчество е способно дефинитивно да освободи духа.
Езикът е извънредно човешко достижение. Той може да направи невъзможното допустимо. Езикът разрешава на всички нас, даже на слепите по рождение, да видят света през очите на другите хора.
Животните също страдат от разнообразни разстройства, само че единствено при индивида заболяването може да се трансформира в метод на живот.
Един човек в умствено отношение може да стои доста „ по-ниско ” от различен. Има хора, които не могат да отворят врата с ключ, да не приказваме за разбирането на законите на Нютон. Има и други, които въобще не са в положение да възприемат света концептуално. Но интелектуалната малоценност тук не изключва наличието на ярки качества и даже гении у същия човек във връзка с съответното и символичното.
Най-важните аспекти на нещата са скрити от нас, поради силата на своята елементарност и обикновеност.
Човекът се състои освен от памет. Той има още и усеща, воля, схватливост, морал – всичко това, с което невропсихологията не се занимава.
Всички неприятности стартират, когато хората не помнят за това, че са хора.
Доброто самочувствие може да е същинско, даже в случай че е вследствие на болест.
Недостатъкът на човешката поддръжка е още едно тестване.
Твърде постоянно зрящите хора нищо не виждат.
Войнстващото здраве всекидневно подхожда на спечелилите.
Всеки аутист е остров, отсечен от сушата.
Талантът на индивида се показва в потребността от творчество, което допуска съществуване не толкоз на качества, колкото на претекст, въображение, вътрешен глас. Талантът се показва и в потребността на човек да разкрива и уголемява своите съзидателни благоприятни условия. Творчеството е обвързвано с вътрешния живот на личността, с потока нови хрумвания и мощни усеща.
Между силите на патологията и творчеството има битка, само че колкото и да е необичайно, допустимо е и скрито единодушие.
Снимки:
*Oliver Sacks with the last of the Awakenings patients, Lillian T.
