Наричат го геният с най-ниския коефициент на интелигентност. Никой не

Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш ~ Анди УОРХОЛ

Наричат го „ геният с най-ниския коефициент на просветеност ”. Никой не чака този свенлив, млад мъж, който като дете страда от заболяване, което го оставя вечно срамежлив, да доближи такива върхове, че да стане един от разпознаваемите създатели.

Докато учи Комерсиално изкуство в университета, редактира университетския вестник. Именно там се избистря и концепцията му какъв ще е стилът на илюстрациите му. Тогава употребява методът на използване на мастилото върху хартия – докато е още мокро, го отпечатва на различен лист. Това са и едни от първите му творби.

Анди прекарва огромна част от кариерата си като рекламен дизайнер. Като да вземем за пример за рекламата на Кока Кола – „ Колата е кола и колкото и пари да имате, те няма да ви купят по-добра кола. Всички коли са идентични и всички са положителни. Лиз Тейлър го знае, президента го знае и ти го знаеш ”. Според него, няма нищо, което да разказва демокрацията по-добре от бутилката Кока Кола.

Сам твърди, че е ужасяващ в рисуването. Това изказване съвършено пасва на спорната персона, която си построява в интервютата, които дава. Малко актьори признават интереса си към парите като него. Критикуван и хвален за комерсиалното си изкуство, Уорхол е упрекван, че е стимулиран от парите да твори. Самият той се пробва да утвърди името си на творец-търговец, с цел да си сътвори лична марка. Твърди, че правенето на пари е изкуство.

Вманиачаването му по славата не е загадка. Известен е с привличането си от звезди като Мерилин Монро, Лиз Тейлър, Джаки Кенеди и Труман Капоти. Тази пристрастеност е била чудесна основа за създателя в него и той е оставил отпечатъци от тях в историята, най-вече на Монро и Кенеди. На Уорхол е хрумнала концепцията за „ 15 минути популярност ” – фраза, която употребява за пръв път на експозиция в Стокхолм, а по-късно се появява и като предаване със същото заглавие по МТВ.

The Factory е името на прословутото място, където Анди Уорхол се отдава на творчеството си – сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки е можел да освободи пристрастеностите си отвън рамките на допустимото. Въпреки че през годините то постоянно сменя адреса си, името се резервира. Там Уорхол забавлява приятелите си, прави празненства с доста опиати и секс, продуцира огромна част от филмите си и дава на посетителите си купата „ суперзвезди “. Сред честите гости на „ Фабриката “ са Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. The Factory е притегателната мощ за хора, поели разнообразни пътища на живота, обичаното място на Уорхол, за което споделя: „ Не мисля, че хората идваха там, с цел да бъдат към мен. По-скоро аз избрах да съм край тях. ”

Заради боледуването си като дете Уорхол има предусещане за гибелта, страда от меланхолия и убеждението, че ще почине принудително. Този призрачен сън се превъръща в действителност, през 1968, когато радикалната феминистка Валери Соланас го прострелва. Уорхол разказва потресаващото прекарване по този начин: „ Преди да бъда прострелян постоянно си мислех, че съм на половина тук и на половина там – подозирах че виждам телевизия, вместо да пребивавам. След като ме простреляха и оттова насетне съм уверен, че виждам телевизия. Каналите се сменят, само че всичко е телевизия. ”

Темата за гибелта е явна в някои от творбите му. Уорхол изяснява – „ Когато Монро умря, желаех да направя портрет на красивото й лице. ” Седмиците след убийството на Кенеди пък има желанието да сътвори картини на скърбящата Джаки. Творбата му Nine Jackies изобразява лицето на Джаки Кенеди секунди преди изстрела.

Картината му „ Зелената автокатастрофа ” неотдавна бе продадено на аукцион на Кристи’с в Ню Йорк за 71,7 млн $. Произведението е част от серията „ Смърт и злощастие ”. Уорхол събира фрагменти от пътно-транспортни катастрофи с съдбовен край и ги употребява в своите творби. „ Зелената автокатастрофа ” е от произшествие в Сиатъл, при което умира 24-годишен мъж зад кормилото. Бягайки от полицейско преследва, той се врязва в телефонен дирек и увисва на него.

Вманиачен да улови безусловно всеки миг, Уорхол не съумява да измисли нещо, което да накара публиката да стои шест часа пред киноекрана, до момента в който не излиза дебютният му филм „ Sleep ”, който демонстрира латентен цели шест часа мъж. Удивлението на Уорхол от времето като фактор се демонстрира в творчеството му с над 400 триминутни филми.

(Andy Warhol in the Factory, 1964 by Nat Finkelstein)

(Andy Warhol holding an unrolled acetate of „ Marilyn ” in the Factory, 1964 by William John Kenned)

Цялото пространство е единствено едно пространство и цялата мисъл е единствено една мисъл, но моят разум ги разделя на безчет все по-малки пространства и все по-дребни мисли. Така се получава нещо като голяма жилищна постройка с голям брой обособени квартири. Понякога позволявам в съзнанието си единственото Пространство и единствената Мисъл, само че това се случва рядко. Обикновено в главата ми се върти единствено моята голяма постройка.

Имам обществена болест. Трябва да излизам на открито всяка вечер. Ако някоя вечер си остана у дома, стартирам да описвам клюки на кучетата си.

Убеден съм, че да си същински богат, значи да имаш едно пространство. Едно огромно празно пространство.

Действително съм последовател на празните пространства, въпреки че като художник създавам доста отпадък.

Би трябвало да има супермаркети, които да продават всякакви неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; до момента в който този развой не реализира цялостно равновесие, ще съществуват повече боклуци, в сравнение с е редно.

Човек не може да прави неща, които не му идват от вътрешната страна. Може да приказваш неща, които не ти идват от вътрешната страна, само че да правиш неща, които не са ти по сърце, това към този момент е огромна неточност.

От петте сетива точно обонянието е най-тясно обвързвано с властта, която предишното има над нас. Миризмите в действителност те придвижват под дърво и камък... Хубавото на тази обвързвана с обонянието памет е, че чувството за преместване изчезва завчас, щом престанеш да долавяш миризмата, тъй че няма никакви последици. Това е един добре обмислен метод да се отдаваш на мемоари.

(Andy Warhol on the fire escape of the Silver Factory by Bob Adelman)

Животът е организиран по този начин, че хората непрекъснато се озовават ту в препълнено метро или асансьор, ту сам-самички в някакви големи стаи.

Всеки си има проблеми. Важното е да не вършим проблем от своите проблеми.

Ако човек не е хубав, отново може да има триумф, стига да има подръка няколко смешки в джоба си. И доста джобове.

Хората мощно преувеличават смисъла на любовта си. Тя не постоянно е толкоз значима. Същото се отнася и за живота – неговото значение също се преувеличава.

Любовта във фантазиите коства повече от претърпяната обич. Въздържането от деяние е доста възбуждащо.

Красивите дами закъсняват по-често от неугледните. На тях всичко им е простено. Освен това, те живеят в собствен, необикновен часови пояс.

Щом престанеш да искаш нещо, то единствено идва при теб. Това е безспорна аксиома, знам го от опит.

Понякога не отдаваш значение на даден миг, а след това се оказва, че той е предопределил цялостен интервал от живота ти.

Хората би трябвало да се влюбват със затворени очи. Затвори, затвори си очите. Влюби се!

Човек може да плаче или да се смее. Всеки път, когато плачеш, може да се смееш. Изборът е твой.

(Andy Warhol, Jackie III, 1966)