Пясъчната котка – дивото бижу на котешкото семейството
Наричана още пустинна, дивата пясъчна котка може да се срещне в пустинните региони на Северна Африка, Югозападна и Централна Азия. Въпреки дребния си размер този тип диви писани умеят да ловуват и да се грижат отлично за себе си, въпреки и в суровите условия, в които живеят.
Пясъчната котка е извънредно красива на външен тип. Забележителното при нея е, че има доста гъсти косми на ушите, чиято задача в действителност е да ги защищават от пясъка, който се носи из въздуха в пустинята.
Козината, която пясъчната котка има по лапите си, я защищава от нагорещилия се пясък. Освен това ѝ оказва помощ и да заличава следите си. Тези симпатични диви котенца будят ужасно трогване поради външния си тип – имат много огромни уши. Заради това и поради пухкавата и гъста четина главата на тези котки наподобява много необятна.
Очите им също са огромни и кръгли. Всичко това в композиция основава чувството, че пред себе си виждате малко беззащитно коте. Но пустинната котка не е измежду най-беззащитните представители от фамилията на писаните.
За страдание тези котки са евентуално застрашени от изгубване – главните аргументи са спортният лов, както и противозаконната търговия. Тези животни са приспособени да устоят на извънредно високи температури – до 52 градуса по Целзий, и могат в продължение на месеци да одобряват вода само посредством храната, с която се хранят. Те са извънредно добре готови да живеят в изискванията, които предлага пустинята.
Дължината на тези котенца варира сред 40 и 57 сантиметра, а единствено опашката на пясъчните писани е сред 20 и 30 см. Специалистите дефинират този тип пума като кротка, сравнявайки я с останалите диви породи.
Мъжките екземпляри доближават до три кг тегло. Освен присъщите за този тип пума уши пясъчните писани имат къси крака. Козината по цялото тяло на котката е извънредно гъста – обагрени са в пясъчно жълта багра и имат сиви оттенъци.
През деня не може да срещнете тези котки в пустинята – крият се от горещината. Този тип пума е дейна вечер, когато в пустинята се разхлади. Храни се главно с мишки, инсекти, влечуги.
Ушите ѝ ѝ оказват помощ да открива своите жертви, даже в случай че те са се заровили под пясъка. Когато ги чуе, котката се доближава до мястото и за секунди ги изравя и изяжда.
Пясъчните котки не живеят повече от 13 години. Когато се ухажват, мъжките издават сходен на лай тон – от своя страна, острият слух на женската незабавно чува апела даже от огромно разстояние.
Женските носят котетата не повече от 63 дни и най-често раждат сред 2 и 4 котета. Едва след две седмици бебетата отварят очите си, а за прохождане можем да приказваме чак след 20-ия ден от раждането. Независими дребните пустинни котенца стават след към четири месеца.
