Защо да спорим за това какво ще станем, след като не знаем дори какво сме ~ „Нарът” на Халил ДЖУБРАН
Нарът
Веднъж, до момента в който живеех в сърцето на един нар, аз чух едно от наровите зърна да споделя: “Един ден аз ще стана дърво, и вятърът ще свири в клоните ми, и слънцето ще танцува върху листата ми, и аз ще съм мощно и красиво през всички сезони ”.
Тогава друго зърно заприказва и сподели: “Когато бях младо зърно като теб, аз също имах такива възгледи; само че в този момент, когато към този момент мога да преценям нещата, аз виждам, че очакванията ми са били напразни ”.
В този момент проговори трето зърно: “Не виждам в нас нищо, което да предвещава толкоз велико бъдеще ”.
И четвърто: “Но каква насмешка ще е нашият живот, в случай че не ни чака нещо по-добро от това, което сме в този момент! ”
И пето: “Защо да спорим за това какво ще станем, откакто не знаем даже какво сме? ”
И шесто: “Каквото сме, това и ще си останем ”.
И седмо: “Аз знам по какъв начин ще се извърши всичко, само че не мога да го изразя с думи ”.
Тогава заприказва осмо – и девето – и десето – и още доста други – до момента в който не заговориха всички и аз не можех да схвана нищо заради огромната олелия.
И по тази причина се реалокирах още същия ден в сърцето на една дюля, където зърната са малко и съвсем постоянно мълчат.
От “Лудият ” (1918), превод Андрей Романов
Изображение: academart.com, imgur.com
