Поучително: Ето какво се случва, когато пуснат лабораторни мишки в природата
Нарастващите равнища на тревога измежду хората може да имат сходно пояснение
Лабораторните мишки често прекарват късия си живот в условия, които меко казано могат да се нарекат адски - инжектиране с ракови кафези, излагане на микропластмаси или опити с наркотични субстанции. Тези практики от дълго време са подложени на критика от бранители на животните, а все по-често и от самите учени.
Ново проучване на екип от Корнелския университет, оповестено в Current Biology, демонстрира какъв брой мощно средата въздейства върху душeвността на тези животни. Когато лабораторни мишки били пуснати в огромно, оградено поле покрай кампуса - измежду трева, пръст и естествени тласъци - те съвсем незабавно почнали да демонстрират доста по-ниски равнища на тревога.
" Пускаме мишките в тези доста огромни, оградени пространства, където за първи път в живота си могат да тичат свободно и да усещат трева и почва ", изяснява проф. Майкъл Шийхан, старши създател на проучването и учител по невробиология и държание в Корнел.
По-надеждни данни и по-здрави животни
Освен че усъвършенства благосъстоянието на животните, този метод може да направи и научните данни по-надеждни. От години се води спор до каква степен резултатите от опити с лабораторни мишки са използвани към други животни или хора, изключително в медицинските проучвания.
" Това е нов метод да разберем по какъв начин прекарванията оформят реакциите към света. Надеждата ни е, че наученото от тези мишки ще бъде по-обобщаемо и за други животни, и за нас самите ", добавя Шийхан.
Как се мери тревогата
Изследователите употребявали така наречен " издигнат плюс лабиринт " - общоприет тест за тревога при гризачи. Лабиринтът има открити и затворени рамена: по-тревожните животни избират затворените, до момента в който по-спокойните прекарват повече време навън.
Преди да бъдат пуснати в полето, мишките били тествани в лабиринта. След седмица в естествена среда държанието им се трансформирало фрапантно.
" Мишките, които живели в природата, демонстрират или никаква реакция на боязън, или доста по-слаба ", споделя водещият създател доктор Матю Зипъл.
Още по-впечатляващо е, че даже мишки с към този момент открита тревога " нулирали " страха си след престоя си на открито. " Животът в по-естествена среда освен предотвратява образуването на боязън, само че може и да рестартира към този момент действителен подобен ", изяснява Зипъл.
Ключовата роля на " организацията "
Според учените основният фактор е така наречен организация - способността на животното да въздейства на средата си посредством личните си дейности. Когато мишките търсят храна, заобикалят рискове и претърпяват разнородни обстановки, те се научават по-добре да преценят кое е действително заплашително.
" Ако имаш богат набор от ежедневни прекарвания, по-добре калибрираш кое е ужасно и кое - не ", споделя Шийхан. " Но в случай че си имал единствено няколко лимитирани прекарвания, всяко ново и друго нещо може да провокира тревога. "
Урок и за хората
Изследването носи и по-широко обръщение. Според създателите все по-заседналият и " безплоден " метод на живот при хората, изключително при младите, може да способства за възходящите равнища на тревожност.
" В това проучване има отражение на диалозите за модерния живот и нашата лична изолираност ", заключава Шийхан. " Понякога в действителност оказва помощ просто да излезем на открито и да " пипнем тревата ".
И мишките, и хората, наподобява, имат потребност от повече действителни прекарвания, с цел да се усещат по-спокойни в един комплициран свят.
Лабораторните мишки често прекарват късия си живот в условия, които меко казано могат да се нарекат адски - инжектиране с ракови кафези, излагане на микропластмаси или опити с наркотични субстанции. Тези практики от дълго време са подложени на критика от бранители на животните, а все по-често и от самите учени.
Ново проучване на екип от Корнелския университет, оповестено в Current Biology, демонстрира какъв брой мощно средата въздейства върху душeвността на тези животни. Когато лабораторни мишки били пуснати в огромно, оградено поле покрай кампуса - измежду трева, пръст и естествени тласъци - те съвсем незабавно почнали да демонстрират доста по-ниски равнища на тревога.
" Пускаме мишките в тези доста огромни, оградени пространства, където за първи път в живота си могат да тичат свободно и да усещат трева и почва ", изяснява проф. Майкъл Шийхан, старши създател на проучването и учител по невробиология и държание в Корнел.
По-надеждни данни и по-здрави животни
Освен че усъвършенства благосъстоянието на животните, този метод може да направи и научните данни по-надеждни. От години се води спор до каква степен резултатите от опити с лабораторни мишки са използвани към други животни или хора, изключително в медицинските проучвания.
" Това е нов метод да разберем по какъв начин прекарванията оформят реакциите към света. Надеждата ни е, че наученото от тези мишки ще бъде по-обобщаемо и за други животни, и за нас самите ", добавя Шийхан.
Как се мери тревогата
Изследователите употребявали така наречен " издигнат плюс лабиринт " - общоприет тест за тревога при гризачи. Лабиринтът има открити и затворени рамена: по-тревожните животни избират затворените, до момента в който по-спокойните прекарват повече време навън.
Преди да бъдат пуснати в полето, мишките били тествани в лабиринта. След седмица в естествена среда държанието им се трансформирало фрапантно.
" Мишките, които живели в природата, демонстрират или никаква реакция на боязън, или доста по-слаба ", споделя водещият създател доктор Матю Зипъл.
Още по-впечатляващо е, че даже мишки с към този момент открита тревога " нулирали " страха си след престоя си на открито. " Животът в по-естествена среда освен предотвратява образуването на боязън, само че може и да рестартира към този момент действителен подобен ", изяснява Зипъл.
Ключовата роля на " организацията "
Според учените основният фактор е така наречен организация - способността на животното да въздейства на средата си посредством личните си дейности. Когато мишките търсят храна, заобикалят рискове и претърпяват разнородни обстановки, те се научават по-добре да преценят кое е действително заплашително.
" Ако имаш богат набор от ежедневни прекарвания, по-добре калибрираш кое е ужасно и кое - не ", споделя Шийхан. " Но в случай че си имал единствено няколко лимитирани прекарвания, всяко ново и друго нещо може да провокира тревога. "
Урок и за хората
Изследването носи и по-широко обръщение. Според създателите все по-заседналият и " безплоден " метод на живот при хората, изключително при младите, може да способства за възходящите равнища на тревожност.
" В това проучване има отражение на диалозите за модерния живот и нашата лична изолираност ", заключава Шийхан. " Понякога в действителност оказва помощ просто да излезем на открито и да " пипнем тревата ".
И мишките, и хората, наподобява, имат потребност от повече действителни прекарвания, с цел да се усещат по-спокойни в един комплициран свят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ